Решение № 16193 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16345/2010 г.

Решение № 16193 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16345/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на началника на Районно управление "Полиция" - Козлодуй (РУП) при Областна дирекция на МВР - град Враца против решение от 27.10.2010 г., постановено по адм. дело № 586/2010 г. от Административен съд град Враца. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Светослав Цветанов Спасов от гр. Козлодуй е депозирал писмено възражение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № 367/2.07.2010 г. на полицейски орган при РУП гр. Козлодуй, с която е разпоредено задържане на Светослав Цветанов Спасов в РУП Козлодуй, на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. От доказателствата по административната преписка са установени следните факти: съгласно докладна записка от 2.07.2010 г., изготвена от младши инспектор Венелин Петров Вълчев до началника на РУП Козлодуй, по време на дежурството му на 1.07.2010 г. около 21.50 часа, той заедно с младши автоконтрольор Борислав Маринов са забелязали лек автомобил, който потеглил без включени светлини и продължил движението си. Двамата полицаи тръгнали след автомобила със служебната кола и и му подали светлинен сигнал да спре, но последния продължил движението си. Полицейската кола го настигнала и след като се изравнила с автомобила, Вълчев му посочил с ръка да спре. Автомобилът се качил на бордюра и спрял. Двамата дежурни полицаи спрели служебния автомобил зад спрелия пред тях автомобил, слезли от колата и тръгнали към водача. В този момент той тръгнал на заден ход, завил на ляво и с тази маневра охлузил задната броня на патрулната кола. При извършената проверка се установило, че автомобилът "Пежо-106", с ДКН Схххх ХТ, е управляван от Светослав Цветанов Спасов. Водачът е изпробван за алкохол, като пробата е била отрицателна. Съставен му е акт по Закона за движение по пътищата и е издадена заповед по чл. 63 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа. При тези доказателства АС е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при липса на доказателства, установяващи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице, следва да бъдат налице преди неговото задържане, и въз основа на тях да може да се направи основателно предположение за извършено от него престъпление. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР включително. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В случая обаче доказателства сочат за липса на наличие на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 63 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Данните по делото сочат за установено административно нарушение на ЗДвП, извършено от касационния ответник, за което компетентните органи са му съставили акт за административно нарушение. Липсват каквито и да са данни за извършено от лицето престъпление по чл. 216 от НК, което да обосновава задържането му за срок от 24 часа. Целта на задържането по чл. 63 от ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Самоличността, адресът и извършеното от касационния ответник административно нарушение са били установени веднага от контролните органи, поради което дори да са били налице данни за извършено от него престъпление, мярката задържане под стража не е била пропорционална по смисъла на чл. 6, ал. 1 - 5 от АПК и в този смисъл фактическите обстоятелства не могат да бъдат подведени като съответстващи на материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С оглед на това изводите на АС Враца, че към момента на задържането, полицейският орган не е следвало да приложи посочената ПАМ са обосновани и кореспондират на представените по делото писмени доказателства. Поради това правилно заповедта е била отменена като незаконосъобразна. Предвид на изложеното, оспореното решение на първоинстанционният съд като обосновано и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник не е претендирал разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,