Решение № 2924 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9499/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н., чрез процесуалния си представител против Решение 12698 от 24.07.2024 г., постановено по адм. дело 2674/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и моли същото да бъде отменено. Ответната страна инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител, представя писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС София-град е отхвърлил жалбата на Н. А. Н. срещу Решение ЛДЖ-20-7/09.04.2021 г. на инспектор в Инспектората към ВСС, с което е отхвърлена като неоснователна негова жалба вх. 26184/26.10.2020 г., вх. рег. ЛДЖ-20-7/26.10.2020 г. срещу действията на Прокуратурата на Република България администратор на лични данни, срещу действията на РП - Варна - структура с право на достъп до лични данни при администратора на лични данни - Прокуратура на Република България, извършени по пр. пр. 522/2020 г., пр. пр. 2228/2020 г., пр. пр. 4752/2020 г. и пр. пр. 15994/2019 г. по описа на РП-Варна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за решаването на спора, подвел е същите към относимите материалноправни норми на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 и след като е извършил проверка по всяко едно от основанията за оспорване по чл. 146 АПК, в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 АПК, е формирал правилен и обоснован краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. По делото са установени следните обстоятелства: По преписка 522/2020 г. по описа на Районна прокуратура-Варна съдът е констатирал, че преписката съдържа материалите по досъдебно производство 87/2020 г. по описа на Трето РУ-Варна, образувано с постановление от 15.01.2020 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 НПК. Установено е, че извършител на деянието е Н. А. Н.. В хода на производството е изготвена съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, със заключение, че лицето страда от [заличен текст] и към момента на деянието [заличен текст]. Поради това наказателното производство по преписката е прекратено на основание чл. 24, т. 1 НПК с постановление на наблюдаващия прокурор. След влизане в сила на постановлението прокурорът е изготвил разпореждане за извършване на проверка и назначаване на експертиза по реда на чл. 427 НПК. Оплакването на Н. Н. в тази връзка е, че е предоставена информация от наблюдаващия прокурор с писмена резолюция. Правилно АССГ е извел извод, че процедурата на чл. 198, ал. 1 НПК е спазена, като материалите по разследването са предоставени с разрешение на на наблюдаващия прокурор на наблюдаващия прокурор по пр. пр. 15994/2019 г. Обработването на данните на жалбоподателя е законосъобразно, тъй като е било необходимо за упражняване на правомощията на прокурора, съгласно чл. 42 ЗЗЛД. Относно съхранението на веществени доказателства "снимка с биометрични данни и видеоклип", съдът е посочил, че общите правила за съхраняване на веществени доказателства са регламентирани в Раздел VІІІ на Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ), издаден от Висшия съдебен съвет /обн., ДВ, бр. 106 от 10.12.2013 г., изм. и доп., бр. 58 от 26.07.2016 г., бр. 12 от 6.02.2018 г. /. Съгласно чл. 81, ал. 1 от Правилника на унищожаване подлежат веществените доказателства, за които това е постановено изрично. Преценката дали дадени доказателства следва да се унищожават е в правомощията на наблюдаващия прокурор. При липса на изричен акт за унищожаване на тези веществени доказателства, съхранението им е в съответствие с установения ред и няма нарушение на процедурата по обработване на личните данни на жалбоподателя. По преписка 15994/2019 г. на РП-Варна съдът е посочил, че наблюдаващият прокурор е преценил, че са налице данни за причинени телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК спрямо Д. С. и И. С.. Наблюдаващият прокурор е получил разрешение за запознаване с материалите по преписка 522/2020 г. от наблюдаващия прокурор с писмена резолюция от 08.04.2020 г., по която е приета изготвена съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, със заключение, че лицето Н. страда от [заличен текст]. Преписи от постановлението за отказ да се образува наказателно производство от 10.04.2020 г. са изпратени на Н. Н., Д. С. и И. С.. Оплакването пред АССГ от страна на жалбоподателя се състои в това, че преписи от постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 10.04.2020 г. са връчени на други две лица. Правилно първоинстанционният съд е приел, че изпращането на преписи на пострадалите лица Д. С. и И. С. е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 213 НПК. Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Наблюдаващият прокурор е уведомил и другите две лица, тъй като в хода на проверката е установено, че са пострадали от престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. За тях възниква и правото на жалба съгласно чл. 213, ал. 1, изр. второ НПК и техните права също трябва да бъдат гарантирани. Правилно АССГ е подчертал, че прокуратурата не е предоставила материали по извършената проверка, а само постановлението за отказ за образуване на наказателно производство, съгласно изискването на чл. 213, ал. 1 НПК. По преписка 2228/2020 г. по описа на РП-Варна, образувана по жалба от Н. Н. с данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, от снетите сведенията е видно, че Н. сам е заявил за изготвената експертиза. Постановлението за отказ за образуване на наказателно производство е изпратено само до него. Оплакванията тук от страна на Н. се изразяват в това, че обработването на личните му данни е извършено чрез "изтичане на експертиза" от преписка 522/2020 г. по описа на РП-Варна и впоследствие отделяне на материали от преписка 2228/2020 г. по описа на РП-Варна. Правилно и обосновано административният съд е намерил извършеното обработване на лични данни за законосъобразно и необходимо за упражняване на правомощията на компетентния орган по чл. 42 ЗЗЛД. Отделянето на материалите по преписка 2228/2020 г. по описа на РП-Варна и образуването им на 08.04.2020 г. под нов номер, преписка 4752/2020 г. по описа на РП-Варна, е било необходимо с оглед иницииране на производство по чл. 157 от Закона за здравето. Съдът, въз основа на изложените фактически обстоятелства, които кореспондират на данните по делото, е достигнал до правилни и обосновани изводи, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК. Оспореното решение ЛДЖ-20-7/09.04.2021 г. на инспектор в Инспектората към ВСС е издадено от компетентен административен орган. Правомощията на Инспектората към ВСС произтичат от разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛД, съгласно който Инспекторатът към Висшия съдебен съвет осъществява надзор и осигурява спазването на Регламент(ЕС) 2016/679, на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. . Съгласно чл.38б, ал.1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент(ЕС) 2016/679 и по този закон при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, субектът на данни има право да подаде жалба до инспектората в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Според чл.38в, ал.1 ЗЗЛД, жалбата се разглежда от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор. Съдът подробно е обсъдил релевантните правни разпоредби в Закона за защита на личните данни и Регламент 2016/679 и правилно е приел, че данните, предоставени на администратори на лични данни, попадат в категорията на посочените в т.19 съображения при приемането на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), за които са приложими разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета в качеството му на също такъв администратор. Според посочената т. 19, защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива данни, са предмет на специален правен инструмент на Съюза. Правилно съдът е извел извод, че Регламент (ЕС) 2016/679 не се прилагат при обработване на лични данни от съда за посочените цели на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазване от заплахи за обществения реди сигурност и тяхното предотвратяване, като приложимите правила за защита в случая се съдържат в Глава осма на Закона за защита на личните данни. Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗЗЛД (нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.), упражняването на правата по чл. 54, 55 и 56 от ЗЗЛД, когато личните данни се съдържат в съдебно решение, документ или материали по дело, изготвени в наказателно производство, не засяга и не може да противоречи на разпоредбите на НПК. Прокуратурата, в качеството на администратор на лични данни разполага с правомощие да обработва личните данни на субектите на данни за целите на досъдебното производство и при извършване на проверки по чл. 145, ал. 1 ЗСВ. В случая съдът е достигнал до правилно и обосновано заключение, че личните данни на касатора са обработвани правомерно от прокурорите в рамките на правомощията им по образуваните прокурорски преписки. При тези съображения съдът правилно и обосновано е достигнал до извод за неоснователност на жалбата на Н. Н. срещу решение ЛДЖ-20-7/09.04.2021 г. на инспектор в Инспектората към ВСС. Касационните доводи на жалбоподателя за неправилност на съдебния акт по същество са насочени срещу решението от 09.04.2021 г. на инспектор в Инспектората към ВСС. Съдът в решението си подробно и аргументирано е отговорил на доводите и възраженията срещу административния акт и правилно ги е отхвърлили като неоснователни. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника в производството пред ВАС Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер по 100 лева, предвид чл.78 ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение