Решение № 16007 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2011 г.
ВАСI отделение05.12.2011 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 475/21.03.2011 г. по адм. дело № 2364/2010 г. на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16007 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Проминвест" ЕООД, гр. Благоевград, срещу решение № 475/21.03.2011 г. по адм. дело № 2364/2010 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, постановено след като с решение № 12988/03.11.2010 г. по адм. дело № 6546/2010 на ВАС, първо отделение, е отменено решение № 427/19.03.2010 г. по адм. дело № 459/2009 г. на АС - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане. С обжалваното в настоящето производство решение е отхвърлена жалбата на "Проминвест" ЕООД против решение, обективирано в писмо изх. № 2 - 2600 -0153/12.01.2009 г. на началника на митница Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение - липса на мотиви относно направените възражения и в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - началникът на митница Пловдив, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. В отменителното решение първата касационна инстанция е дала следните задължителни за втората първа инстанция указания: не са налице изтъкнатите от първата първа инстанция основания за прогласяване нищожността на обжалвания акт, тъй като същият отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването си. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери и изложи мотиви и по останалите основания за недействителност на акта. АС, при новото разглеждане на делото, е приел за установено, че с оспореното решение, обективирано в писмо изх. № 2 - 2600 -0153/12.01.2009 г. на началника на митница Пловдив, правилно и законосъобразно е променен тарифния код в транзитните документи по два ТИР карнета на превозваната стока с произход от Македония за грузинска фирма с изпращач - жалбоподателя. Видно от самия митнически манифест и придружаващите го инвойс фактури, обект на деклариране пред митническите органи са били "експандирани тютюневи жили". По делото безспорно е установено и от приетата по делото, неоспорена от страните и кредтирана от съда експертиза, че тютюневите жили са "експандирани", тоест обработени - раздути чрез технологично оборудване. Предвид това процесните експандирани жили правилно са класирани от митническите органи в подпозиция 2403 99 90 в съответствие с указанията в раздел IV, глава 24 "Тютюн и обработени заместители на тютюна" на Обяснителните бележки към комбинираната номенклатура на Европейските общности и приложение № 2 към Наредба № 8/19.10.2004 г. за допълнителните правила за тарифно класиране на стоки, гл. 24 "Тютюн и обработени заместители на тютюна", т. 4. Обоснован и законосъобразен е и другият извод на митническите органи, че експандираният тютюн е тютюнев продукт, попадащ в обхвата на чл. 5 от Директива на Съвета 95/59/ЕО от 27.11.1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия т. е. този продукт се включва в понятието "тютюн за пушене", за който се прилагат разпоредбите на Директива на Съвета 92/12/ ЕИО от 25.12.1992 г. относно общия режим на продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и контрола на такива продукти. Предвид изложеното законосъобразни са изводите за възникване на задължение за пълно обезпечаване на акциза по смисъла на чл. 82, ал. 2 от ЗАДС във връзка с чл. 71, ал. 2 от ППЗАДС. Липсва конкретизация в касационната жалба по кои оплаквания съдът не се е произнесъл съобразно указанията на ВАС извън тези, за които в първата касация е посочено, че са неоснователни. Неотносими са доводите на касатора за извършената промяна в тарифния номер в митническия манифест без знанието на началник митница, тъй като митническият манифест не е бил предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Обжалвано е писмото на началник митница Пловдив, което е подписано лично от него, без запетая и без оспорване на подписа му пред първоинстанционния съд. Недопустимо е и оспорване на експертното заключение за пръв път с касационната жалба, извън сроковете по чл. 200, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 от АПК. За съда не е имало причини да не кредитира неоспоренато от страните и прието по делото експертно заключение. В обяснителните бележки към комбинираната номенклатура на ЕО за глава 24, позиция "други" изрично е посочено, че към тази позиция спада експандираният тютюн, а видно от Митническата тарифа, глава 24 "Тютюн и обработени заместители натютюна", позиция "други" е с тарифен номер 2403 99 90 . Следователно преценката на съда за законосъобразно тарифиране е правилна и е била възможна и без експертното заключение само въз основа на придружаващите стоката документи с оглед вписването в тях на "екпандирани тютюневи жили". Законосъобразен е и изводът за характера на ескспандирания тютюн на "тютюн за пушене", попадащ в обхвата на чл. 5 от Директива на Съвета 95/59/ЕО от 27.11.1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия и характерът му на акцизна стока по смисъла на ЗАДС и ППЗАДС. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение