Решение № 7020 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4675/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, срещу Решение 2557/18.03.2025г., постановено по адм. дело 350/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1210/03.02.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е игнорирал факта, че чужденецът е напуснал страната си на произход по причини, свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Подчертава, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен такъв. По развити в жалбата доводи се моли за отмяна на обжалваното решение, както и на административния акт. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител, оспорва основателността й. Твърди, че решението на АС Хасково е правилно и моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт е при наличие на правен интерес. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Хасково е законосъобразността на Решение 1210/03.02.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и /ЗУБ/. За да постанови своя акт, първоинстанционния съд е установил, че административното производство е образувано по подадени 2бр. молби на лицето от 20.08.2024г. и от 28.08.2024г., обективиращи искане за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно декларираните данни, молителят е гражданин на Сирия, по народност [заличен текст], семейно положение - неженен, с начално образование, а вероизповеданието му е [заличен текст]. Видно от Протокол УП34308/12.11.2024г. е проведено интервю, в рамките на което търсещият закрила споделил, че е напуснал Сирия нелегално по посока Турция, откъдето влязъл нелегално в България. Х. А. декларирал, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Семейството му останало в Сирия. Напуснал Сирия заради сраженията между различните групировки, липсата на сигурност и възможността да бъде мобилизиран. Подал молба за закрила в България, тъй като тук имал възможност да живее спокойно. След изясняване на релевантните факти и обстоятелства от бежанската му история и представянето на справки, Дирекция "Международна дейност" при ДАБ е изготвила становище, с което е предложено да бъде отказано предоставянето на исканите статути. Това становище е възприето от ответника в издаденото от него решение, поради липса на материалноправните предпоставки, предвидени в ЗУБ. При тази установеност, Административен съд Хасково е приел от правна страна, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Този извод е мотивиран с липсата на доказателства, които да обосноват основателността на твърдението за страх от преследване, преценено на базата на критериите раса, религия, националност, принадлежност към социална група и изразено политическо мнение или убеждение. Във връзка с отказа за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е анализирал установеността на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗУБ, в резултат на което е приел, че за жалбоподателя не съществува реална опасност от тежки посегателства, както и че същият, в качеството му на гражданско лице, не е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Позовал се е на актуалната справка на ДАБ за Сирия и е формирал извод, че на територията й не е достигната степен на безогледно насилие. Според съда, не се установява чужденецът да е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът е изследвал бежанската история с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Обобщил е, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Решението е правилно. Първостепенният съд обстойно е изследвал обстоятелствата от личната история на кандидата за статут и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Изяснил е спора от фактическа страна след обсъждането на всички релевантни доказателства съобразно доказателствената им стойност и правилата за разпределение на доказателствена тежест в процеса, след което е съпоставил установените факти и обстоятелства с хипотезите на приложимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, обуславящи законосъобразността на оспорения административен акт. Последният е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след служебно събиране на релевантните доказателства. Поради това настоящият състав намира за неоснователно оплакването на касатора, че съдът е игнорирал факта, че причините чужденецът да напусне страната си на произход са свързани с наличието на заплаха за неговия живот. Всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, са конкретизирани в приложените справки от компетентните дирекции и подробно са анализирани в мотивите на издаденото решение. Те обосновават извода, че в Сирия лицето не е било подложено на тежки и повторяеми нарушения на основните му права, които да доведат до формирането на ясен мотив и цел да бъде потърсена международна закрила. Икономическите фактори, определящи бежанската история на касатора, са ирелевантни за основателността на молбата за предоставяне на статут на бежанец в Република България. При неустановеност на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, отказът за предоставяне на статут правило е преценен от първоинстанционния съд като материалнозаконосъобразен. Несподелима е и тезата за наличие на предпоставките по чл. 9 ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че съществува заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От съдържащите се по делото справки се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в страната. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, чужденецът не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено от Съда на ЕС в решението по дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но недостатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в практиката си Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците - чл. 4, ал. 3, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Достигайки до идентичен краен правен извод, Административен съд Хасково правилно е приложил материалния закон, тълкуван съобразно разясненията, съдържащи се в горепосочените решения на СЕС и е постановил и в тази му част правилен съдебен акт. Същият не страда релевираните касационни пороци, с оглед на което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение