Решение № 458 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7885/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. Г. Тодорова, против решение 5381/14.06.2024 г., постановено по адм. дело 168/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда относно правото на приспадане на данъчен кредит на Транспорт енд спедишън България ЕООД по процесната фактура от 15.11.2021 г. за доставка на лек автомобил и счита, че същото е в противоречие с установените факти и законовите изисквания. Твърди че действително придобиващ стоките от ВОП не е доставчикът Старс металс ЕООД, който се явявал кух търговец, регистриран само с цел оформяне на документален поток. В касационната жалба са развити подробни съображения. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което ревизионния акт (РА) да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение, без да сочи конкретни съображения. Ответникът по касационната жалба Транспорт енд спедишън България ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Асадурян, я оспорва по съображения в писмен отговор и в хода на делото. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001621007335-091-001/07.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 452/11.12.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на отказан данъчен кредит на Транспорт енд спедишън България ЕООД в размер на 53 547,01 лв., ведно със законна лихва в размер на 9 641,91 лв. От фактическа страна решаващият съд е проследил извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите в хода на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001623000422-020-001/31.01.2023 г. Основната дейност жалбоподателя през процесните периоди е международен автомобилен превоз на товари, отдаване под наем на влекачи и полуремаркета-цистерни. След анализ на събраните доказателства ревизиращият екип е отрекъл реалността на доставката по фактура 87/15.11.2021 г., издадена от Старс металс ЕООД. Съгласно изводите в РА и решение 452/11.12.2023 г. на ДД ОДОП Пловдив, данъкът в размер на 53 547,01 лв. се явява начислен неправомерно и не следва да се признава за данъчни цели поради липса на предмет и фиктивност на създадения документооборот. Правно основание за корекцията е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Предложенията за установяване са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001621007335-092-001/04.08.2023 г. След извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд е потвърдил издаването на РА от компетентен орган, по реда и в сроковете по ДОПК, както и подписването на приложените ЗВР, РД и РА с валидни КЕП на органите по приходите. По искане на жалбоподателя по делото са ангажирани доказателства по реда на чл. 192 ГПК от КАТ Пловдив и ТД на НАП София и е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Изготвеното експертно заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 09.04.2024 г. Отговорите на вещото лице са дадени в решението и са обсъдени по същество. От процесуалния представител на ответника са представени РД Р-22221722003943-092-001/01.03.2023 г. и РА Р-22221722003943-091-001/09.05.2023 г. на Старс металс ЕООД, ведно с разпечатка за МПС от информационната система на НАП. Административният съд е приел оспорването на Транспорт енд спедишън България ЕООД за основателно поради изложените мотиви за противоречие между констатациите и изводите на органите по приходите със събраните доказателства и установените факти по делото. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква от жалбоподателя да установи благоприятния за него факт от обективната действителност, за наличие на реални доставки на стоки. В тази насока е взето предвид обстоятелството, че представените от ответника РА и РД на доставчика Старс металс ЕООД са отменени при обжалване по административен ред с решение 1138/14.08.2023 г. на ДД ОДОП София. Констатираните множество процесуални нарушения и пропуски от органите по приходите при изясняването на фактическата обстановка не са обсъдени в следващото по време решение 452/11.12.2023 г. и ответникът не е взел становище по тях в хода на съдебното производство. В случая е налице доставка, подлежаща на облагане по общия ред на ЗДДС без прилагане на специалните режими за ВОД и ВОП. Следователно се явяват недоказани изводите в РА, че директният получател на автомобила по ВОП е ревизираният субект, както и положителният факт на неговото участие в измамни схеми с ДДС. В подкрепа на крайното заключение е приведена практиката на Съда на ЕС по съединени дела C-80/11 и C-142/11, дело C 285/11 дело C-643/11, дело C-642/11, дело C-78/12, дело C-18/13 и дело C-159/14. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора първостепенният съд е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата проверка на акта съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Оплакванията в касационната жалба са идентични с изложените мотиви в решение 452/11.12.2023 г. на ДД ОДОП Пловдив да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в размер на 53 547,01 лв. Освен на база предположения и хаотично наслагване на факти във връзка с предходната, вместо по пряката доставка, впечатление прави опитът на органите по приходите при процесната ревизия да пренесат автоматично констатациите и изводите от РА Р-22221722003943-091-001/09.05.2023 г. на Старс металс ЕООД. Всъщност единственият касационен довод за определяне на Транспорт Енд Спедишън България ЕООД като реално придобиващ процесния автомобил от ВОП, са данните от ревизията на прекия доставчик. Дори основанието за дискредитиране на приложената международна товарителница за превоз от А и В Транспорт ЕООД не е свързано с активни процесуални действия от органите по приходите, а със служебна справка в дневника за продажбите на дружеството и липсата на клауза за транспорт в договора за покупко-продажба на МПС. В този смисъл е правилно и обосновано заключението на административния съд, че с оглед на мотивите в отменителното решение 1138/14.08.2023 г. на ДД ОДОП София не може да се приеме, че РА на доставчика Старс Металс ЕООД е издаден в съответствие с принципите на законност, самостоятелност и независимост, обективност и служебно начало в данъчния процес, регламентирани в чл. 2, чл. 3, чл. 4 и чл. 5 ДОПК. Първоинстанционният съд е отделил точно спорните моменти по делото от безспорните и в съответствие с това е достигнал до заключение за спазване на нормативните изисквания за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от Транспорт енд спедишън България ЕООД по процесната данъчна фактура. Приетото от съда е съобразено с практиката на националните съдилища и на Съда на ЕС, изразена в решенията по съединени дела C-80/11 и C-142/11, дело C 285/11 дело C-643/11, дело C-642/11, дело C-78/12, дело C-18/13 и дело C-159/14. Преценката за действителното осъществяване, според цитираната съдебна практика, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произходът на стоката, съответно за липса на материална обезпеченост или неподаване на ГДД за 2021 г. и 2022 г. от доставчика Старс Металс ЕООД, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. Добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга, а в случая доказателства за противното не се сочат или представят, не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради нарушения от страна на неговия доставчик. Изцяло бланкетни и необосновани остават и твърденията за системност на операциите от същия вид (между Старс Металс ЕООД от една страна и Айгипс България-импорт експорт ЕООД, Аутохаус България ЕООД, Транспорт енд спедишън България ЕООД). Касаторът не посочва други подобни сделки, освен разглежданата по фактура 87/15.11.2021 г. По делото липсват не само доказателства, но и проверени данни в подкрепа на основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, посочено в РА и решение 452/11.12.2023 г. на ДД ОДОП Пловдив, да не бъде признато правото на данъчен кредит по пряката сделка. Заключението на ССЕ е обсъдена съвкупно с безспорните факти и доказателства в изпълнение на изискването на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Поставените въпроси от процесуалния представител на ответника при приемането ССЕ касаят изцяло предходната доставка и са показателни за отсъствието на обективни данни в подкрепа на облагателната теза. Следвайки стриктно съдопроизводствените правила, Административен съд Пловдив е постановил правилно съдебно решение за отмяна на РА, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. Останалата част от мотивите на решаващия съд се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. При този изход на спора и с оглед на своевременната претенция, на ответника Транспорт енд спедишън България ЕООД следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв. за касационното производство, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 02.12.2024 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,