Решение № 9404 от 10.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Бяла река ВЕЦ ООД, [ЕИК], подадена чрез процесуалния представител адв. Стойчева, против Решение 2325 от 08.12.2022 г., постановено по адм.дело 2260/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата му с искане на прогласяване на нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 48 от 20.05.2022 г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/ - Пловдив и юридическото лице е осъдено за разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че в първоинстанционното производство АУПДВ е оспорен като нищожен поради пълното му противоречие с материалноправните предпоставки на закона. Счита, че за процесния период е действала разпоредбата на чл. 194, ал.11 ЗВ, съгласно която не се заплаща такса, когато разрешителното за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности. Твърди се, че процесният административен акт е издаден при пълна липса на материалноправни предпоставки за това и е изцяло лишен от законово основание в непреодолимо противоречие с целта на закона. Развива подробни съображения в тази насока. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отмяна като нищожен на процесния АУПДВ с присъждане на разноски. Ответникът Директора на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Пловдив е бил АУПДВ 48/20.05.2022г., издаден от директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на дружеството - жалбоподател са установени задължения към бюджета, представляващи незаплатени такси за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект по разрешително 33750025/09.07.2018г. за период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. с дължима главница - 30 587,17 лева и дължима законна лихва за забава от 16.02.2021 г. до 20.05.2022г. в общ размер на 3 900,18 лева, и законна лихва за забава от датата следваща датата на издаване на АУПДВ, на основание чл. 194б, ал.4 вр. чл.195б, ал.1 и ал.2 от Закона за водите /ЗВ/ вр. чл. 194, ал.1, т.3, б. а и чл. 194, ал.2 от ЗВ вр. чл. 166 от ДОПК и съгласно чл.1, т.3, б. а, чл.5, ал.1, т.2, ал.2, т.1, т.2, т.3, чл.15, ал.1,т.1, б. в, т.2, б. а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и ал.2 вр. чл.16, ал.1 и ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г. обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г. За да отхвърли жалбата на дружеството с искане за прогласяване на нищожност на процесния АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че актът не е бил обжалван в законоустановения срок и е влязъл в сила. По това обстоятелство било налице влязло в сила Определение 1564/13.10.2022г., с което е приел, че жалбата е недопустима в частта, с която се претендира незаконосъобразност на АУПДВ. От фактическа страна съдът е приел, че Бяла Река - ВЕЦ ООД е титуляр на разрешително 33750025/09.07.2018г., издадено от директор на БД ИБР, с което му е предоставено право за ползване на воден обект: Дере Гьопса, представляващо имот 000199, публична общинска собственост, с начин на трайно ползване - дерета, оврази, ями, по поречието на р. Марица, за заустване на отпадни води за експлоатация на съществуващ обект: Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база, с краен срок на действие до 09.07.2024г., с разрешено количество 3293 200 мЗ/год. Отразената в разрешителното цел на използването е: Ползване на воден обект за заустване на смесен поток пречистени битово - фекални и производствени води след ЛПСОВ и отработени през рибовъдните басейни отпадъчни води (производствени отпадъчни води) за експлоатация на съществуващ обект Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база, находящ се в имот 011051, землище на [населено място], община Карлово, област Пловдив. Според текста на разрешителното, титулярят заплаща такса за ползване на воден обект за зауставане на отпадни води, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерски съвет по чл. 194 от Закона за водите, в сила към момента на заплащане на таксата. Също така титулярят има задължение да осигури измерване на количествата заустени отпадъчни води, като монтира необходимите измервателни устройства, отговарящи на нормативните изисквания. От страна на Бяла Река - ВЕЦ ООД е представена Декларация по чл. 194б от ЗВ, според която за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. по разрешително за заустване 33750025/09.07.2018 г. титулярят дължи такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води - 18,39 лева, като подробно е описан редът за определяне на размера, съобразно отчетеното по измервателно устройство 55259790 и 13812464 разрешено количество, такса Е=0,006 лв./куб. м. Според Констативен протокол ПВ1 - 230/29.10.2021 г., съставен от длъжностни лица при БД ИБР, за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. Бяла река - ВЕЦ" ООД е подало некоректна декларация по чл. 194б от ЗВ и дължимата такса по разрешително за заустване 33750025/09.07.2018 г. е преизчислена в размер на 30 605,56 лева, включващи ползваните количества вода за Поток 1 и Поток 2 от разрешителното. До Бяла Река - ВЕЦ ООД е отправена покана за доброволно изпълнение изх. ПО-02-289/08.11.2021г., с която дружеството е уведомено, че следва да заплати доброволно задълженията си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от ЗВ в размер на 30 605,56 лева. От страна на Бяла Река - ВЕЦ ООД е подадено възражение вх. ПО-02-289 (1 )/01.12.2021г., в което се поддържа, че дължимата такса за 2020 г. по разрешително за заустване 33750025/09.07.2018 г. на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, буква а ЗВ е единствено за Поток 1 - в размер на 18,39 лева, а за Поток 2 такса не се дължи с оглед изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район е издал Акт за установяване на публично държавно вземане 48/20.05.2022г. С обжалваното пред настоящия касационен състав решение, първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебното производство е само валидността на оспорения акт и този предмет предопределил и обхвата на съдебната проверка само досежно пороци, които могат да обосноват нищожност, но не и унищожаемост на процесния АУПДВ. Посочил е, че: 1. Некомпетентността на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност; 2. Порокът във формата е основание за нищожност само, когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление; 3. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса на волеизявление; 4. Нарушенията на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт, който е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган или при пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезиса на материалноправната норма; 5. Превратното упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост, осен ако преследваната с издаването на акта цел е различна от законоустановената и не би могла да бъде постигната с никакъв друг акт. За да стигне до извод, че административният акт не е нищожен съдът е установил, че АУПДВ е издаден от териториално и материално компетентен орган. Според решаващия състав той съдържа правни и фактически основания, дата на издаване, име и длъжност на издател, подпис и разпоредителна част, поради което не се установявал и порок във формата или липса на форма. Според съда не били допуснати и съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на акта от степен, водеща до липса на волеизявление. Приел е, че по същество възраженията на оспорващия са насочени по тълкуването и прилагането на материалната правна норма. АС-Пловдив е стигнал до извод, че обстоятелството дали адресатът на акта е задължено по смисъла на закона лице е релевантен за незаконосъобразността на АУПДВ до степен на унищожаемост, но няма отношение към неговата валидност, защото този порок не засяга същността на акта като властнически волеизявления. Според първостепенния съд не се установявало и превратно упражняване на власт, т.е административният орган да е целял, чрез предоставената му компетентност да постигне забранени от закона цели. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Както правилно е посочил съдът в действащото законодателство не се съдържа легално определение за нищожност на административен акт, нито са установени правни основания за прогласяване на нищожност на административните актове. В по-общ план следва да се посочи, че в мотивите на ТР 2/1991г. на ОСГК на ВС Върховният съд обобщава, че всяка некомпетентност води до нищожност. Според правната доктрина когато порокът във формата е толкова съществен, че практически се равнява на липса на форма, а оттук и липса на волеизявление (т.е. липса на акт), налице е нищожност. Такъв пример е липсата на разпоредителна част. В останалите случаи порокът във формата води до унищожаемост, а не до нищожност. Когато сме изправени пред пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато административният акт е лишен изцяло от законно основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган, е налице нищожност. В останалите случаи порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост. Ако преследваната с административния акт цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на друг орган, актът е нищожен. Настоящата касационна инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че посочения АУПДВ е издаден от компетентен орган, и не се установяват нарушения на формата, административнопроизводствените правила и материалния закон, които да обосновават прогласяването на нищожността му. Споделя се от настоящата инстанция, че в конкретиката на казуса може да се приеме, че твърдяните му пороци са релевантни за евентуалната незаконосъобразност на административния акт до степен унищожаемост, но не обуславя нищожност на обжалвания акт, защото порокът не засяга същността на акта като властническо волеизявление в изложените по-горе аспекти. В случая не се установява и превратно упражняване на власт, т.е административният орган да е целял, чрез предоставената му компетентност да постигне забранени от закона цели, до какъвто и извод е достигнал първоинстанционният съд. Следва да се отбележи, че дори и в приложената съдебна практика на състав на ВАС, издаденият на касатора предходен АУПДВ е отменен като незаконосъобразен, като е потвърдена валидността на властническото волеизявление при идентична фактическа обстановка. АС - Пловдив е изложил подробни, верни и убедителни мотиви, които този съд споделя и към които препраща, съгл. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение