Решение № 1471 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11651/2008 г.

Решение № 1471 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11651/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по жалбата Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице и в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. Установено е, че на 01.08.2004 г. между ревизираното лице и Държавен фонд "земеделие" е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната пред присъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в РБългария за извършване на дейности, посочени в бизнес план по проект № 190103200133 за "създаване на лешникова градина и за закупуване на оборудване за почистване на лешници и тиквено семе и за белене на тиквени семена" в размер на до 50% (=441 091 лв.) от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, от които 75% се осигуряват от Европейския съюз, а останалите 25%-от държавния бюджет със срок за извършване на инвестицията до 31.12.2005 г. Фондът определил окончателен размер на субсидията 382 045 лв., от които 75 633 лв. са предоставени за оборудване, а 306 412 лв. - за лешникова градина. Цялата субсидия постъпила по разплащателната сметка на дружеството на 04.01.2006 г. Сумата за оборудване била използвана по предназначение и закупените ДМА били счетоводно заведени с начисление на 13 078 лв. амортизации през 2005 г., а през следващата 2006 г. начислените амортизации за тези ДМА били в размер на 16 826, 50 лв. Останалата част от субсидията била отразена по кредита на сч. сметка 753 Други финансови приходи за финансиране на дълготрайни активи, но не намерила отражение в ОПР за съответните години. За 2005 г. ревизираното лице декларирало финансов резултат загуба в размер на 255 275 лв., която отнесло в намаление на финансовия си резултат за следващата 2006 г. - на осн. чл. 23 ал. 3 т. 10а вр. чл. 38 ал. 1 ЗКПО (отм.). Ревизиращите органи приели, че осчетоводяването на получените средства, за които не е спорно, че отговарят на легалното определение за "правителствено дарение" по т. 2 на СС 20-Отчитане на правителствените дарения, станало в нарушение на т. 3.2 от този стандарт и на т. т. 4.1 и 4.2 от СС 41 Селско стопанство и преобразували финансовите резултати за двата периода със стойността на приходи, неотчетени по установения с нормативните актове ред, в това число отказали да признаят декларираната от ревизираното лице загуба от 2005 г., пренесена при формирането на ФР за 2006 г. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) (ред- ДВ бр. 107/2004 и 2005 г.), финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. Спорен пред първоинстанционния съд е бил въпросът дали счетоводното отчитане на получената субсидия нарушава изискванията на посочените СС. Даденият отговор на този въпрос от страна на административния съд е правилен и в съответствие със закона. 1. В касационната жалба няма конкретни оплаквания по увеличението на ФР за 2005 и 2006 г. съответно със сумите 13 078 лв. и 16 826, 50 лв., начислени амортизации върху стойността на закупеното с предоставените средства оборудване: култиватор, пръскачка, автоматична фреза, трактор, линия за белене на тиквено семе. Въпреки това, касационният съд, на осн. чл. 218 ал. 2 АПК, дължи служебно произнасяне по съответствието на решението с материалния закон. По т. 3.2 б. "а" на СС 20 Отчитане на правителствени дарения, правителствените дарения се отчитат като финансиране, освен ако в закон е определен друг ред на отчитане, което финансиране се признава като приход в текущия период, както следва - за дарения, свързани с амортизируеми активи-пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението. Така е и процедирано в случая от ревизиращите, след като не е имало спор, че посочените активи са въведени в експлоатация към 23.03.2005 г. 2. Относно увеличението на ФР за 2005 г. със сумата 306 412 лв. отчетени като разходи за създаване на лешникова градина, правилно първоинстанционният съд е установил, че се прилага разпоредбата на т. 4.2 от СС-41 Селско стопанство, тъй като описаният актив отговаря на легалното определение за "биологичен актив" по този стандарт, който на осн. на т. 1.1 б. "в" включва в обхвата си правителствените дарения, свързани с биологични активи. Точно отчитането на полученото правителствено дарение, а не началото на отчитане на амортизации за създадения с него актив е предмет на правния спор в тази му част. Съгласно т. 4.2 от НСС-41 полученото правителствено дарение, свързано с биологични активи и селско-стопанска продукция, предоставено с условия, се признава като приход в периода на изпълнение на поставените условия. При какви условия е направено дарението, се вижда от представения договор за това № 1562 от 1.08.2004 г. В т. 1.1 от него е записано, че на ползвателя се предоставя безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите към описан Проект, а именно: "за създаване на лешникова градина и закупуване на оборудване за почистване на лешници и тиквено семе и за белене на тиквени семена". Не е било спорно, че описаният биологичен актив е бил създаден към 31.12.2005 г., което е било и условие за превеждането на субсидията на 04.01.2006 г. Това, че Държавният фонд "земеделие" има право на постоянен, текущ и последващ контрол (в петгодишен срок от плащането) за целевото използване на инвестицията не може да обоснове тезата на жалбоподателя, че условието за отпускането на субсидията не е се е осъществило към края на 2005 г. В потвърждение на това в СС-20-т. 3.7 е регламентирано отчитането на възстановяване на правителствено дарение поради неспазване на условията по него. Няма нормативно основание поддържаното от касатора, че едва моментът на плододаване на създадената градина е този на осъществяването на условието по смисъла на т. 4.2 от СС-41, още повече, че този стандарт (т. 5.3) ясно постановява отделното записване на плододаващи и неплододаващи трайни насаждения и прехвърлянето от едната в другата група. Основното оплакване на касатора, че част от полученото по международна програма финансиране се прибира от държавата под формата на данъци не се оправдава, тъй като увеличението на ФР за 2005 г. със сумата 306 412 лв. като приход следва да се свърже с отчитането от страна на ревизираното лице на разходи за създаването на лешниковата градина в същия размер, което на практика не се отразява на формирането на ФР. 3. Предвид изложеното и не признаването на прехвърлената загуба от 2005 при формиране на ФР за 2006 г. е оправдано, тъй като при основанията за увеличение на резултата за 2005 г. за този период резултатът не е загуба. По изложените съображения решението на административния съд, не е постановено при нарушенията, обосновали твърдяните в касационната жалба отменителни основания и като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна предвид присъждането на такова от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161 ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд