Решение № 15846 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2018 г.

Решение № 15846 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на специалист мобилна група при Общинско предприятие "Градска мобилност", община Сливен срещу решение № 219 от 08.12.2017 година на Административен съд гр. Сливен по адм. д. № 302/2017 година, с което съдът по жалба на Н. Конарев е прогласил нищожността на принудителна административна мярка, наложена от него на 21.09.2017 година с протокол № 9/21.09.2017 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на компетентност. От представената по делото Заповед № РД – 15 – 2187/13.09.2017 година на кмета на община Сливен се установявала компетентност на служителя от ОП "Градска мобилност" да налага мерките по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Представя копие от длъжностна характеристика за длъжността "Специалист мобилна група за контрол чрез обикаляне и поставяне на скоби", утвърдена от директора на Общинско предприятие "Градска мобилност" – Сливен, от която се установявали правомощията на служителя по налагане на посочената принудителна административна мярка (ПАМ), представляваща поставяне на техническо средство тип "скоба". Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което жалбата на Н. Конарев срещу принудителна административна мярка, наложена на 21.09.2017 година с протокол № 9/21.09.2017 година от специалист мобилна група при Общинско предприятие "Градска мобилност", община Сливен, бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът, Н. Конарев, оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмен отговор излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 500 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от същия нормативен акт. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Н. Конарев от гр. [населено място] срещу принудителна административна мярка, наложена на 21.09.2017 година с протокол № 9/21.09.2017 година от специалист мобилна група при Общинско предприятие "Градска мобилност", община Сливен, изразяваща се в принудително задържане на притежаваното от него пътно превозно средство, чрез поставяне на техническо средство "скоба" на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. За да прогласи нищожността на оспорваната мярка, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е представена заповед на Кмета на Община Сливен, с която служители на Общинско предприятие "Градска мобилност" да са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП "принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство". Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Досежно правилното приложение на материалния закон: Касационният състав споделя извода на първоинстанционния съд за нищожност на наложената принудителна административна мярка по изложените в решението съображения. Както е обосновал и първоинстанционният съд, действително по делото е представена Заповед № РД-15-2187/13.09.2017 г. на Кмета на Община Сливен, с която са определени длъжностни лица, служители на Общинско предприятие "Градска мобилност", за осъществяване контрол, съставяне и връчване на актове за установяване на административни нарушения, свързани с прилагането на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на община Сливен (НУРПБППМПСТОС). С тази заповед обаче не се оправомощават посочените служители (в случая К. Костадинов) да прилагат принудителни административни мерки. Правилен е изводът на административния съд, че ПАМ е вид държавна принуда, но същата не е административно наказание; налага се с индивидуален административен акт, а не с наказателно постановление, нито за налагането й се изисква като етап от процедурата съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. Дори и като правно основание на Заповед № РД-15-2187/13.09.2017 г. на Кмета на Община Сливен да е изписана разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата, от текста й се установява, че посочените лица са оправомощени от кмета на община Сливен да съставят АУАН, свързани с прилагането на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на община Сливен (НУРПБППМПСТОС), като в частта за съставянето на АУАН и наказателни постановления, въз основа на тях, заповедта препраща към Закона за административните нарушения и наказания. Дори и разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП да предоставя възможност на кмета на общината да определи служби за контрол, които да налагат мерките "задържане на пътно превозно средство до заплащане на цена за паркиране", оправомощаването затова следва да бъде с нарочен писмен акт, какъвто по делото не е предсатвен. Ангажираните доказателства, представляващи длъжностна характеристика за длъжността "Специалист мобилна група за контрол чрез обикаляне и поставяне на скоби", утвърдена от директора на Общинско предприятие "Градска мобилност" – Сливен, не променят горните изводи от правна страна. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че за да се приеме, че на определено длъжностно лице е делегирано осъществяването на конкретна административна дейност по силата на упълномощаване, то тази дейност следва изрично да е посочена в акта за упълномощаване, а не да се извежда по тълкувателен път. В случая липсват данни за предоставяне на касатора на правомощие да налага ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, поради което правилно Административен съд гр. Сливен е прогласил за нищожна наложената ПАМ, като издадена от некомпетентен орган. Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд