Решение № 16196 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2012 г.

Решение № 16196 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2946 от 01.06.2012 г., постановено по адм. д. № 5608/11 г. Административен съд София град, първо адм. отд., девети състав, е отменил мълчалив отказ на началника на Митница Столична да се произнесе по искането за възстановяване на законната лихва от датата на внасяне на акциза от 14.03.2011 г. на "Интер 77"-ЕООД и е изпратил преписката на началник на Митница Столична за произнасяне при спазване на дадените указания, като е осъдил ответната страна да заплати на "Интер 77"-ЕООД разноски по делото в размер на 50 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Агенция "Митници" и началника на Столична Митница - София, чрез процесуалния им представител Еленко Еленков. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град. Ответното по касационната жалба дружество "Интер 77" - ЕООД взема становище, че решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея. С решението си Административен съд-София град е отменил мълчалив отказ на началника на Митница Столична да се произнесе по искането за възстановяване на законната лихва от датата на внасяне на акциза от 14.03.2011 г. на "Интер 77" - ЕООД и е изпратил преписката на началник на Митница Столична за произнасяне при спазване на дадените указания. За да постанови този резултат административният съд е приел, че с оглед на установената фактическа обстановка и предвид дадените указания в отменителното определение на Върховния административен съд по адм. д. № 1333/2012 г. подадената жалба срещу мълчаливия отказ се явява допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество. Посочено е, че мълчаливият отказ е административен акт, който по силата на законова фикция и необорима презумпция се счита за изречен такъв, издаден при спазване на производството и формата по издаването му, поради което съдебният контрол се свежда до преценка само на неговата материална законосъобразност. Изложени са мотиви, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, тъй като е в противоречие с нормата на чл. 4 от ЗВНАУА и тъй като естеството на спора изключва решаването му по същество, преписката следва да се изпрати на началника на митница Столична, който следва да се произнесе по молбата на дружеството да прецени налице ли са предпоставките за възстановяване на лихвата от дата 07.03.2008 г. Решението на Административен съд-София град е не правилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Макар и да не е посочено изрично, в касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които от своя страна правят постановеното решение недопустимо. Така направените оплаквания по същество са неоснователни, но при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК се установява допуснато нарушение на материалния закон. По делото няма спор от фактическа страна и същата се изразява в следното: от страна на "Интер 77" - ЕООД до началника на митница Столична е отправено искане по ЗВНАУА вх. № И47 - 0003/03.01.2011 г. за възстановяване на надвнесен акциз в размер на 2 950 лв. Това искане е разгледано от компетентния орган и с решение № И47 - 0003/31.01.2011 г. е решено възстановяване на надвнесен акциз в размер на 2 950 лв., ведно с лихвата по чл. 4 от цитирания закон. Въпросното решение не е обжалвано и е изпълнено, като на заявителя е възстановен посочения акциз и лихвата за един месец - от датата на подаване на искането до постановяване на решението. Тъй като заявителят счита, че лихвата за забава върху надвнесения акциз се дължи от датата на внасяне на акциза до възстановяването му, от негова страна е подадено ново искане до началника на митница Столична за възстановяване на лихвата върху акциза от датата на внасянето на акциза - 07.03.2008 г. до 03.01.2011 г. По това искане няма произнасяне и е налице мълчалив отказ, който е предмет на обжалване в настоящето производство. Този въпрос е решен с определение № 1481 от 30.01.2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 1333/2012 г., с който е отменено определение на административен съд - София град за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата. В този смисъл всички направени оплаквания на касатора, които се градят на доводи, че спорният предмет вече е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт, се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. В мотивите на отменителното определение на ВАС е посочено, че при разглеждането на делото първоинстанционният съд следва да прецени материалната законосъобразност на мълчаливия отказ, което обстоятелство е отразено в мотивите на решението. С оглед на това административният съд е приел, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен поради противоречие с нормата на чл. 4 от ЗВНАУА, но тъй като естеството на спора изключва решаването му по същество, преписката следва да се изпрати на началника на митница Столична, който следва да се произнесе по молбата на дружеството да прецени налице ли са предпоставките за възстановяване на лихвата от дата 07.03.2008 г. На практика съдът не е очертал предмета на спора, който в случая се свежда до следното -дължи ли се лихва за забава върху надвнесения акциз от момента на внасянето му. Решаващият съд е приел, че е нарушен чл. 4 от ЗВНАУА, без обаче да даде тълкуване на същия и връщайки преписката на административния орган тази преценка да бъде извършена от него. Нормата на чл. 4 от ЗВНАУА посочва, че за надвнесения акциз се дължи лихва, без обаче да определя от кой момент се дължи лихвата. По повод на възникнали спорове в съдебната практика се приема без противоречиво /решение 13458 от 29.10.2012 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. д. № 57/2012 г./, че при условията на чл. 129, ал. 6 от ДОПК лихвата се дължи върху сумата на надвнесения акциз от момента на поискването до възстановяването му. При това положение лихвата върху надвнесения акциз от 2 950 лв. се дължи от подаването на искането за възстановяването му - 03.01.2011 г. до възстановяването му и същата му е била заплатена на заявителя, което обстоятелство не е спорно между страните. При това тълкуване на закона претенцията на заявителя /сега ответник по касация/ за заплащане на лихва върху надвнесения акциз за периода от датата на внасянето му до подаването на искането за възстановяване се явява неоснователна и административният орган правилно е заплащането й. Приемайки друго и отменяйки мълчаливия отказ като незаконосъобразен, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което да бъде жалбата на "Интер 77"-ЕООД - гр. София против мълчалив отказ на началника на Митница Столична да се произнесе по искането за възстановяване на законната лихва от датата на внасяне на акциза на 07.03.2008 г. до възстановяването му. При този изход на процеса ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на Митница Столична юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,