Решение № 9900 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6995/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител юрк. Василева, срещу Решение № 15308/21.04.2026 г., постановено по адм. дело № 10634/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което по жалба на "Билд-ЕХ“ ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221023003009-091-001/24.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 557/25.04.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр.София и са присъдени разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решаващият съд необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел доставките по спорните 3 бр. фактури, издадени от „Холден ДСВ 2022“ ЕООД, за действително осъществени, позовавайки се единствено на самите първични счетоводни документи, придружени с неподписани ППП, доказателства за извършено разплащане по сметка на трето лице и възприето последващо влагане на материалите в осъществените от ревизирания субект доставки на СМР без доказателства за това да са представени по делото. Настоява, че неправилен е и изводът на първата съдебна инстанция, че за реалността на доставките са несъотносими техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, както и липсата на доказателства за произхода на стоките, за тяхното транспортиране и съхранение. Акцентира върху обстоятелството, че изводите си съдът е изградил върху доказателства, които не притежават никаква доказателствена сила. На второ място счита за неправилно тълкуването дадено от състава на АССГ относно приложението на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, която норма според касатора еднозначно определя задължението кредитното известие /КИ/ да бъде отразено в данъчния период на неговото издаване, без значение кога точно е получено от адресата му. На трето място счита, че без каквито и да било мотиви съставът на АССГ е отменил процесния РА и в частта относно отказаното приспадане на данъчен кредит в размер общо на 6 893,29 лева по фактури, по които дружеството е упражнило правото на данъчен кредит два пъти. Моли за отмяна на оспорваното решение и потвърждаване на ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - "Билд-ЕХ“ ЕООД, чрез адв. Младенов, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение, по подробни съображения изложени в депозирания писмен отговор, поддържан и в проведеното открито съдебно заседание. Моли за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Всъщност предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № Р-22221023003009-091-001/24.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 557/25.04.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр.София, относно установените на „Билд-ЕХ“ ООД (тогава, сега ЕООД) задължения за данък добавена стойност за внасяне в размер на 91 180,15 лева, ведно с лихви за забава, за данъчен период месец Ноември 2022 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в същия размер по 3 броя фактури, издадени от „Холден ДСВ 2022“ ЕООД, както и в частта на начислените лихви за забава в размер на 65 064,47 лева за данъчен период месец Януари 2023 г. в резултат на късно отразени 14 бр. КИ, издадени от „Ей Ви Джи Билдс“ ЕООД.

Производството е било за втори път за разглеждане пред първата съдебна инстанция, след като с Решение № 9248/06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5036/2025 по описа на ВАС, е отменено изцяло Решение № 9346/18.03.2025 г., постановено по адм. дело №5745/2024 г. по описа на АССГ, и делото е върнато за ново разглеждане при съблюдаване указанията, дадени от касационната инстанция.

В изпълнение при новото разглеждане на делото съставът на АССГ е описал подробно фактическите констатации, установени при ревизията, анализирал е всички представени по делото доказателства, съобразно така заявения пред него предмет на обжалване.

За да уважи жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, при съобразяване и задължителното за него тълкуване, дадено с Решение № 9248/06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5036/2025 по описа на ВАС, с което е разрешен въпросът за валидността на акта, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, изразяващи се в непълно и неотговарящо на изискването за обективност изясняване на фактите и при неправилно приложение на материалния закон.

Въз основа на подробен анализ на събрания доказателствен материал, вкл. и дадените свидетелски показания (които е кредитирал изцяло) съставът на АССГ е установил следната фактическа обстановка:

1. Относно определените задължения по ЗДДС (главница и лихви) за данъчен период месец Ноември 2022 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 91 180,15 лева по фактури № № 80000103/28.11.2022 г., № 80000105/30.11.2022 г. и № 80000102/21.11.2022 г., издадени от „Холден ДСВ 2022“ЕООД, с предмет на доставките „строителни материални по ППП“.

Органите, провели ревизията, са приели, че дружеството неправомерно е приспаднало ДДС по процесните фактури, издадени от „Холден ДСВ 2022“ЕООД, с аргументи че от представените в хода на ревизията доказателства не се установява по безспорен начин, че доставките на процесните „строителни материали по протоколи“ са осъществени, касае се до чисто „фиктивни“ сделки - „абсолютна симулация на доставки“, което няма как да е било неизвестно на ревизирания субект. Обосновали са се с това, че извън спорните фактури, придружени от неподписани приемо-предавателни протоколи (ППП) и доказателства за плащане по сметка на трето лице, липсват каквито и да било доказателства за предаване/приемане на стоките, за тяхното съхранение и превоз от/до конкретни обекти, за физическото им наличие при доставчика, а предвид начина на водене на счетоводната отчетност при ревизираното дружество не може да бъде доказано и тяхното последващо влагане в себестойността на изпълнените от „Билд-ЕХ“ ЕООД строителни дейности. Изложени са съображения и за участие на ревизираното дружество и неговия доставчик в данъчна измама. С тези мотиви на основание чл. 68 ал. 1 и чл. 69 ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от с.з. е отказано правото на данъчен кредит.

От своя страна при разглеждане на делото първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните доказателства по отношение на преките доставки, като е обсъдил фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит, техният предмет, както и останалите документи, представени във връзка с доставката (доказателства за разплащане по банков път и ППП), доказателствата за счетоводното отразяване на доставка в счетоводството на „Билд-ЕХ“ ЕООД и доказателствата във връзка с осъществяваната от ревизираното дружество икономическа дейност.

Въз основа на тях е приел, че жалбоподател извършва строителна дейност, като е изпълнител по конкретни договори и в негова тежест е задължението за доставката на необходимите за влагане материали, което обективно прави икономически правдоподобно придобиването на строителни материални в значителни количества през ревизираните периоди; неправилни са изводите на органите по приходите за липса на доставка, обосновани с невъзможността да се установи ресурсната обезпеченост на доставчика и от нередовност/непълнота на съпътстващи документи, без да е изяснено движението на стоките при получателя, вкл. влагането им в строителните обекти; липсата на подписи на ППП единствено отслабва доказателствената им сила, но не значи „липса на доставка“; липсата на доказателства за материална и техническа обезпеченост на доставчика и за произход на стоките, не може да опровергае факта, че конкретните стоки са доставени на получателя; плащането по банкова сметка на трето (физическо) лице, също не обосновава такъв извод, доколкото това е посочената от доставчика сметка; твърдението е за „абсолютна симулация“, но органите по приходите не установяват с преки доказателства такава.

По тези съображения е прието, че са установени всички условия и предпоставки за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит в съответствие с чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, в частност че по процесните фактури е налице данъчно събитие – прехвърляне на право на собственост върху процесните стоки, като данъкът се явява начислен правомерно.

2. Относно определеното акцесорно задължение за лихви за забава в размер на 65 064,47 лева за данъчен период месец Януари 2023 г. в резултат на късно отразени 14 бр. КИ, издадени от „Ей Ви Джи Билдс“ ЕООД.

Съдът е установил, че органите по приходите са приели, че „Билд-ЕХ“ ЕООД в нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е отразило 14 бр. кредитни известия, издадени и отразени в отчетните регистри по ЗДДС от „Ей Ви Джи Билдс“ ЕООД през месец Януари 2023 г. към 14 броя фактури, издадени през м.09. и м. 10.2022 г., с обща данъчна основа 3 128 280 лева и общо начислен ДДС в размер на 625 656 лева, в по-късен от нормативно установения момент, а именно през данъчен период месец Ноември 2023 г., поради което и е вменено задължение за лихви за забава в размер на 65 064,47 лева. Изложени са съображения, че от една правната норма е категорична относно момента, в който следва да бъдат отразени кредитните известия, и това е данъчният период, през който са издадени.

От своя страна съставът на АССГ е приел, че нормата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС изисква кумулативното наличие на два факта – издаване на кредитно известие и получаването му от получателя, като задължението за действие възниква при достигане на документа до данъчно-задълженото лице, тъй като едва тогава то придобива възможността на извърши необходимата корекция, и не може да бъде поставено във времето преди получаване на документа.

Предвид събраните по делото доказателства е приел, че липсват такива процесните КИ да са достигнали до получателя преди месец Ноември 2023 г., поради което и не може да се приеме че дружеството е изпаднало в забава за данъчен период месец Януари 2023 г., т.е. лихви не се дължат.

По тези съображения РА е приет за изцяло незаконосъобразен с така очертаните негови части и е постановена неговата отмяна.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, в съответствие с изискванията на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на обжалвания акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, като постановено вкл. и в съответствие с материалния закон.

Водите за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда се съдържат в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София (липса на мотиви), но не могат да бъдат споделени.

Необоснована е тезата на касатора, че съдът не е изложил мотиви относно незаконосъобразността на РА относно вменените задължения за данъчни периоди м. 12.2022 г. и м.02.2023 г., но го е отменил и в тези му части. Както се посочи по-горе предметът на съдебния контрол следва от единството на обстоятелствената част и петитум на жалбата, така както изрично се е поддържал например и в депозираните пред състава на АССГ писмени бележки и в отговора на касационната жалба от процесуалния представител на „Билд-ЕХ“ ЕООД, поради което и първоинстанционният съд не се занимавал с въпроса относно така определените по вид и размер публични вземания.

По материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, които следва да бъдат разгледани заедно, касационната инстанция констатира следното.

Решението e правилно постановено при следните уточнения.

Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон.

1. По отношение на отказаното право на данъчен кредит за данъчен период месец Ноември 2022 г.

Всъщност единственият спорен въпрос между страните в процеса е наличието на реално осъществени доставки на стоки между страните, посочени в спорните фактури, като нито една от тях не отрича значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз.

Предвид аргументите в касационната жалба и начина на излагане на мотивите от състава на АССГ се налагат следните уточнения.

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС.

Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и принципно правилно е становището, че е негова доказателствената тежест да установи тяхното реално изпълнение /така и общото правило на чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/.

От друга страна обаче, обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова, не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Веднага следва да се акцентира и че в случай, че органите по приходите поддържат, че задълженото лице е участвало или е знаело за извършена по веригата данъчна измама, тяхна е доказателствената тежест за да я установят.

Нередности при прекия доставчик, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен фактът на предаването на стоката от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагал ли е доставчикът с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, и прочие.

С оглед на събраните по делото писмени доказателства настоящата съдебна инстанция споделя извода на състава на АССГ, че е доказана реалност на доставките.

Всъщност всяка една от спорните фактури, съдържа всички изискуеми реквизити съобразно изискването на чл. 7 от ЗСч, съответно чл. 226 от Директива 2006/112 /което не е спорно по делото/; всяка една е придружена и то противно на твърденията на касатора от двустранно разписани ППП /макар и представени в хода на административния контрол не са оспорени от процесуалния представител на ответника, респ. се ползват с придадената формална доказателствена сила на частните документи/; както правилно е посочил и съставът на АССГ следва да се приеме, че са налице и доказателства за последващата реализация на стоките – влагането им в извършените СМР към клиентите на „Билд-ЕХ“ ЕООД (въпросът за доставките, по които ревизираното лице е изпълнител, е анализиран и не е бил спорен в хода на ревизията); представени са доказателства относно разплащането на данъчната основа и начисления ДДС – извлечения от банкови сметки и платежни нареждания; не е спорно, че доставчикът е отразил процесните фактури в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС, по който начин е начислил дължимия данък като задължение към бюджета.

По наведените оплаквания в касационната жалба.

Както нееднократно се сочи в съдебната практика съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, но това не е пречка същите да бъдат кредитирани от състава на съда, още повече в случаи като процесния, в които те не са били оспорени от процесулания представител на Директор Дирекция „ОДОП“ – гр. София в по реда и в преклузивния за това срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което и се ползват с придадената им закона формална доказателствена сила и в този смисъл в битието им на „частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица“ – чл. 180 от ГПК.

Необосновано се поддържа, че ППП са неподписани, поради което и имат единствено и сама функцията на опис към фактурите. Посочи се вече, че макар и на по-късен етап са представени двустранно разписани ППП или същите имат необходимото съдържание, релевантно за установяване на фактите по делото, разписани са от посоченото като техен съставител лице.

В подкрепа на тезата на органите по приходите не може да се приеме и установеното, че банковата сметка, по която са извършени плащанията, е с титуляр трето лице. Тази банкова смета е ясно посочена в самите първични счетоводни документи, съставени от кредитора, поради което и плащането е извършено именно по нея, като в платежните нареждания надлежно е посочено името на юридическото лице – доставчик. Кое е наложило този начин на изпълнение в полза на кредитора на паричното задължение е ирелевантно за настоящия правен спор, при липсата на каквито и да е доказателства ревизираното лице да е знаело, кой точно е титулярът, като в случая е изпълнена хипотезата на чл. 75, ал. 1, изр. първо от Закона за задълженията и договорите.

Що се касае до начина на счетоводно отчитане на стоките при доставчика на оспорващия – това не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, а и съобразно цитираната по-горе относима съдебна практика не може да бъде аргумент за отказа му.

Без значение е и съставен РА на доставчика, който от друга страна не е и ангажиран по делото, за да бъде обсъждан в съвкупност с останалия доказателствен материал, при съобразяване и практиката на СЕС по този въпрос – виж например Решение от 22.12.2010г. по дело С-438/09 и др.

Не може да се приеме и становището, че предвид липсата на аналитична счетоводна отчетност не може да се проследи влагането на строителните материални в конкретен обект. Първо – обектите са изрично конкретизирани в хода на ревизията и при съмнения органите по приходите е следвало да изискат съответни доказателства; второ – изрични са констатациите за редовно водено счетоводство при ревизираното лице, сторени в хода на ревизията; трето – не се спори, че „Билд-ЕХ“ ЕООД осъществява, вкл. и в процесните периоди доставки на услуги – СМР, по множество договори, като в края на отчетния период (2022 г.) сметка „Материали“ е с нулево салдо; четвърто - липсват каквито и да било констатации в РД, РА и/или Решението на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София за нередности при изписването на материалите при влагането им в строителството.

Всъщност съгласно мотивите на РД, РА, а и на Решението на ответника приходната администрация, се поддържа хипотезата на „абсолютна симулация“, т.е. че се касае до привидна сделка, като тя не прикрива друга сделка, а между страните изобщо липсва воля за покупко-продажба.

Но по делото каза се е доказано (както правилно приема и първоинстанционният съд) наличието на стоки от рода на процесните в патримониума на „Билд-ЕХ“ ЕООД, необходимо присъщи, а и използвани в икономическата му дейност, като липсват доказателства същите да са били придобити от трети лица.

Отново следва да се подчертае, че в голямата им част аргументите на приходната администрация не касаят главния факт на доказване – фактическото предаване на стоките по фактурите. Тези обстоятелства биха били от значение за спора при евентуално наличието на представени от страна на ревизиращите органи на обективни данни за налична схема за данъчна измама, в която ревизираното лице да участва, т.е. да са му били известни обстоятелства за некоректно поведение на прекия му доставчик спрямо фиска, за неизпълнението на фискалните му задължения и за намерение за увреда на публичния фискален интерес.

В този смисъл Решение на СЕС по дело С-18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки, т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, изрично е прието, че "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган", цитираното по-горе Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., в което в т. 65 е прието и, че ".... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължено лице“, а в т. 52 е посочено, че "... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки".

Такава установеност не е налице в процесния случай, което е в доказателствена тежест на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право.

В контекста на цитираната по-горе практика на СЕС, от значение е и поведението на ревизираното лице и неговия доставчик. Така първият с факта на заплащане на доставките, на влагане и използване на предмета на фактурите в независимата си икономическа дейност, а вторият – с факта на начисляване и деклариране на ДДС по тях, обстоятелства, които се установяват и от доказателствата, събрани в хода на ревизията, не само не доказва данъчна измама, но и не дават индиции за такава.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че като е приел, че в случая са на лице всички кумулативни предпоставки за упражняване на правото на данъчен по спорните първични счетоводни документи, дефинирани в чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, съставът на АССГ е постановил съдебен акт в пълно съответствие с материалния закон.

2. Относно определените задължения за лихви за забава за данъчен период месец Януари 2023 г.

Релевантната към спора в тази му част фактическата обстановка е правилно установена от състава на АССГ и бе изложена по-горе. Следва да се подчертае, че тя в по-голямата си част не е и спорна между страните в процеса. Що се касае до момента, в който „Билд-ЕХ“ ЕООД е получило въпросните КИ, то нищо от материалите по делото не поставя под съмнения факта, че това е станало през месец Ноември 2023 г., когато същите са намерили и надлежното си счетоводно отразяване, вкл. и в отчетните регистри по ЗДДС.

Или спорът в тази му част, както правилно е приел и съставът на АССГ, се концентрира върху приложението на правилото на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, в случаи като процесния, в които макар и издадени на по-ранен етап кредитни известия фактически са получени от адресата им в последващ данъчен период, през който са и отразени.

Точното съдържание на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е следното „Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон“.

Позицията и на самата данъчна администрация е, че едно данъчно задължено лице няма как да изпълни задължението си за отразяване на определени данъчни документи преди тяхното получаване. Това е и логически издържано, а и е в унисон с цитираното правило, което визира „получени“ кредитни известия.

Или поставя се въпросът доколко санкционирането на едно данъчно-задължено лице, което е действало напълно добросъвестно и стриктно е изпълнило задължението си за отразяване на издадено му кредитно известие в периода, в който го е получило, посредством налагане на задължение за лихви за забава, отговаря на принципа на пропорционалност.

В конкретиката на казуса е важно да се отбележи, че нищо от материалите по делото не поставя под съмнение извода, че ревизираното лице е действало напълно добросъвестно, т.е. не може да се приеме хипотезата на злоупотреба с право.

Злоупотребата с право, така както е разяснена и в практиката на СЕС, всякога предполага две условия – „от една страна, в резултат от разглежданите сделки, въпреки че формално са били изпълнени условията, предвидени в съответните разпоредби от Директивата за ДДС и в транспониращото тази директива национално законодателство, трябва да е било получено данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на преследваната от тези разпоредби цел. От друга страна, от определена съвкупност от обективни доказателства трябва да е видно, че основната цел на разглежданата сделка е получаването на данъчно предимство“ /Решение на Съда (втори състав) от 22 март 2012 година по дело C-153/11, т. 49 и цитираната там съдебна практика/, нещо повече с Решение на Съда (втори състав) от 12 юли 2012 година по дело C-284/11 изрично е прието и че само по себе си дори и късното начисляване на ДДС не би могло да се приравни на такава злоупотреба, ако не се изпълнени посочените две условия /т.74/.

Това разбиране няма пречки да бъде приложено и по отношение изпълнение на механизма на корекции, дефиниран в общностното и националното законодателство, вкл. и в частност в случаите на издадени кредитни известия.

Най-сетне съществено е, че макар и в правомощията на държавите членки по силата на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-долу само Директива 2006/112/ЕО или само Директивата за ДДС) е да определят реда за извършване на корекции, респ. по силата на чл. 273 от Директивата за ДДС да могат да приема мерки, с цел гарантиране правилното събиране на данъка и предотвратяване на измамите, практиката на СЕС е категорична, че те (мерките) „не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на ДДС“ (Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Nidera Handelscompagnie, C-385/09, все още непубликувано в Сборника, точка 49).

Според разбирането на настоящия касационен състав, в случаи като процесния, които категорично не разкриват злоупотреба с право (доказателства за едно такова фактическо положение не са ангажирани от органите по приходите), прилагането на мярка като процесната, изразяваща се в задължаване на данъчно задълженото лице да заплати лихви за забава, нарушава принципа на пропорционалност, доколкото не преследва очертаните по-горе цели. Следва да се подчертае, че данъчно задължено лице, което е действало изцяло добросъвестно и е изпълните задълженията си към фиска в момента, в който е било практически възможно това, не може да бъде държано отговорно за бездействието/недобросъвестността на трето лице.

Посоченото обосновава и извода за постановяването на съдебния акт в унисон с приложимия материален закон и в тази му част.

Или обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.

Разноски: При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените пред касационната инстанция разноски, съобразно представени списък по чл.80 от ГПК и доказателства за понасянето им, или сумата от 7 200 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на НАП ( § 1, т. 6 от ДР на АПК).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение