Решение № 231 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9216/2012 г.
ВАСVI отделение09.01.2013 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2357 от 02.05.2012 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 782 по описа за 2012 г. ОСЪЖДА Столично управление "Социално осигуряване" да заплати на Драгана Иванова Симова от с. Волуяк, Столична община, разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 231 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9216/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационни жалби, подадени от Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и от "Топ Дринкс" ООД със седалище гр. София, против решение № 2357 от 02.05.2012 г. по адм. дело № 782 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 564/28.12.2011 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 13551/28.11.2011 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, а преписката е върната на административния орган за произнасяне в съответствие с дадените от съда задължителни указания. Развитите в двете касационни жалби подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Драгана Иванова Симова от с. Волуяк, Столична община, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 564 от 28.12.2011 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 13551 от 28.11.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета за трудова злополуката, станала на 02.05.2011 г. и причинила смъртта на осигуреното лице Симеон Николов Симов на длъжност "шофьор - товарен автомобил" в "Топ Дринкс" ООД, гр. София. С постановеното решение Административен съд София - град е уважил жалбата, след като законосъобразно е приел, че настъпилото внезапно травматично увреждане, причинило смъртта на осигуреното лице при изпълнение на възложената работа от прекия му ръководител, се квалифицира като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Изводите на съда произтичат от подробна и задълбочена преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните, при която е установено, че на 01.05.2011 г. вечерта по време на разрешения му платен отпуск работникът е получил нареждане по телефона от прекия си ръководител Румен Спасов да извърши на следващия ден превоз от гр. Долна баня до гр. София на мотоциклет "Бомбардиер - Аутлендър 4Х" - собственост на предприятието - работодател, за извършване на преглед и евентуален ремонт. Съгласно р. I, т. 9 от длъжностната характеристика работникът е бил длъжен да "изпълнява и други конкретно възложени задачи от прекия ръководител". Не са представени писмени доказателства в подкрепа на твърдението за постигнато гражданскоправно споразумение за извършване на частна работа срещу определено по размер възнаграждение. В изпълнение на нареждането на 02.05.2011 г. Симеон Николов Симов натоварил мотоциклета в собствения си товарен автомобил, който е бил предоставил по договор за наем на работодателя и с който е изпълнявал трудовите си функции. Закарал е мотоциклета на автомивка в гр. Долна баня. След измиването е предприел действия по натоварването му обратно в каросерията на товарния автомобил, при което настъпил инцидентът с летален край. Изцяло неоснователни са изложените в двете касационни жалби съображения за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Твърдението на работодателя за "извършена услуга" от починалия работник по "гражданско правоотношение", развило се по инициатива на г-н Димитър Димитров /шофьор на съдружника г-н Димитър Ангелов/ във връзка с молба на последния, влиза в противоречие с доказателствата по делото и установените факти във връзка с трудовото правоотношение и възлагането на работата. Безспорно установен е фактът, че работата е била възложена от Румен Георгиев Спасов - началник на автопарка на дружеството и пряк началник на шофьора Симов, както и че съдружникът Димитър Ангелов не е собственик на мотоциклета. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, не могат да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Димитър Димитров, който е зависим от съдружника Ангелов и е заинтересован от изход на спора в полза на дружеството. Касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО са неоснователни. Понятието "трудова злополука" е формулирано от закона по начин, който не позволява стеснително граматическо тълкуване. За трудова злополука се счита всяко внезапно увреждане на здравето, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, при следните обстоятелства: станало е през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. С оглед на тази законова дефиниция първоинстанционният съд законосъобразно е приел като неотносимо към фактическия състав на трудовата злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО обстоятелството, че отпускът на пострадалия работник не е бил прекратен с издадена от работодателя заповед /един ден предсрочно/. Възлагането на работа от работодателя по време на разрешен на работника отпуск е нарушение на трудовото законодателство. Без правно значение е и обстоятелството, че собственият на предприятието мотоциклет, зачислен в активите му, в действителност е бил ползван само от един от съдружниците във фирмата. Работата е била извършена по нареждане на прекия ръководител (началника на автопарка) и е влизала в кръга на трудовите функции на пострадалия работник съгласно длъжностната характеристика. В изпълнение на дадените нареждания пострадалият работник е отишъл в гр. Долна баня, взел е мотоциклета от гаража и го е закарал на автомивка. При обратното му натоварване в каросерията на товарния автомобил мотоциклетът и товарещият го Симов паднали от борда, при което работникът получил несъвместими с живота увреждания (черепно-мозъчна и гръдна травми). Налице е внезапно увреждане на здравето, което е станало през време и във връзка с извършваната работа по трудовия договор с предприятието и е причинило смъртта на осигуреното лице. Оспорените административни актове, с които злополуката не е призната за трудова, са издадени при превратно тълкуване на фактите и в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като ги е отменил, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,