Решение № 10202 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5914/2013 г.

Решение № 10202 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5914/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Цветанка Тодорова Михайлова и Стоил Венев Ботев, двамата от гр. София, кв. Горубляне, против решение № 1081/18.02.13 г. по адм. д. № 6906/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Постъпила е и частна жалба на адв. Бакалова и адв. Дамянов, процесуални представители на "Глориент Инвестмънт БГ" ООД, против определение № 2975/27.03.13 г. по същото дело, с което първоинстанционният съд по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК е допълнил постановеното по делото решение в частта му относно разноските. Ответникът "Глориент Инвестмънт БГ" ООД поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Поддържа основателност на частната си жалба с молба да бъде уважена. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната и частна жалби са неоснователни. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок за касационно оспорване от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Като я разгледа по същество, настоящият касационен състав на II-ро отделение на Върховния административен съд, констатира: Оспорена по жалбата на касаторите Михайлова и Ботев е Заповед № РД- 18-27/03.04.12 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София за одобряване на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/ кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на гр. София /части от Слатина Горубляне/, район "Искър", Столична община, обл. София /столица/ в частта относно имоти с идентификатори 1504.2353 и 1504.2354 с твърдение, че възстановената им земеделска земя от 0,301 дка пл. № 510403 от к. л. 673, м. "Ленището" попада в границите на посочените идентификатори, но не е отразен в одобрената кадастрална карта. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорващите не са означили границите на претендирания имот по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, че помощният план, изготвен по реда на Правилника на прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ не представлява източник на данни за определяне границите на поземлените имоти, както и че между тях и заинтересуваната страна, "Глориент Инвестмън БГ " ООД е налице имуществен спор. Тези решаващи правни изводи съдът е възприел след обсъждане събраните по делото доказателства, вкл. основно и допълнително заключения на съдебнотехническа експертиза, неоспорени от страните и приобщени в делото в съответствие с процесуалните изисквания на Раздел пети, Глава четиринадесета ГПК вр. с чл. 144 АПК. Решението е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Активна процесуална легитимация да оспорят индивидуален административен акт от категорията на процесния съгласно чл. 49, ал. 4 ЗКИР имат собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната карта. С оглед установява правния си интерес от оспорване на заповедта оспорващите Михайлова и Ботев са представили по делото Удостоверение № 13/29.01.04 г. по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, Скица № 131/08.10.03 г. към него и Заповед № 1244/12.12.03 г. на кмета на Район "Искър", издадена на основание чл. 11, ал. 4 вр. с чл. 13, ал. 4 и чл. 13а ППЗСПЗЗ. Тези писмени доказателства сочат, че по отношение претендирания по спора поземлен имот е проведена реституционна процедура по чл. 11 ППЗСПЗЗ, чийто сложен фактически състав включва постановяване от общинската служба по земеделие и гори на решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4,5 и 6 и чл. 13а. Разпоредбата на чл. 13а предвижда изработването на помощен план / ал. 1 и ал. 2/, неразделна част от който са регистърът на бившите имоти и регистърът на съществуващите имоти /ал. 3/, източниците на данни за границите на имотите /ал. 4/, изработването на плановете и техническите изисквания към тях /ал. 5-10/, а ал. 11 указва, че имотите се попълват в одобрения кадастрален план или в одобрената кадастрална карта след влизане в сила на решението по чл. 11, ал. 1. Влязло в сила решение по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ не е представено, от което следва липсата на доказателства, че процедурата е приключена. Съдът е следвало да констатира тази липса и на основание чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на оспорващите представянето на такива, с оглед установяване процесуалната допустимост на оспорването. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри помощните планове за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ за имоти, разположени в урбанизираните територии представляват източник на данни за определяне границите на поземлените имоти. Копия от тези планове органите на държавната власт и местното самоуправление и общинските служби по земеделие и гори следва да предадат на Агенцията по геодезия, картография кадастър в тридесетдневен срок от поискването или обнародването в "Държавен вестник" на заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР - § 6, ал. 4 ПЗРЗКИР. Предвид цитираните разпоредби, решаващият правен извод за неоснователност на оспорването, мотивирал отхвърлителния диспозитив на решението, а именно, че помощният план не представлява източник на данни за границите на процесния имот, е неправилен. Предвид горното обжалваното решение като постановено в нарушение материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК следва да бъде отменено и в хипотезата на чл. 222, ал. 2 АПК делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При този резултат от касационната проверка частната жалба, подадена в срок против определението за допълване по реда на чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК на решението в частта за разноските следва да бъде уважена с отмяна на това определение, като претенцията за разноски следва да бъде преценена с оглед изхода на делото при новото му разглеждане. Воден от изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение