Решение № 9806 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10502/2012 г.

Решение № 9806 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10502/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ирен Иванова Цанова, срещу решение № 433 от 18.07.2012 г. по адм. дело № 432 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № 051000022 от 18.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 181 от 5.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта относно начислени лихви за невнесени задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2010 г. в размер общо на 4 246.13 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионния акт в обжалваната част. Претендира се присъждане на направени съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ"- гр. Велико Търново (сега с ново наименование Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново) оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил РА № 051000022 от 18.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 181 от 5.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на Ирен Иванова Цанова за определяне задълженията за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2010 г., като с него са били определени задължения за довнасяне общо в размер на 10 143.24 лв., както следва: вноски за ДОО в размер на 3 434.74 лв. и лихви върху тях - 2 993.20 лв.; вноски за 3О в размер на 1 476.38 лв. и лихви за просрочие върху тях в размер на 558.28 лв.; и вноски за ДЗПО - УПФ в размер общо на 985.99 лв. и лихви върху тях общо 694.65 лв. Предмет на спор пред административния съд е била само частта на РА, в която на ревизираното лице са установени лихви за невнесените в срок осигурителни и здравни вноски. За да отхвърли жалбата срещу РА в спорната част, съдът се е позовал на чл. 175 от ДОПК, предвиждащ лихва за неплатените в законоустановените срокове публични задължения, както и на разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, даваща статут на публично държавно вземане на тази лихва. Според съда задължението за лихви е акцесорно публично вземане и като такова, следва главното задължение, включително относно реда, по който се установява, а последното се установява именно с ревизионен акт съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК. Решението е правилно постановено. В мотивите му е обсъдена подробно фактическата страна по спора, направени са съответните правни изводи и е обоснована преценка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. В касационната жалба са преповторени почти изцяло съображенията, изложени в жалбата до първоинстанционния съд. Касаторът не възразява срещу размера на начислената лихва върху невнесените срок публични задължения, а поддържа твърдението, че тази лихва не може да бъде определена с ревизионния акт. Обосновано съдът е приел, че задължението за лихви е акцесорно задължение и следва главното задължение, поради което следва да има същата природа като главното. Безспорно е, че с неплащането на едно публично задължение в регламентирания срок, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Вземанията за невнесени или несвоевременно внесени осигурителни вноски следва да бъдат събирани с лихва, съгласно общата норма на чл. 175 от ДОПК. В този смисъл са и нормите на специалните закони, уреждащи конкретното правоотношение, а именно: на чл. 113, ал. 1 от КСО, според който вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се събират с лихва, както и на чл. 107 от ЗЗО, който предвижда, че за забава при плащане на вноските за здравно осигуряване се дължи законната лихва за периода и чл. 21, ал. 4 от ЗГВРСНР, изрично препращащ към дължимостта на вземанията за фонда с лихвите по чл. 113, ал. 1 от КСО (за вноските за ГВРС), всички изрично сочещи, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва. Следва да се има предвид и че лихвата върху публично вземане представлява сама по себе си публично вземане, както изрично е регламентирано в сега действащата разпоредба на чл. 162, ал. 1, т. 9 от ДОПК. Оттук се налага и изводът, че лихвите за забава като публични вземания с акцесорен характер, се установяват по реда, предвиден за главните задължения, а именно с ревизионен акт, съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК. Като е изложил съображения в този смисъл, административният съд в съответствие с приложимото материално право е установил, че органът по приходите правилно е начислил и лихва, на основание на тези закони с ревизионния акт, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника не следва да се присъждат съдебни разноски, понеже такива са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение