Решение № 2848 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2019 г.

Решение № 2848 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, срещу Решение № 1581/26.07.2019 г., на Административен съд Варна, постановено по административно дело № 1592/2019 г., с което е отменено решение № РД-291/31.05.2019 г., на същия орган в качеството му на ръководител на УО на ОП "Развитие на сектор Рибарство", с която на "Бляк Сий Шелс" ООД в качеството му на бенефициент по проект с УНП BG0713 EFF-212-80012, реализиран съгласно ДБФП № 4/18.08.2009 г., е определена финансова корекция в размер на 30 719. 93 лв. и е определен 14-дневен срок от връчване на решението за доброволно изпълнение. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно. Твърди, че неправилно съда е приел, че липсва издаден акт по чл. 14, ал. 1 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Твърди, че е налице извършена проверка на подаден сигнал за нередност с вх. № Z-11659/06.01.2016 г., установеното нарушение е потвърдено в доклад за нередност от 26.01.2016 г. и е издадено решение за наличие на нередност № РД-41/29.02.2016 г. и е регистрирана нередност с НИН 2016/EFF/000019. Бенефициера е възразил срещу решението за наличие на нередност с възражение вх. № 2600-9750/11.07.2016 г., а така също е възразил и срещу полученото съобщение за откриване на процедура по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Бляк Сий Шелс" ООД счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита че изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за правилно. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че между Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и "Бляк Сий Шелс" ООД е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 4/18.08.2009 г., по оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство на Р. България, финансирана от Европейски фонд по рибарство 2007-2013 г. " по приоритетна ос 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура", мяра 2. 1 "Производствени инвестиции в аквакултурата". Получен е сигнал за нередност вх. № Z-11659/6.01.2016 г., допълнен със становище по сигнала като е установено неспазване от страна на бенефициера разпоредбите на чл. 56 от Регламент /Е0/ № 1198/2006, чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ, чл. 40, ал. 1, т. 1 вр. чл. 41 от Наредба № 6/3.05.2012 г., чл. 14, ал. 3, т. 1 и чл. 32 вр. чл. 11 и чл. 33 от ДБФП № 4/18.08.2009 г. С Решение № РД-41/29.02.2016 г., поправено с решение № РД-197/4.04.2016 г., е регистрирана нередност. С писмо изх. № 26000-20717/6.12.2017 г., "Бляк Сий Шелс" ООД е изпратена покана за доброволно плащане на суми във връзка с установени нередности. На 5.04.2019 г., е изпратено писмо от ИАРА до бенефициера относно откриване на производство по налагане на финансова корекция. С възражение вх. № 26-00-5385-1/17.05.2019 г., бенефициера е възразил срещу констатациите на органа. С обжалваното Решение № РД-291/31.05.2019 г., Изпълнителния директор на ИАРА и ръководител на управляващия орган на ОП "Развитие на сектор рибарство" е определил финансова корекция на "Бляк Сий Шелс" ООД в размер на 30 719. 93 лв., като е посочил че сумата подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на решението и е посочил, че настоящия писмен акт представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НОПАНФИПСЕС. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че актът за определяне на финансова корекция е издаден от компетентен орган, но при издаването му органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 73, ал. 2 и 3 ЗУСЕСИФ и материално-правните норми. Посочено е, че неправилно административния орган е обединил в едно решение акт по чл. 14, ал. 1 от Наредбата и такъв по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съдържат се мотиви, че съгласно наредбата процедурата по администриране на сигнали за нередности завършва с акта по чл. 14, ал. 1 и се обективира в писмен вид. Този акт представлява първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз онова на конкретни факти, че е извършена нередност. Този акт представлява становище на компетентния орган по повод получения сигнал за нередност или установената от него при проверка нередност, като с него се постановява регистриране на нередността и вписването и в регистъра за нередности. Именно с издаването на акта се поставя началото по администриране на самата нередност, като този акт макар и да се връчва на бенефициера, не представлява административен акт по смисъла на АПК и не подлежи на самостоятелно обжалване. Съдът е посочил още, е именно въз основа на издаден акт за регистриране на нередност и след извършване на съответните действия се издава и акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция, което се извършва мотивирано от органа и подлежи на обжалване. Включването в съдържанието на обжалваното решение, издадено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и волеизявление по чл. 14, ал. 1 от Наредбата е незаконосъобразно и води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Въз основа на горното първоинстанционния съд е постановил своя акт с който е отменил решението на УО. Решението е неправилно. Националното право – Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в сила от 26.12.2015 г., регламентира процедурите, при спазването на които ръководителят на управляващия орган на оперативните програми, съфинансирани от европейските фондове, в т. ч. и Европейският фонд за рибарство и морско дело, който е продължение и развитие на Европейския фонд за рибарство – упражнява правомощията на управляващ орган. С влизането в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове бе въведена единна процедура за определяне на финансови корекции на всички бенефициери. Процедурата за определяне на финансови корекции е регламентирана в чл. 69 – 73 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и по размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган като преди това, с оглед на разпоредбата на алинея 2, на бенефициера се предоставя възможност да представи писмени възражения в срок, не по-кратък от две седмици. Самата процедура обаче по администриране на нередност е уредена в Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС /приета с ПМС № 285/30.11.2009 г., обн. ДВ бр. 97/8.12.2009 г., в сила от 08.12.2009 г. / По силата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата наличието или липсата на нередност се обективира в писмен акт на компетентния административен орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 или в съдебен акт, който представлява първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност, без да се засяга възможността това заключение впоследствие да бъде преразгледано или отменено в хода на развитието на административната или съдебната процедура. Управляващия орган изпраща препис от акта на засегнатите лица и след получаване на техните становища той има задължението да установи неправомерно усвоените средства и да предприеме необходимите корективни действия по смисъла на чл. 28, т. 2 от Наредбата. Това установяване и тези корективни действия, с оглед на факта, че става въпрос за финансова корекция по смисъла на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ, следва да бъдат осъществени в съответствие с установеното в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ – с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, което определя основанието и размера на корекцията, и в чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ – чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициера, съответно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с оглед на посоченото в чл. 75, ал. 3 ЗУСЕСИФ. В конкретния случай, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото е безспорно, че още на 29.02.2016 г., УО е издал Решение № РД-41, поправено с Решение № РД-197/4.04.2016 г., с което е регистрирал нередност по подаден сигнал за такава № Z-11659/6.01.2016 г., и е изпратил препис от това решение на заинтересованата страна. Последната е депозирал писмен отговор на от 13.07.2016 г. На 18.03.2018 г., е издадена докладна записка от служители за борба с измамите и нередностите за регистриране на нередност и извършване на корекции на финансовите отражения на регистрирани нередности на бенефициера "Бляк Сий Шелс" ООД. На 19.03.2019 г., е постъпило до УО и становище по сигнал за нередност с вх. № Z-11659/06.01.2016 г. и бенефициера е бил уведомен. На 05.04.2019 г., е постъпило и възражение от страна на бенефициера, като обжалваното процесно решение е издадено от УО на 31.05.2019 г., и е за налагане на финансова корекция. С оглед събраните доказателства, ВАС приема, че при издаване на обжалваното решение административния орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Спазена е изцяло процедурата регламентирана в нормите на чл. 14 и сл. от Наредбата и чл. 70 и сл. от ЗУСЕСИФ. Посочването в обжалвания акт, че той представлява и акт за нередност не водят до извода, че решението има и такъв характер. От доказателствата се установява, че е издаденото от УО решение по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за регистриране на нередност по сигнал, с което нередността е регистрирана и са предприети действия по процедурата за определяне и налагане на финансова корекция по смисъла на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че в обжалваното решение на УО са обединени два акта – такъв по чл. 14, ал. 1 от Наредбата и по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, макар и издателят на акта да е посочил, че следва да се счита издадения ИАА за регистриране на нередност. Следва да се има и в предвид, че дори да се приеме тезата на Административен съд Варна, че с обжалваното решение органа е обединил два акта, това не води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като това няма да доведе до достигане от негова страна на други фактически и правни изводи. Нарушението е съществено и попада в обхвата на чл. 146, т. 3 от АПК само тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на обективираното в акта властническо волеизявление. В този смисъл порокът е съществен, ако е ограничил правото на лицето да представи обяснения или възражения и да ангажира доказателства, които са от значение за произнасянето на административния орган и чието наличие по преписката би довело до друг изход на производството. В конкретния случай бенефициера "Бляк Сий Шелс" ООД е представил възражения по повод както регистрирането на сигнала за нередност, така и по повод започналото производство за налагане на финансова корекция, които са обсъдени от административния орган преди да издаде оспорения акт. От руга страна следва да се има в предвид, че целта на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата е да се регистрира наличието на нередност т. е. това е процедура с която само се констатира, че има подаден сигнал за нередност и този сигнал се вписва в съответните регистри и то незабавно – чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Фактическите и правни изводи органа извършва въз онова именно на процедурата по налагане на финансовата корекция, която е по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ след като извърши проверка по регистрирания сигнал за нередност и уведоми съответното заинтересовано лице за такъв сигнал и какво е установила проверката. Едва след изтичане на срока в който заинтересованото лице има право да подаде възражение и след запознаване с това възражение се издава и акта за налагане на финансова корекция т. е. УО може с един акт както да впише сигнал за нередност, така и да наложи финансова корекция, като това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не съществува изрична законова забрана по отношение извършването на тези действия с един административен акт. Като е постановил съдебен акт в който първоинстанционният съд е отменил обжалваното решение, само на основание допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което не е било налично, Административен съд Варна е постановил неправилно решение. Съдът не е изложил мотиви относно материалната законосъобразност на обжалваното решение, предмет на производството, което прави невъзможен контрола за законосъобразност. Налице са отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва съдът да изложи мотиви относно наличието или липсата на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 с оглед постановения и обжалван административен акт, както и да извърши преценка относно правилността на определената по основание и размер финансова корекция. При този изход на делото настоящият състав намира, че не следва да се произнася по направеното искане за присъждане на разноски, тъй като такива следва да се присъдят при решаване на спора по същество с оглед резултата по делото и предвид разпореденото в чл. 143 АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение, в настоящия състав