Решение № 11876 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8050/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. П. от гр. София, чрез процесуален представител адв. М. Порязова, срещу Решение 8230/11.06.2024 г., постановено по адм. дело 8682/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 3305-40-55/09.08.2023 г. на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), потвърждаващо разпореждане [номер]/19.05.2023 г., издадено от длъжностно лице в Дирекция Европейски регламенти и международни договори при НОИ. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се изчисли правилно размерът на личната пенсия на касатора или да се отмени оспореният административен акт и делото да се върне за ново решаване от административния орган. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът управителят на НОИ, чрез пълномощника адв. М. Порязова, в писмен отговор оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на административния съд като правилно. Излага подробни съображения в писмено становище и релевира претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: На 21.12.2021 г. П. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, чрез испанската компетентна институция, постъпило в Националния осигурителен институт на 03.02.2022 г. с вх. 2213-50-283. С писмо от 17.03.2022 г., органите на НОИ са уведомили П., че е необходимо да приложи оригинали на документи за осигурителен стаж и доход, съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж (НПОС), както и са го информирали за възможността, която предоставя разпоредбата на § 22ц ПЗР на КСО. Изрично е уточнено, че при желание от негова страна да се възползва от нея, следва да декларира изрично това обстоятелство и да представи удостоверение УП-2 за брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от българския му осигурителен стаж, по негов избор. Видно от върнатото известие за доставяне, писмото е получено на 05.04.2022 г., а в законоустановения 2 месечен срок лицето е представило оригинали на документи, удостоверяващи осигурителен стаж, като към тях не е представило удостоверение по образец УП 2 за осигурителен доход и не е посочило, че желае да се възползва от разпоредбата на § 22ц ПЗР на КСО. Въз основа на представените документи и данни, с разпореждане [номер], изх. 2213-50-238#6 от 23.08.2022 г., на П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, вр. с Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, считано от 21.12.2021 г. ( датата на подаденото заявление ). Пенсията е изчислена по реда на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО. На 24.10.2022 г. П. е подал заявление за преизчисляване на пенсията, като посочва, че желае размерът да бъде определен на основание чл. 70, ал. 17 от КСО от индивидуален коефициент, изчислен от друг тригодишен период. Представил е удостоверение, образец УПСГ-30 02-5656/03.10.2022 г., издаден от Държавна агенция Архиви- гр. Велико Търново. С разпореждане [номер], изх. 2109-50-5#2 от 19.05.2023 г., е отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, на основание §22ц от ПЗР на КСО, поради изтичане на законоустановения двумесечен срок за предоставяне на необходимите документи, съгласно чл. 1, ал. 5 от НПОС. С процесното Решение 3305-40-45/09.08.2023 г. управителят на Националния осигурителен институт е отхвърлил жалбата на Н. П. против гореописаното разпореждане, като неоснователна. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че по делото няма спор относно фактите. Не се спори, че жалбоподателят е подал заявление за първоначално отпускане на пенсията на 21.12.2021 г., а пенсионните органи са отпуснали последната с Разпореждане с изх. 2213-50-238#6 от 23.08.2022 г., считано от датата на заявлението и индивидуален коефициент по чл. 70, ал. 9 от КСО. Посоченото разпореждане, като необжалвано, е влязло в законна сила. Няма спор между страните и по въпроса, че заявлението за т. нар. "преизчисляване на пенсията" при условията на § 22ц от ПЗР на КСО е подадено на 24.10.2022 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд обосновава извод, че искането за първоначално отпускане на пенсия е направено на 21.12.2021 г., но заявлението за преизчисляване, ведно с приложено доказателство по цитираната норма е подадено на 24.10.2022 г., т.е. след изтичане на цитирания преклузивен срок и не са налице предпоставките за исканото преизчисление по реда на § 22ц ПЗР на КСО. На следващо място първоинстанционният съд посочва, че не са изпълнени предпоставките на § 22ц от ПЗР на КСО, тъй като производството по отпускане на пенсия не е било висящо, поради влизане в сила на Разпореждане с изх. 2213-50-238#6 от 23.08.2022 г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.. Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София- град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. С разпоредбата §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, е въведена правна възможност до 1 януари 2022 г., едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1. КСО. От данните по делото се установява, че Н. П. е подал заявление с вх. 2213-50-283/21.12.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и въз основа на представените документи и данни, с разпореждане [номер], изх. 2213-50-238#6 от 23.08.2022 г., му е отпусната пенсия, считано от 21.12.2021 г., при навършена възраст 65 г. и 00 месеца и зачетен осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 28 г., 01 м. и 14 дни, и испански осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за изчисляване на нейния размер 15 г., 11 м. и 23 дни. В това производство, от страна на П., не е направен избор за начина на изчисляване на пенсията, поради което не е налице хипотезата на §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО. Цитираното разпореждане не е обжалвано по реда на КСО и е влязло в сила. С заявление от 24.10.2022 г., с вх. 2109-50-5 е поискано пенсията да му бъде преизчислена по реда на § 22ц ПЗР на КСО, но това производство вече не е било висящо, както предполага хипотезата на правната норма, тъй като с разпореждането от 23.08.2022 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст вече е била отпусната. Не е изпълнено и второто, алтернативно предложение, а именно: правото да е упражнено от лице, на което вече е отпусната такава пенсия до влизането в сила на закона, т.е. до 04.05.2019 г. Първоначално пенсията е отпусната след влизането в сила на чл.22ц от ПЗР на КСО. В случая индивидуалният коефициент е изчислен по най-благоприятния за касатора начин- чл. 70, ал. 4-7, ал. 10 т. 1 и ал. 11 КСО, съгласно правилото на § 22ц, ал. 1 ПЗР на КСО. Гореизложеното се подкрепя и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което при изчисляване размера на пенсията на касатора са спазени всички нормативни изисквания, като осигурителният стаж, категория труд, осигурителен доход и месечна сума за изплащане отговарят на приложените от оспорващия документи. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора основателно се явява своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,