Решение № 7605 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 70/2020 г.

Решение № 7605 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 70/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 12/11.11.2019 г. по адм. дело № 562/2019 г. по описа на Административен съд - Р., с което е обявена нищожността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02 -180 -6500/3427 от 01.08.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и му е върната преписката за ново произнасяне. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение относно размера на евентуалното претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Д. М., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че обжалваното уведомително писмо е издадено след като с влязло в сила на 23.07.2019 г. решение № 33/26.06.2019 г. по адм. дело № 306/2019 г. на Административен съд - Р. е отменено предходното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02 -180 -6500/3435 от 12.11.2018 г. на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, по жалба на Д. М., и му е върната преписката за ново произнасяне със задължителни указания по приложение на материалния закон. АС е сравнил оторизираните суми и фактически и правни основания за издаване на двете писма и е констатирал, че същите са идентични, при издаване на второто писмо не са взети предвид задължителните указания на съда, материалният закон е приложен от административния орган по същия начин като в предходното писмо. Предвид изложеното е приел, че са налице основанията по чл. 177, ал. 2 АПК за прогласяване на нищожността на оспореното писмо, като издадено в противоречие с влязло в сила решение на съда. Решението е правилно. Обосновани са изводите на АС за идентитет между разпоредителните части на двете писма - отмененото с влязло в сила решение и оспореното в настоящето производство, както и между фактическите и правни основания за издаването им. Второто писмо е издадено при еднакво неправилно приложение на материалния закон, както първото, като при издаването на второто не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АС. В. наведени от касатора доводи по приложението на материалния закон са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 177, ал. 1 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество. Повторно издаденият акт, със същото съдържание, като отменения, не поражда правни последици. Съдържанието на двата акта, правилно е преценено от АС, като идентично, предвид еднаквата разпоредителна част - оторизация на О лева по една и съща мярка за една и съща кампания на същия заявител. Оспореното в настоящето производство писмо е и в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон по чл. 173, ал. 2 АПК, които правилно е посочил АС, че следва да бъдат съобразени при новото произнасяне от административния орган. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва се присъдят направените разноски за касационната инстанция - 1100 лева заплатен адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение