Решение № 378 от 21.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 387/2009 г.

Решение № 378 от 21.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 387/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 5120/08 г. Районният съд - гр. Варна оправдал подсъдимия А. В. М. по обвинението по чл. 172б, ал. 1 НК. По протест на прокурора по внохд I 598/09 г. Окръжният съд-гр. Варна постановил нова присъда № 66 от 21.05.2009 г., с която признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 172б, ал. 1 и чл. 55 НК го осъдил на пробация, включваща пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, а на основание чл. 172б, ал. 3 НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението, като постановил, след влизане в сила на присъдата, унищожаването му. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подс. М., с която се възразява наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК и се иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС защитата на подсъдимия поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакването. К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. На плоскостта на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се възразява, че съдът по същество не е изпълнил изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. Възраженията на защитата на подсъдимия, депозирани от защитата му при съдебното разглеждане на делото, са получили отговор, който е видим при внимателен прочит на мотивите на новата присъда (л.л.25 и 26). Изложените на същото място съображения по същество са дали отговор на претенцията за обективна несъставомерност на инкриминираното деяние. Възражението за наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК са неоснователни. И пред третата инстанция се настоява за несъставомерност отобективна страна. В тази връзка се поддържа, че престъпният състав по чл. 172б, ал. 1 НК предвижда наказателна отговорност за ползване без правно основание на имитация само на географско означение, но не и на имитация на изключителното право на марка, както е в случая. ВКС изцяло споделя правните изводи на ВОС, като не намира за необходимо, нито пък е наложително преповтарянето им тук. Ползването на имитация (сходство) на марка, на плоскостта на чл. 172б, ал. 1 НК, е инкриминирано посредством съдържанието на понятието за изключителното право на марка, дефинирано в чл. 13 ЗМГО, приложим поради липсата на легална дефиниция в НК. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение