Решение № 1973 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11304/2008 г.

Решение № 1973 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11304/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Роял Фешън" ЕООД, гр. Димитровград, обл. Хасково, против Решение № 127 от 21.07.2008 г. по адм. дело № 139 по описа за 2008 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 5 от 16.05.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Хасково, потвърждаващо разпореждане № 591 от 8.04.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалноправните норми на чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 10 и чл. 52а от КСО, съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Ответникът Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на "Роял Фешън" ЕООД, гр. Димитровград, обл. Хасково, против решение № 5 от 16.05.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 591 от 08.04.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 4 / 26.03.2008 г., с което дружеството-жалбоподател е задължено да внесе сумата 4133.72 лв., от която 3122.73 лв. представлява изплатено за сметка на ДОО парично обезщетение на осигуреното лице Сюлейха Джебир Селятин за отглеждане на малко дете през периода м. януари 2006 г. - м. юли 2007 г. и 1010.99 лв. - лихви. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване. Първоинстанционният административен съд неправилно е приел, че полагането на труд и изплащането на трудово възнаграждение по време на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете съставляват елементи от фактическия състав на чл. 52а от КСО, пораждащ правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Разпоредбата на чл. 52а (нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г.) създава право за осигуреното лице да получава обезщетение за отглеждане на малко дете при условие, че е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. От фактическа страна е установено, че при настъпване на осигурения риск "майчинство" на датата 23.07.2005 г. майката Сюлейха Джебир Селятин е изпълнявала условието за придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО в качеството й на наето на работа по трудов договор лице във фирмата на ЕТ "Роял - 96 - Пламен Атанасов", гр. Димитровград. Видно от констатациите към справка № 1 към ревизионния акт, тя е ползвала отпуск за бременност и раждане и е получавала парично обезщетение за срока от 135 дни по чл. 50, ал. 1 от КСО. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 3.01.2006 г. по време на ползвания от осигуреното лице отпуск за отглеждане на малко дете. На същата дата лицето е сключило трудов договор с "Роял Фешън" ЕООД, гр. Димитровград и е подало молба до работодателя за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете с приложена декларация, че детето не е настанено в детско заведение. Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда след използване на отпуска поради бременност и раждане работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст. С резолюция "Да" от 09.01.2006 г. работодателят "Роял Фешън" ЕООД е разрешил отпуска с начална дата 3.01.2006 г., както е поискано от работничката. В хипотезата на чл. 53, ал. 1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете след изтичането на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) времето на ползвания платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски. При тази нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение" поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение (В същия смисъл Решение № 11379 от 30.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 8760/2008 г., V о.). Като лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск съгласно изискването на чл. 52а от КСО Сюлейха Джебир Селятин има право на парично обезщетение за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете. Осигурителят "Роял Фешън" ЕООД, гр. Димитровград, законосъобразно е изплатил паричните обезщетения за сметка на държавното обществено осигуряване. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения, е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Роял Фешън" ЕООД, гр. Димитровград, е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. При извършената служебна проверка се установи, че по първо- инстанционното дело не е внесена държавна такса в размер на 50 лв., дължима от жалбоподателя, който следва да бъде задължен да я внесе. Основателно е и следва да бъде уважено искането му за присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции (адвокатско възнаграждение от 300 лв. и ДТ от 50 лв.). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,