Решение № 4357 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 152/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Е. А. с адрес [населено място], чрез адв. Д. Аврамов срещу решение 4250 от 21.10.2024 г. по адм. дело 195/2024г. на Административен съд (АС) - Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-260-6500/12829 #5 от 02.02.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът в нарушение на закона не е взел предвид, че оспорения акт е издаден в противоречие с влязло в сила решение на ВАС и не са изпълнени дадените задължителни указания. Твърди също, че решението е немотивирано като не са обсъдени всички доводи и възражения на жалбоподателя и представените доказателства, включително и показанията на разпитаните свидетели. Иска решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Хасково е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-260-6500/12829 #5 от 02.02.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което е отказано финансиране по схема/мярка Специално плащане за култура-памук в размер на 65 785.71лв. и на осн. чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 23 830.69лв. по подадено заявление с УИН [номер] от касатора. Уведомителното писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение 11669 от 28.11.2023г. по адм. дело 2748/2023г. на ВАС за отмяна на предходно издадено уведомително писмо по същото заявление, постановено в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и указания за ново, мотивирано произнасяне по заявлението. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Отхвърлени са доводите на жалбоподателя за нищожност на акта, поради противоречие с влязлото в сила решение на ВАС с доводи, че указанията са изпълнени и в УП са посочени конкретни фактически и правни основания за постановения отказ за подпомагане. Отречени са и доводите в жалбата, че УП, отново не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК с изложени мотиви, че писмото съдържа конкретни фактически основания, подкрепени и от представения доклад за проверка на площи. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и преценени в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели е стигнал до извод за правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган. Така постановеното решение е правилно. Правилно с оспореното решение, съдът е отхвърлил доводите в жалбата за противоречие на оспореното УП с влязлото в сила решение на ВАС и неизпълнение на дадените указания за ново мотивирано, произнасяне по заявлението при спазване на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Издаденото повторно уведомително писмо по същото заявление е мотивирано и съдържа конкретни фактически и правни основания за постановения отказ, изпълняващи изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Конкретните фактически съображения на органа са посочени в колона 8 към таблица 1 от УП за всеки един парцел поотделно - посочени като причини за наддеклариране. Тези съображения, обективират резултатите от извършената проверка на място на всеки един от парцелите, както и състоянието на площта, липсата или наличието на цели растения от памук за определяне на сорт, качество и гъстота на растенията и представляват мотивите на органа за постановения отказ от подпомагане. Мотивите са ясни, недвусмислени и волята на органа е ясна, което дава възможност на жалбоподателя да организира защитата си и на компетентния съд да извърши проверка за законосъобразност на акта. Така изложените фактически основания, кореспондират на правните основания посочени в УП за постановения отказ по чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП и чл.17, ал.1, т.3 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Правилно от съдържанието на оспореното пред него УП, съдът е стигнал до извод, че е издадено при спазване на изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 АПК и изпълнение на указанията на ВАС, дадени с отменителното решение. Неоснователно е и наведеното в касационната жалба оплакване, че оспореното решение е немотивирано. При извършената проверка на оспореното решение, настоящата съдебна инстанция констатира, че решението на АС - Хасково съответства на изискванията на чл.172а, ал.1 АПК за съдържание, както и на ал. 2 на цитираната разпоредба. В решението съдът е изложил подробни мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Твърдението, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателя и представени доказателства е бланкетно и не са посочени конкретни такива, за да може касационната инстанция да прецени тяхното значение за предмета на спора и дали те са съществени. Твърдението за допусната експертиза в противоречие с разпоредбата на чл.195 ГПК не кореспондира с доказателствата по делото. В представените протоколи от проведени съдебни заседания и писмени доказателства по делото не се открива допуснато такова доказателствено средство от АС - Хасково. Неоснователно е и оплакването, че съдът дава приоритет на оспорените доклади за проверка на площи на ответника и не взема предвид писмените и гласни доказателства, ангажирани от жалбоподателя. Напротив в обжалваното решение, освен доводите и възраженията най - вече на жалбоподателя, съдът е извършил анализ и обсъдил, както отделно, така и в съвкупност, освен представения по делото доклад за проверка на площи, извършена на място, така и показанията на разпитаните по делото свидетели, декларация от 27.09.2019г. на св. А., представена пред административния орган и правилно е стигнал до извод, че оспорването на констатациите от доклада за проверка от страна на жалбоподателя не е доказано по смисъла на чл.194, ал.2 и ал.3 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК. Правилно са ценени и показанията на разпитаните по делото свидетели И. А.( живееща на семейни начала с бащата на жалбоподателя) и А. Е. Й.(баща на жалбоподателя), с оглед всички други данни по делото и предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото в съответствие с разпоредбата на чл.172 ГПК. Правилно съдът е приел, че при постановяване на оспорения акт не са налице нарушения на материалноправните разпоредби. Основанията за отказ за финансово подпомагане са посочени от административния орган и съответстват на приложимата правна уредба чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 17 от Наредба 3/17.02.2015 г., респ. Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. В настоящия случай отказът за финансово подпомагане е поради неспазване изискванията на чл.17, ал. 1, т. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3/17.02.2015 г.), предвиждащ минималната гъстота на посевите памук да е не по-малко от 8 000 бр./дка или 80 000 на хектар, както и на изискването на чл. 57, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013, според който специално плащането за култура памук се предоставя за памук, който е здрав, в добро състояние и с подходящо пазарно качество. От представените по делото доказателства, включително три броя констативни протоколи от отдел Сертификация и семеконтрол - ТЗ Стара Загора, правилно съдът е приел, че единия парцел е установен като угар - посевът е 0 ха памук и не може да се определи сорт памук и дали и вписан в официалната сортова листа на РБ. В другите два парцела площите са дискувани има налични растителни остатъци от памук, но няма налични цели растения памук за прилагане на сортов анализ и определяне на сорт, състояние и гъстота на растенията в съответствие с чл.17, ал.1, т.3 от Наредбата. Обстоятелствата за липсата на цели растения, затревяване на част от парцелите са видни и от приложените по делото снимки от извършената проверка на място, както правилно е установил АС - Хасково. Правилно съдът е стигнал до извод, че не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя за наличието на допустими по вид и количество растения памук в процесните парцели, преди разораване на площите и неговото прибиране, както се твърди. Представената пред административния орган декларация от св. А. и фактура от 14.05.2019г. за закупени 840 кг. семена памук не доказват действителното засяване именно на тези парцели, както и броя на растенията памук на тези парцели, за да се приемат за допустими. Правилно съдът приел, че не са представени и косвени доказателства за реализиране на продукция от памук по видове и количества, именно от тези парцели, за да може да се извърши проверка на броя и вида растения от памук в парцелите. Споделят се изцяло изводите на АС - Хасково и досежно размера на наложените с УП санкции за бъдещ период по чл.19 от Делегиран Регламент 640/2014г., предвид установената разлика между декларираната и установена площ, която превишава 50%, което обстоятелство установено в оспореното писмо от страна на административния орган не е оборено по делото. Съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, ако във връзка с дадена група култури по чл. 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ е установено свръхдеклариране с над 50% за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ, като допълнително на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с чл. 18. При тези факти законосъобразно АС - Хасково е обосновал извод за правилно приложение от административния орган на разпоредбата на чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 за законосъобразност по основание и размер на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания. По изложените съображения, решението е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Независимо от изхода на спора, разноски на ответника не се присъждат, поради липсата на искане за такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение