Решение № 15213 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6744/2018 г.

Решение № 15213 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6744/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Велико Търново срещу решение № 157 от 17.04.2018 г., постановено по адм. д. № 683/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, ІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Ответникът – Е. Генов от [населено място], лично и чрез адвокат Л. Петков – АК гр. Велико Търново, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Велико Търново е отменил решение № 1012-04-51#4 от 9.08.2017 г. на ИД Директор на Териториално поделение на НОИ гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 2113-04-150#9 от 9.06.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Велико Търново. Съдът е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по подаденото от Е. Генов заявление за отпускане на пенсия, съгласно указанията, дадени в съдебния акт. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. При преценката на съдебния акт по критериите на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият тричленен състав съобразява следното: Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело се е свеждал до категорията на труда, полаган от Е. Генов през периода 1.10.1991 г. до 1.07.1995 г. на длъжност "преносвач, товаро-разтоварач" в Търговско дружество "Родопа" гр. Велико Търново. От съдържанието на мотивите към решение № 1012-04-51#4 от 9.08.2017 г. на ИД Директор на Териториално поделение на НОИ гр. Велико Търново се установява, че пенсионните органи са приели, че за периода 1.01.1991 г. до 30.09.1991 г., трудът на Генов, като "преносвач, товаро-разтоварач", е полаган в хладилните помещения на Предприятие "Родопа" гр. Велико Търново, тъй като в трудовата книжка само за този период има вписване "-20 градуса С", поради което е призната втора категория труд по т. 50 ПКТП (отм.);. При преценката на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е бил признат за такъв от втора категория и труда на лицето за периода от 1.07.1995 г. до 7.10.1996 г., въз основа на допълнителни споразумения от 1.07.1995 г. и 1.07.1996 г. и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение изх. № 377 от 3.10.1996 г. Не е признат за втора категория, трудът положен през периода 1.10.1991 г. до 1.07.1995 г., поради липса на запис в трудовата книжка в кой цех или звено е положен и че е недоказано, че това е било при условията на температури по-ниски от -10 градуса по Целзий. Процесният период попада между два такива, за които органите на ТП на НОИ гр. Велико Търново са признали на кандидатстващия за пенсия втора категория. Както за признатите, така и за непризнатия период, записите на длъжността в трудовата книжка са "преносвач, товаро-разтоварач". В цитирания официален документ, за периода 1.10.1991 г. - 30.06.1992 г. е вписано "преназначен", а за периодите от 1.07.1992 г. до 7.10.1996 г. - отново преназначен, като са посочени и заповедите за преназначаване. От допълнителното споразумение от 1.07.1995 г. е видно, че Е. Генов, с място на работа ЕТД "Родопа - Велико Търново" ООД, цех "Хладилен" се преназначава отново от длъжност "преносвач, товаро-разтоварач" на същата длъжност. Казаното се отнася и до съдържанието на допълнителното споразумение от 1.07.1996 г. И в двете цитирани споразумения са предвидени допълнителни възнаграждения именувани "условия на труд". В предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с изх. № 377 от 3.10.1996 г. цитираните длъжности и цех отново са посочени. В тази връзка следва да бъде съобразено, че записът на длъжността в трудовата книжка за периода от 1.07.1995 г. до 7.10.1996 г., за който са представени допълнителните споразумения, не се различава от предходните записи, касаещи процесния период. От допълнителното заключение на вещото лице Джамбазова се установява, че за целия осигурителен стаж в Предприятие "Родопа" гр. Велико Търново и при правоприемниците му, които са търговски дружества, в периода от 1.01.1991 г. до приключване на трудовата книжка на 7.10.1996 г., жалбоподателят по първоинстанционното дело е работил на една и съща длъжност, като промяната в годините касае единствено размера на трудовото възнаграждение, както и че по ведомостите са му начислявани допълнителни възнаграждения за "условия на труд". В разпоредбата на чл. 347 КТ изрично е казано, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Следователно на нея, в конкретния случай, не могат да бъдат противопоставени записите във ведомостите, за които записи се установява, че са непълни и неточни по отношение на длъжността, което обстоятелство ги компрометира като доказателствено средство. В тази връзка са констатациите на вещото лице, отразени в протокола на съдебното заседание, състояло се на 2.04.2018 г. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС недвусмислено признава трудовата книжка като надлежен документ по отношение на осигурителния стаж. Трудовата книжка правилно е преценена от първоинстанционния съд с оглед доказателствената й сила, регламентирана в чл. 347 КТ. Съобразени са също така, основното и допълнителното заключения на експерта Джамбазова, които не са оспорени. Изводите на съда относно други лица, работили в същото предприятие и при същите условия, имат отношение към приложението на еднакви критерии към тях и Генов. Предвид записите в трудовата книжка, коментирани в настоящите мотиви, се приема, че разпитвайки свидетели за установяване на категорията труда и позовавайки се на показанията им в мотивите, съдът не е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО. Но предвид цитираните записи в трудовата книжка и заключенията на вещото лице, касационната инстанция намира, че това не е било необходимо. Правилни са констатациите на съда, че лицето има повече от 15 г. осигурителен стаж от втора категория и при възраст към датата на заявлението над 58 години, то покрива изискванията по чл. 69, ал. 2, т. 1 КСО. Въз основа на настоящите мотиви касационната инстанция приема, че оспореният съдебен акт не страда от отменителните основания, визирани в чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на ответника се присъжда сумата 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, платени по договор за правна защита и съдействие от 7.11.2018 г., за които не е направено възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,