Решение № 5315 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2017 г.

Решение № 5315 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. срещу решение № 1010/08.06.2017 г. на Административен съд - В. /АС - В./ по адм. д. № 223 по описа за 2016 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 181000819/20.05.2010 г., посочен като издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. В жалбата касаторът сочи, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като процесуални нарушения на първостепенния съд определя непроизнасянето по същество на спора относно дължимия от ревизираното лице данък. Към пропуските на съда отнася неизследването на причините за представянето като част от административната преписка на неподписан екземпляр от РА. Настоява на съществуването на множество екземпляри, включително подписан от издалия РА орган по приходите, заверено копие от който представя с касационната жалба. Изразява несъгласие с изводите на съда за правното значение на отсъствието на подпис на посочения като издател орган по приходите върху РА. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касация "Викас груп" ЕООД, в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание пред касационната инстанция, оспорва касационната жалба. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорения пред АС - В. ревизионен акт са установени в тежест на "Викас груп" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в размер 116 616,96 лева - главница и лихви в размер 13 124,01 лева заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит, упражнено в данъчни периоди м. 03.2009 г. и м. 04.2009 г. За да прогласи нищожността на РА с решение № 1010/08.06.2017 г., административният съд е приел, че актът не е подписан от посоченото като издател длъжностно лице. Ценил е представеното като част от преписката заверено копие от РА, което не съдържа подпис на издател. С позоваване на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ГПК е признал на официално заверения препис на РА доказателствената сила на официален документ. Позовавайки се на изискванията за форма на РА по чл. 120, ал. 1 ДОПК и отчитайки факта на отсъствието на реквизита по чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК е обвързал последиците за невалидност на акта. Решението е правилно. При постановяването му не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основано на закона е очакването на съда за точно изпълнение от администрацията за задължението й по чл. 150, ал. 1 ДОПК при съдебно оспорване на РА да комплектува преписката и да я изпрати на съда. С арг. от чл. 152, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК дължимо е изпращане на заверено копие от цялата преписка. В случая решението на администрацията е да изпрати и заверено копие от оспорения административен акт. Заверката за вярност на акта е извършена от длъжностно лице от състава на администрацията. Това определя преписът като официално заверен с доказателствената сила на първообраза /арг. чл. 179, ал. 2 ГПК/. Отсъствието на подпис на издателя върху преписа обуславя извод за неподписване и на оригинала. Неподписаният документ не притежава формална доказателствена сила. Липсата на подпис дисквалифицира документът като официален, тъй като няма как да се припознае като издаден от посоченото за издател длъжностно лице в кръга на службата му /вж. чл. 179, ал. 1 ГПК/. Съдът не дължи изследване /разследване/ на причините за представяне на неподписан препис от административния акт като част от административната преписка. За съда не съществува и презумпция за подписването на акта, та да издирва подписан акт и да указва представянето му. Ако съществува подписан екземпляр от акта и не е представено заверено копие от него, то причината за това е неточното изпълнение на задължението на администрацията по чл. 152, ал. 2 АПК. Позоваването на собственото неправомерно поведение е несъвместимо с изискването за добросъвестно упражняване на процесуалните права /чл. 3 ГПК/. Без да е подписан административният акт не съществува обективирано в писмената форма за действителност волеизявление на органа по приходите, насочено към установяване на публични задължения. Обявяването на нищожността от първостепенния съд е било дължимо заради създадената с разпространяването на неподписан от длъжностно лице с функциите на орган по приходите документ правна привидност за съществуването на утежняващ административен акт. Правилно съдът е оценил тежестта на порока на РА като такъв засягащ валидността му. Заради забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК е недопустимо доказването за първи път пред касационната съдебна инстанция на факта на подписването на РА от посочения като негов издател орган по приходите с представянето на заверено копие от подписан екземпляр. Това изключва дължимостта на обсъждането и на представеното от ответника по касация копие на неподписан екземпляр от РА. С оглед на изложеното решението, с което съдът е обявил нищожността на атакувания РА е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. От ответника в касационното производство е направено искане за присъждане на разноски в размер на 2 480 лв., представляващи 50 лв. - държавна такса пред АС - В., 900,00 лв. - разноски за експертизи в първоинстанционното производство и за заплатено адвокатско възнаграждение 1 530,00 лв., което е частично основателно. В първоинстанционното производство на ответника по касация са били присъдени направените разноски за държавна такса и експертизи, поради което в настоящото основателно се явява единствено искането за разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 2 от 26.03.2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение