Решение № 118 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1562/2011 г.

Решение № 118 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1562/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 180/2011 г. на Окръжен съд гр. Варна е подадена касационна жалба от подсъдимата Р. П. Б.

В съдебно заседание жалбата, с ангажирани всички касационни основания се поддържа с допълнение от защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила, а подадената жалба изцяло неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 17.03.2011 г. постановена по внохд. № 180/2011 г. на Окръжен съд гр. Варна е отменена присъда по нохд. № 2412/2008 г. на Районен съд гр. Варна, в частта и с която подсъдимата е оправдана до пълния размер на първоначално предявеното й обвинение за сумата от 4448,12 лв. и вместо това е призната за виновна за времето от 5.04. - 16.10.2006 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице да е присвоила чужди пари на обща стойност 47 750,26 лв. собственост на [фирма], връчени в това й качество да ги пази и управлява, като предмета на престъплението е в големи размери престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като присъдата е потвърдена в частта за наказанието лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години и шест месеца. Потвърдена е присъдата и в частта за наказанието лишаване от права и в оправдателната й част.

По жалбата на под. Б.:

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения касаят:

• допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, посочени във въззивната жалба и неотстранени от въззивния съд;

• нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, като не отговорено на съществени възражения;

• неизпълнени задължителни указания на ВКС в отменително решение;

• неправилен и неясен диспозитив на въззивната присъда.

Доводите са неоснователни.

Вярно е, че има допуснати пропуски (например при изписване на диспозитива, където от една страна е отбелязано, че се отменява частично до размер на сумата от 4448,12 лв., а след това се признава за виновна отново за сума, за която вече е осъдена), който водят до известна неяснота, но тези пропуски не са от категорията на съществените процесуални нарушения и не възпрепятстват възможността от касационна проверка, тъй като волята на съда е ясна.

Не е нарушен и чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивният съд е обсъдил всички относими възражения на защитата и е посочил основанията, поради които не ги приема.

Изпълнени са и указанията на Върховният касационен съд в отменителното решение от 31.01.2011 г. по к. д. № 333/2010 г. на I НО, които са касаели преди всичко осъждането за престъпление по чл. 220 НК, а сега в тази част е потвърдена оправдателната присъда на Районен съд гр. Варна.

При поредното разглеждане на делото, въззивния съд е проверил и обсъдил всички доказателства и доказателствени средства събрани по делото. Посочил е кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Обсъдени са и обясненията на подсъдимата, показанията на св. В., М. и К., на св. Г. и св. С. и са посочени основанията, поради които следва или не следва да им се даде вяра.

Законосъобразно в голямата част от изводите по фактите, съда е възприел и заключенията на съдебно счетоводните експертизи, които не са оспорени от страните.

Посоченото по горе дава основание на извода, че липсват съществени процесуални нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които да са довели до неправилни изводи по фактите.

Неоснователни са и доводите за нарушение на закона. Тук се акцентира на "липсват мотиви за субективната страна" и "от обективна страна не е установено присвояване на чужди вещи, тъй като подсъдимата е собственик на дружеството".

Доводите са правени пред всички инстанции (за трети път само пред ВКС) обсъдени са и правилно са оставени без последици (виж л. 28 от цитираното по горе решение на ВКС).

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимата изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,