Решение № 6365 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2370/2017 г.

Решение № 6365 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2370/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Г. Н. пълномощник на управителя В. П. П. на "З. О." ЕООД, със седалище с. Ч., община Г., срещу решение № 126 от 28.12.2016 г., постановено по адм. д. № 166/2016 г. на Административен съд- Г.. С него съдът е отхвърлил оспорването му на заповед № 03-070-РД/51 от 22.08.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Г.. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите основания за касационна отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея, касаторът в настоящото производство моли, обжалваното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба, като се отмени оспорената заповед на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Г.. В касационната жалба е направено и доказателствено искане за отправяне на преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз с поставени три въпроса относно норми на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Искането за преюдициално запитване е свързано с установяване дали нормата на чл. 5, т. 2 във връзка с ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. противоречи на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. По - конкретно дали изискването за 18 месеца от първата регистрация като земеделски стопанин се намира в правно съответствие с посочения регламент или му противоречи. Както и да се отговори дали предвидените срокове в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. са преклузивни или инструктивни и дали предвидени срокове в посочения регламент са инструктивни или преклузивни. В случай, че искането за преюдициално запитване бъде уважено е направено и искане за спиране на производството по делото, до постъпването на отговор по запитването. Ответникът директорът на Областна дирекция на ДФЗ- Г. не взема становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че от установената по спора фактическа обстановка съдът е извел законосъобразни правни изводи, че оспорената заповед е законосъобразна. Освен това взема становище и относно правната същност на сроковете, визиране в чл. 25 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 14". Прокурорът счита, че поставените срокове за произнасяне от страна на административния орган са дисциплиниращи, но са инструктивни и непроизнасянето в срок, не лишава органа от възможността да се произнесе в един по-късен момент, както е при сроковете с така наречената времева компетентност, водеща до нищожност на постановения акт. Според него непроизнасянето в срок би довело до формирането на мълчалив отказ, но не и до отпадане на компетентността на органа да се произнесе след изтичане на сроковете, предвидени в чл. 25. Прокурорът счита освен това, че искането за отправяне на преюдициално запитване е неотносимо към предмета на спора. В заключение счита, че касационната жалба следва да се отхвърли. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд- Г. е бил сезиран с жалба, подадена от В. П. П., в качеството му на управител на "З. О." ЕООД, срещу заповед № 03-070-РД/51 от 22.08.2016 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на Д. фонд "Земеделие" - Г.. С обжалваната заповед директорът на ОД на ДФЗ-Г., на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4, чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2, във връзка с чл. 5, ал. 5, т. 2 от Наредба № 14 е отказал финансиране на заявление за подпомагане, подадено от "З. О." ЕООД с идентификационен № на проекта 07/06/1/0/02677 от 24.07.2015 г., на което е даден уникален регистрационен номер 633999. Това заявление е било подадено от В. Н. Д., който е бил собственик на 19-те дружествени дяла, всеки на стойност от по 1 лев, управител и законен представител на едноличното дружество с ограничена отговорност. При извършената административна проверка на данните от подаденото заявление е било установено, че дружеството е било регистрирано по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, наричана в изложението само "Наредба № 3/1999 г. " на 20.02.2015 г. В. Д. е бил едноличен собственик на капитала на дружеството и управител на същото от 17.07.2015 г. Последната актуализация на анкетната карта за регистрация на земеделския производител е била от 22.07.2015 г. Дружеството е имало сключен договор за аренда за срок от 7 стопански години за три земеделски имота, намиращи се в землището на с. Л., община Севлиево, област Г.. Имотите са били засадени с черупкови овощни дървета - орехи и общата им площ е била 62,558 дка. Управителят на дружеството и кандидат по мярка 6.1 е бил на 27 навършени години към момента на подаване на заявлението по подмярка 6.1, като е имал завършено основно образование. Договорите за аренда са били вписани в АВ и регистрирани в ОС "Земеделие", гр. С.. Земеделската дейност на кандидата е стартирала на 17.07.2015 г. с прехвърляне на дружествените дялове от капитала на дружеството - лист 31 от делото. Договорът за аренда на земеделската земя е бил сключен на 19.02.2015 г. между "А. Д." ЕООД, с управител В. П. П., в качеството му на арендодател и "З. О." ЕООД, представлявано от управителя В. П. П., в качеството му на арендатор. На 17.07.2015 г. е бил сключен анекс към договора за аренда на земеделската земя между "А. Д." ЕООД с управител В. П. П. и "З. О." ЕООД с управител В. Н. Д., като последният е имал качеството на арендатор с описаното правоприемство, включително и другите права, описани в т. 1-3 от анекса -лист 64 от делото. Между страните не е имало спор, че договорът за прехвърляне на дружествените дялове, чрез покупко-продажба е сключен на 17.07.2015 г. - лист 86 от делото. Той е бил вписан в АВ -ТР на 3.08.2015 г. - лист 113 -114 от делото, като от представеното фирмено досие е било установено, че "З. О." ЕООД е било регистрирано на 28.01.2015 г., а В. П. П. на 17.07.2015 г. е прехвърлил дружествените си дялове на В. Н. Д.. С уведомително писмо с изх. № 01-070-2600/41 от 18.09.2015 г. В. Д. е бил уведомен, че ще му бъде извършено на 23.09.2015 г. посещение на място, на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14. С писмо с изх. № 01-070-2600/101 от 10.11.2015 г. В. Д. е бил уведомен, за нередности и пропуски при подаденото заявление за кандидатстване по подмярка 6.1. В изпълнение на дадените указания по посоченото писмо е бил представен договор за наем на земеделска земя, сключен между наемодателя П. Т. П. и наемателя "А. Д." ЕООД, представлявано от управителя му В. П. П., който е нотариално заверен на 12.12.2013 г., съответно вписан - лист 190-191 от делото. От приложеното заверено копие от анкетна карта за регистрация на земеделски производител - лист 196-197 е било установено, че "З. О." ЕООД е регистрирано като земеделски производител на 20.02.2015 г. за имотите, описани в таблицата. Същевременно е било установено, че В. П. П. е бил управител и собственик на дяловете от капитала на "А. Д." ЕООД, което е било учредено на 15.11.2013 г. Дружеството е имало регистрирано заявление за подпомагане от 14.05.2014 г. за директни плащания, за кампания 2014 г. и е било регистрирано като земеделски производител по реда на Наредба № 3/1999 г. на 23.01.2014 г. Физическото лице В. П. П. е имало подадено заявление за подпомагане за директни плащания за кампания 2015 г. от 19.05.2015 г., като регистрацията му като земеделски производител е от 15.05.2015 г. Данните са установени при извършена проверка и отразени в докладна записка - лист 215-217 от делото. Въз основа на тях е направен извод, че прехвърлянето на дяловете от капитала на "З. О." ЕООД от страна на В. П. П. на В. Н. Д. е било направено с цел заобикаляне на закона, чрез създаване на изкуствени условия за получаването на помощта. В резултат на докладната и на основание чл. 25, ал. 3, т. 4 и ал. 5 от Наредба № 14 директорът на ОД на ДФЗ-Г. е издал заповед № 03-070-РД/30 от 23.02.2016 г., с която е спрял обработката на заявлението за подпомагане с уникален идентификационен номер 07/06/1/0/02677 от 24.07.2015 г. В резултат на извършената проверка е била и издадената заповед, предмет на жалбата. Съдът е приел, че жалбата е била процесуално допустима и я е разгледал по същество. От фактическите установявания е приел също, че е било извършено обратно прехвърляне на дяловете от капитала на "З. О." ЕООД от В. Д. на В. П. П., което е било вписано в ТР на 18.04.2016 г., когато В. П. е бил вписан като собственик и управител на дружеството "З. О." ЕООД. Съдът е приел, че заповедта, предметна жалбата е била издадена от компетентен орган, на когото са били делегирани правомощия, в съответната форма, при спазване на административно производствените правила и на материалния закон. Правното основание за издаването на заповедта е чл. 5, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 2, т. 1 от Наредба № 14. Според тези подзаконови норми не се считат за изпълнени условията по ал. 2, т. 1 и 2, когато някое от събитията е настъпило по-рано от 18 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане относно едноличния собственик на капитала на кандидата ЕООД. Изискването за допустимост за подпомагане на кандидата, според ал. 2, т. 1 е към датата на подаване на заявлението за подпомагане собственикът на капитала на ЕООД да е регистриран за първи път като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г., а според т. 2 - да стопанисва земя с цел производство на земеделска продукция. Безспорно е било установено, че В. П., в качеството си собственик и управител на "А. Д." ЕООД е бил регистриран като земеделски производител на 23.01.2014 г. Предвиденият в чл. 5, ал. 5 срок от 18 месеца изтича на 23.07.2015 г., а заявлението за подпомагане на "З. О." ЕООД е подадена на 24.07.2015 г. или осемнадесет месеца и един ден преди подаване на заявлението за подпомагане. Освен това В. П. като физическо лице е бил регистриран като земеделски производител на 19.05.2015 г., или за втори път, а изискването е да е регистриран за първи път. Съдът е приел, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане В. Д. не е бил собственик на дяловете на дружеството и негов управител, защото вписването на прехвърлянето в ТР е станало на 3.08.2015 г. По този юридически факт съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение, като е приел, че кандидатът е В. Д., но това нарушение съдът е преценил като несъществено. С оглед на направените правни изводи, като решаващ такъв съдът е извел че обжалваната заповед е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, но такова не е обосновано и мотивирано, поради което този довод не следва да се обсъжда. Неоснователно е и оплакването, че съдът е постановил необосновано решение. Напротив. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства и е установи правилно фактическата обстановка. Въз основа на установеното, което е и съпоставил към приложимото материално право е извел и обосновани правни изводи. Неоснователно е и оплакването, че съдът е нарушил материалния закон. В касационната жалба е поставен акцент върху обстоятелството, че съдът неправилно е приел че прехвърлянето на дяловете на дружеството е било обявено на 3.08.2015 г., като самата сделка е станала на 17.07.2015 г. Сделката е станала на 17.07.2015 г., но датата важи за страните по нея. Безспорно е, че ДФЗ има качеството на трето лице по сделката, поради което за него е приложимо обявяването и действието по чл. 9 и 10 от ЗТР. Неоснователно е твърдението, че прехвърлянето на дялове и промяната на управител са били обстоятелства, които не подлежали на вписване, защото не се съдържали в чл. 119 ТР. Промяната на управителя, новия дружествен договор и промяната на собственика са обстоятелства, подлежащи на вписване, поради което те са и вписани в Агенцията за вписване в частта й за Търговския регистър. Развитите оплаквания в касационната жалба относно това, че административният орган е трябвало да докаже и субективния елемент от изкуствено създадените условия за злоупотреба са неотносими към предмета на спора, защото е безспорно доказано, че заявлението за подпомагане е подадена в нарушение на чл. 5, ал. 5, т. 2 във връзка с ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 14. Формулираното в касационната жалба искане на адвокат Г. Н. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз не е съобразено с условията и предпоставките на Г. петдесет и девета от ГПК. Въпросите са формулирани общо и хипотетично и касаят принципни положения, поради което поставянето им е безпредметно. Не са цитирани точните разпоредби от националния закон, нито съответните общностни норми. Следователно искането за преюдициално запитване е неконкретизирано. С оглед възприетия от настоящата инстанция правен резултат въпросите, по които се иска отправяне на преюдициално запитване, са ирелевантни за правилното му решаване, поради което националният съд не е длъжен да отправи запитване по реда на чл. 267 ДФЕС (респ. чл. 628 и сл. ГПК). Доколкото компетентността на Съда на Европейския съюз е ограничена единствено до разглеждане разпоредбите на общностното право (определение от 16.01.2008 г. по дело Polier, С 360/07 г., т. 9), искането за преюдициално запитване относно тълкуване на норми от вътрешното право е неоснователно и поради тази причина. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение