Решение № 4280 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2018 г.

Решение № 4280 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. А. Елдали, гражданин на Египет, против Решение № 7180/29.11.2017 г., постановено по адм. дело № 10820/2017 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № УРИ 5364 р - 15990/08.09.2017 г., на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която му е отказано право на постоянно пребиваване в Р. Б.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът - директора на Дирекция "Миграция" при МВР чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. А. А. Елдали, гражданин на Египет, срещу Заповед № УРИ 5364 р - 15990/08.09.2017 г., на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която му е отказано право на постоянно пребиваване в Р. Б.. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения, че в случая са налице предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ, предвиждаща отказ за издаване разрешение за постоянно пребиваване при нарушаване на трудовото законодателство. Решението е правилно. Неоснователен е доводът за допуснато от съда съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Към решението си съдът е изложил мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Всички доводи на жалбоподателя са обсъдени от съда. Изводите, обективирани в съдебния акт кореспондират с материалния закон и фактическите установявания. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че е следвало съдът да извърши инцидентен контрол на наказателните постановления, които са влезли в сила, установимо от съдебните решения, с които са оставени в сила. Такъв контрол в производството по оспорване на процесната заповед е недопустим. Неоснователен е доводът за противоречие на съдебното решение с целта на закона, предвид незачитане на продължителния период от време, изтекъл от извършване на нарушенията на трудовото законодателство. Специалният ЗЧРБ не предвижда давност или реабилитация за извършено нарушение по чл. 10. ЗАНН не предвижда реабилитация и предвижда давност за административнонаказателна отговорност /чл. 82/, свързана с неизпълнение на наказанието, но изтичането й не заличава факта на извършване на нарушението. Липсва препращане към съответните разпоредби от НК, с аргумент от изчерпателното съдържание на особената разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Следователно, целта на закона е при сбъдване на хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ да се отказва издаване на разрешение за пребиваване на чужденец в РБ, без значение на изтеклия период от време от нарушението. Неоснователен е и доводът, че решението е материалнонезаконосъобразно, тъй като не физическото лице - чужденец е извършило нарушение на трудовото законодателство, а юридическото лице, чийто съдружник и управител е то. Логическото и сравнително тълкуване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ обосновават извод, че нарушенията на трудовото законодателство, извършени от търговско дружество, собственик и управител на което е чужденец, осъществяват визираните в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ юридически факти. Търговска дейност в Р. Б. може да се осъществява в правноорганизационна форма по реда на ТЗ. В качеството на физическо лице чужденецът не би могъл да реализира хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и разноски за настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 200.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение