Решение № 4827 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10336/2016 г.

Решение № 4827 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10336/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. П. срещу решение № 235 от 20.07.2016 г., постановено по административно дело № 661/2015 г. от Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 317/04.09.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прието за установено, че Директора на ЦДГ "Пчелица" гр. Л. не е извършил спрямо нея дискриминация по смисъла на чл. 4, ал 1 от Закона за защита от дискриминация ( ЗЗДискр.) по признак "синдикална принадлежност" и тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР ЗЗДискр. и е осъдена да заплати деловодни разноски на Комисията. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от нея административен акт бъде отменен. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът - Директорът на ЦДГ "Пчелица", гр. Л. в представен от процесуален представител писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира направените по делото деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено от Административен съд В. Т. в рамките на предоставената му компетентност след надлежно сезиране с жалба от активно легитимирана страна срещу индивидуален административен акт, при което е валидно и допустимо. Решението е правилно. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изяснил спора по същество, като въз основа на събраните доказателства обосновано е прието, че въз основа на тях не се установява по отношение на жалбоподателката да е осъществена пряка или непряка дискриминация и да е третирана по-неблагоприятно в сравнение с други лица при сходни обстоятелства въз основа на признака "синдикална принадлежност" от ответника, както е прието в оспорения пред него административен акт. Правилен е изводът в обжалваното решение, че при определянето на трудовото възнаграждение в ЦДГ "Пчелица" е установено, че са спазени нормативните изисквания - Наредба 1/2010 г. за работните заплати в системата на Народната просвета, както и че извършеното оценяване за определяне на допълнителното трудово възнаграждение е в зависимост от качеството на работа на всички работещи в детското заведение по критерии, утвърдени с решение на педагогическия съвет, като жалбоподателката не е възразила относно собственото си оценяване. Освен това по делото е установено, че за процесния период на жалбоподателката е определено второто по големина допълнително възнаграждение от работещите в детската градина от работещите там 9 педагогически специалисти. Правилно е прието, че предприетите от директора на ЦДГ действия, свързани с изясняване на получена жалба срещу жалбоподателката са в съответствие с упражняване на ръководните и контролните му функции, в съответствие с нормативните актове регламентиращи дейността му и не се установява жалбоподателката да е третирана по-неблагоприятно с оглед на синдикалната й принадлежност. Правилен е и изводът, че жалбодателката не представила пред административния орган, а и в хода на съдебното производство факти, от които да се направи основателно предположение за извършена спрямо нея дискриминация, а твърденията й не са достатъчни за доказване на тезата й при съобразяване на доказателствената тежест, съгласно чл. 9 ЗЗД. Правилна е преценката на представените доказателства, които са разгледани поотделно и в съвкупност, като в тази насока правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Г. и В. при съпоставка и с писмените доказателства, като са изложени подробни аргументи относно кредитирането им в определени части и съответно противоречието им с останалия събран доказателствен материал. Обстоятелството, че не е сключен колективен трудов договор между директора на детската градина и работещите в нея, както и фактът, че синдикалните членове не са участвали в подготовката на вътрешнослужебните актове също не обосновава извод за извършена дискриминация по отношение на жалбодателката. След подробно обсъждане на доказателствата съдът изважда правилен извод, че не се установява по отношение на жалбоподателката да е извършено нарушение по чл. 4, ал. 1 и 2, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 5 вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗД. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото жалбодателката следва да бъде осъден да заплати на КЗД деловодни разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение определено чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Такива не следва да бъдат присъждани на ответника - директора на ЦДГ "Пчелица", независимо от изхода на делото, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение