Решение № 9340 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2010 г.
ВАСVI отделение05.07.2010 г.докладчик Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169 от 11.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1803/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9340 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 169 от 11.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1803/2009 г. Пловдивският административен съд е отменил решение № 212 от 14.09.2009 г. на директора на РУ "СО" гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 779 от 29.07.2009 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - Пловдив за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет № 779/29.07.2009 г., с който се разпорежда възстановяване на сумата по начета в размер на 1390,06 лв., от които главница 1281,90 лв. и лихва 108,16 лв. Осъдил е НОИ - РУ "СО" гр. Пловдив да заплати на Георги Кирилов Еникомшиев разноски по делото в размер на 600 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" Пловдив с оплакване, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Моли да бъде отменено и постановено друго, с което бъде отхвърлена жалбата на Георги Кирилов Еникомшиев срещу оспорения административен акт. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът Георги Кирилов се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, а по същество за основателна, налице е противоправност на поведението на ответника по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения: От събраните пред първата съдебна инстанция доказателства се установява фактическата обстановка по спора, по която страните нямат възражения. Безспорно е обстоятелството, че Георги Кирилов е имал сключен трудов договор с "НТВ МЕДИКАЛ" ЕООД гр. Пловдив, който е прекратен на 17.12.2009 г. Чрез този осигурител Кирилов е представил пред ТП на НОИ гр. Пловдив болнични листи, по които да му бъде изплатено обезщетение за временна неработоспособност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО. Според тази норма - когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. Административният орган е изплатил на Кирилов дължимото се обезщетение по б. л. № 2358195 за периода от 17.12.2008 г. до 16.01.2009 г. и по б. л. № 2358240 за периода от 16.01.2009 г. до 15.02.2009 г. Отказано е изплащане на обезщетение за б. л. № 2358303, отнасящ се за периода от 15.02.2009 г. до 17.03.2009 г., тъй като се надхвърлят 75 календарни дни след прекратяване на осигурителното правоотношение с "НТВ МЕДИКАЛ" ЕООД гр. Пловдив, каквото е условието в чл. 42, ал. 2 от КСО. Изплатените суми са включени в процесния ревизионен акт и административният орган претендира възстановяване им ведно с лихвите, тъй като били получени в нарушение на закона. Не е спорно обстоятелството, че Георги Кирилов е декларирал пред ТП на НАП започване на трудова дейност от 13.12.2008 г. като управител и едноличен собственик на капитала на "Слот" ЕООД и ще се самоосигурява с вид на осигуряване - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. В последствие е отразил, че от 01.01.2009 г. ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В качеството си на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е представил за изплащане обезщетение за временна неработоспособност по б. л. № 2358196 за периода 17.12.2008 г. -16.01.2009 г.; б. л. № 2358241 за периода 16.01.2009 г. - 15.02.2009 г. и б. л. № 2358304 за периода 15.02.2009 г. - 17.03.2009 г. Получил е отказ с мотиви, че към датата на настъпване на неработоспособността няма качество на осигурено лице за риск "общо заболяване и майчинство". Административен съд гр. Пловдив е изложил правилни и обосновани мотиви, че за работещите по трудово правоотношение към "НТВ МЕДИКАЛ" ЕООД гр. Пловдив няма пречка да имат регистрация като търговци, в случая няма закононарушение Георги Кирилов да бъде управител и собственик на капитала на "Слот" ЕООД. Действително, при първоначалното подаване на декларация на 13.12.2008 г. като самоосигуряващо се лице, Кирилов е посочил, че ще се осигурява за осигурителните рискове инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, но от 01.01.2009 г. е добавен и осигурителният риск "общо заболяване и майчинство". Следователно, от 01.01.2009 г. той има качеството на осигурено лице за осигурителния риск "общо заболяване и майчинство". По делото не става ясно дали търговецът реално е внесъл сумите за така посочени осигуровки, но това е друг проблем относно тяхната дължимост, който в случая не е меродавен. В касационната жалба подробно се развиват съображения за извършено нарушение от страна на Георги Кирилов на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, касаеща нарушение на режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Такова правно основание не е посочено в оспорения административен акт, не е било предмет на обсъждане от страните по делото и от Административен съд гр. Пловдив в мотивите на обжалваното решение. Поради това не може да бъде въведено в касационното производство като основание за отмяна на решението поради допуснато от съда нарушение на визираната материалноправна норма. Първоинстанционният съд е анализирал разпределението на доказателствената тежест и правилно достигнал до извода, че административният орган не е доказал наличието на недобросъвестно получени суми от Кирилов за осигурителни плащания, които не му се следват. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,