Решение № 4097 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2016 г.

Решение № 4097 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. С. К. в качеството му на контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ("ЦГМ") ЕАД, гр. С., чрез адв. М. Г. от САК, срещу решение № 5404 от 26.07.2016 г. по адм. дело № 12476/2015 г. на Административен съд - С.-град (АССГ), с което по жалба на Р. Ж. Б. от гр. С., ж. к. "Младост 2", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) - "използване на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от Закона за движението по пътищата" (ЗДвП), приложена по отношение на л. а. "Ситроен С4" с ДК № СА1043СР на 16.12.2015 г. в гр. С., ул. "М. Б." №..., магазин 13, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 с. з. Касаторът излага доводи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че принудителното блокиране на управлявания от Р. Ж. Б. автомобил е извършено в зоната на действие на знака, позволяващ паркиране срещу заплащане, респ. в обхвата на зелената зона на улицата, поради което е налице хипотезата по чл. 123 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), респ. тази по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, обуславящи прилагането на процесната мярка. Претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявената жалба. Ответната страна - Р. Ж. Б., в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебен контрол е законосъобразността на ПАМ - "използване на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП". Мярката за административна принуда е приложена от Г. С. К. - в качеството му на контрольор автомобилен транспорт в "ЦГМ" ЕАД, по отношение на управлявания от Р. Ж. Б. - управител на "В. П." ЕООД, лек автомобил "Ситроен Ц4" с ДК № СА 1043 СР, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. При извършената проверка за законосъобразност на акта, дължима съгласно чл. 168 АПК, съдът е приел, че процесната ПАМ е постановена от компетентен орган и в съответната форма, но в противоречие с материалния закон. След анализ на представените с административната преписка доказателства и при съобразяване на относимата нормативна уредба съдът е счел, че за констатираното от служителите на "ЦГМ" ЕАД нарушение, законът не предвижда прилагане на мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Посочил е, че при наличие на забрана по чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП за престой и паркиране на платното за движение и на тротоара, непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, служителите на "ЦГМ" ЕАД е следвало да предприемат действия по сигнализиране за нарушението и принудително преместване на автомобила, а не да го заскобяват, респ. в случая е следвало да се приложи мярката, предвидена в чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнал до обоснован правен извод за незаконосъобразност на мярката за административна принуда, като разпоредена при неправилно приложение на материалния закон. Между страните е безспорно, че на 16.12.2015 г. ответникът Р. Ж. Б. е паркирал управлявания от него лек автомобил "Ситроен С4" с ДК № СА 1043 СР пред вход на търговски обект, находящ се в гр. С., ул. "М. Б." №.... Представен е снимков материал, видно от който автомобилът е паркиран на място, обозначено с начупена непрекъсната линия М14. Същевременно мястото попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране, съгласно представената по делото Заповед № СО15-РД-09-05-437/29.07.2015 г. на кмета на Столична община за въвеждане на територията на общината на режим на почасово платено паркиране "Синя зона" и "Зелена зона". За престоя не е била заплатена дължимата цена (с SMS или талон), вследствие на което около 12.00 часа на място е пристигнал екип от "ЦГМ" ЕАД. В изпълнение на правомощията си длъжностното лице Г. С. К., настоящ касационен жалбоподател, е наложил предвидената в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна принуда - "принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП". Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им по въпроса за приложимостта на режима за почасово платено паркиране по отношение на местата в съответните зони, които със закон са забранени за паркиране. Този въпрос е обуславящ преценката за правомерността на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а отговорът следва при съобразяване на относимата нормативна уредба и правната характеристика на ПАМ по ЗДвП. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. По силата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община ППС, което е паркирано в нарушение на чл. 47, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство ("скоба"). Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство ("скоба"), таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните пътни превозни средства (ППС), се организира и осъществява от общинското дружество "ЦБМ" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. ЗДвП. Към делото е приложена заповед № СО15-РД-09-05-431/29.07.2015 г., с която са одобрени ред и условия за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез използване на техническо средство тип "скоба", съгласно Приложение № 1, неразделна част от същата. Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. В конкретния казус не е обективирана първата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - не е налице паркиране на превозното средство на място в зона, определена за платено паркиране. Касационната инстанция изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд доводи, обосноваващи тезата, че в териториалния обхват на почасово платената зона за паркиране не влизат местата, на които по закон са забранени престоят и паркирането на ППС. С. на употребения от законодателя термин "зона" е пространство, определена територия, чиито граници - улици и булеварди, очертават териториалния обхват на въведения режим на почасово платено паркиране на ППС. В рамките на тази територия се включват съответните разрешени, определени и обозначени за това места за паркиране. Съответно, вън от обхвата на зоната остават местата, на които по закон е забранено престоят и паркирането. По делото е безспорно установено, че автомобилът на Р. Ж. Б. е бил паркиран на място, обозначено с начупена линия М14. Съгласно чл. 65, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗДвП "Начупена линия" - М14 очертава площ, забранена за паркиране на ППС. Т. маркировка съвместно със символа "BUS" обозначава спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, а със символа "TAXI" - място, предназначено за престой на таксиметрови превозни средства. Установената с нормативен акт забрана за престой и паркиране не би могла да бъде валидирана чрез заплащане на регламентираната такса за паркиране, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател, поради което обосновано първостепенният съд е приел, че санкцията за констатираното нарушение е тази, посочена в чл. 171, т. 5, буква "б" ЗДвП. Визираната разпоредба гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните ПАМ: т. 5 - преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: б. "б" - паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. В тази насока споделими са и аргументите на първоинстанционния съд, че приложената ПАМ не съответства на целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП - опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяване на административните нарушения. С приложената мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП очевидно няма да се преустанови нарушението, което ответникът е извършил, паркирайки автомобила си пред входа на търговски обект, с което е затруднил достъпа до сградата и гаражите, а напротив - с удължаването на престоя на ППС ще се създадат предпоставки за допълнително утежняване на пътната обстановка и в крайна сметка до състояние на продължаване на вредните последици от нарушението. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение