Решение № 15941 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2018 г.

Решение № 15941 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Й. Н. от [населено място] срещу решение № 110/21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 635/2017 г. по описа на Административен съд – Враца. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът – кмет на Община Козлодуй, чрез адв. Вакрилова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 503/20.07.2017 г. на кмета на Община Козлодуй, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "приобщаване към ап. 31, вх. В, ет. 1, бл. 79 на част от покрива над ПИ с идентификатор 37798.512.116. 2 /сграда за търговия " в УПИ ХVIІІ, кв. 100, по плана на гр. Козлодуй, изграден без одобрените проекти и издадено разрешение за строеж. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, след изготвени надлежно Констативен акт № 3/11.05.2017 г. и Констативен акт № 4/11.05.2017 г., за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, който не попада в режим на търпимост по § 16 и § 127 от ДПР на ЗУТ с оглед годината на извършване /1999 г/ и заключението на съдебно-техническата експертиза. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 3/11.05.2017 г. и Констативен акт № 4/11.05.2017 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ жилищно помещение /стая/, изградено върху покрива на търговски обект, приобщено към собственият на оспорващия апартамент с площ приблизително 39. 75 кв. м. От събраните по делото гласни доказателства – свид. Георгиев и Балиев, се установява по безспорен начин, че незаконния строеж е изграден през 1998-1998 г. на мястото на остъклена тераса. Следователно процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1, ал. 2 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. /. Според времевия период на изграждане, процесния строеж попада в приложното поле на ал. 3, § 16 от ПР на ЗУТ, съгласно която норма за да е търпим незаконен строеж, изграден след 30.06.1998 г. и до 02.01.2001 г., освен допустимостта по действащите ПУП-ве и техническите правила и норми по време на извършването на строежа или по сега действащите, е изискуемо и да е деклариран от собственика му пред ободряващият орган в 6-месечен срок от обнародване на закона, т. е. до 02.07.2001 г. Данните по делото и изричното изявление на оспорващият сочат на липса на изискуемото деклариране по ал. 3 на § 16, поради което липсва една от комулативно изискуемите предпоставки за търпимост на незаконния строеж. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на нормата на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като този режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ДР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ, бр. 82/2012 г/, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. Следователно процесния незаконен строеж следва да бъде разглеждан според времевия период на изграждането му по съответната хипотеза и с оглед визираните различни изисквания, а това е хипотезата на ал. 3, § 16, съгласно изложеното по-горе. Неоснователно е и възражението за наличие на съществен порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във формата на оспорената заповед, тъй като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, а задължението за изследване търпимостта на незаконния строеж не е единствено в компетентността на административният орган, но и на съдебната инстанция, тъй като е свързано със законосъобразността на акта. Предвид горното, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, който не е "търпим" и подлежи на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Обжалваното решение като правилно и постановено при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски в размера по представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: 720 лв. Възражение за прекомерност не е направено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,