Решение № 15907 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11349/2016 г.

Решение № 15907 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11349/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) - С., подадена чрез старши юрисконсулт З. С. срещу Решение № 63 от 22.06.2016 г., постановено по административно дело № 292/2015 г. на Административен съд Л. (АС Л.), в частта, с която е осъдена да заплати на М. П. сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.02.2013 г. до 24.11.2015 г. в размер на 169,37 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 21.12.2015 г. до окончателното й изплащане, както и заплащането на разноски по делото. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По делото е постъпила и касационна жалба на М. М. П., от гр. А., депозирана, чрез адв. П. Д. срещу същото решение, постановено по административно дело № 292/2015 г. на АС Л., в частта, в която е отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, както и претенцията за законна лихва върху същата сума. Счита решението за неправилно и необосновано. Намира, че следва да се измени решението, като се уважи претенцията за неимуществени вреди в размер от 5000 лева и да се присъди законната лихва за забава. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Касационният жалбоподател АДФИ в съдебно заседание, чрез главен юрисконсулт Димитров счита, че съдебното решение, следва да бъде атакувано само в частта за присъждане на лихви върху присъдените главници в размер на 600 лева. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. С обжалваното решение АС Л. е уважил предявеният от М. М. П. иск против АДФИ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в съдебното производство по НАХД № 429/2012 г. по описа на РС Т. и по КНАД № 12/2013 г. на АС Л., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.02.2013 г. до 24.11.2015 г. в размер на 169,37 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 21.12.2015 г. до окончателното й изплащане. В частта за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, както и претенцията за законна лихва върху тази сума е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. За да достигне до този правен резултат АС - Л. приема, че срещу лицето е било издадено Наказателно постановление № 11012082/20.06.2012 г., на директора на АДФИ С., с което е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 65 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 66, ал. 2 от НВМОП, за нарушение по чл. 8, ал. 2 от НВМОП. Посочено е, че с Решение № 272 от 23.11.2012 г. по АНД № 429/2012 г. по описа на Районен съд Т. е отменено наказателното постановление. Това решение е обжалвано и с Решение № 22 от 14.02.2013 г. по КАНД № 12/2013 г. АС Л. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Според решаващият съд от представените доказателства по делото с исковата молба се установява, че за процесуалното представителство по АНД № 429/2012 г. по описа на РС - Т., лицето е заплатило на адвокат Припърженски договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 2/24.09.2012 г. (л. 38), а за процесуалното представителство по КАНД № 12/2013 г. по описа на АС - Л., лицето е заплатило на същия адвокат договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.02.2013 г. (л. 20). Прието е, че от незаконосъобразното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното постановление. Относно претендираните неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление, съдът е приел, че не са доказани втората и третата материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди. Счита, че по делото не са ангажирани конкретни и неоспорими доказателства за твърдените от ищеца негативни емоции и страдания и най-вече за връзката им с отмененото НП. Според първостепенният съд ищецът не се е справил с доказателствената тежест по отношение на твърдените от него неимуществени вреди, както и с това да докаже връзката на отмененото НП с тези вреди, поради което е отхвърлил като неоснователен и недоказан искът в тази част. Настоящата съдебна инстанция намира касационните жалби за неоснователни и счита, че решението на административния съд е ПРАВИЛНО. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа-негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/14 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Следва да бъде съобразено и Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Водим от изложеното, в пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в общ размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд Т. и Административен съд-Л.. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Доказателството за заплащането на възнаграждението е представено в НАД № 429/2012 г. по описа на РС - Т., като е налице Договор за правна защита и съдействие от 24.09.2012 г. с посочена договорена и платена сума от 300 (триста) лева (лист 38). На следващо място по КНАД № 12/2013 г. по описа на АС - Л., е представен Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2013 г. с посочена договорена и платена сума от 300 (триста) лева (лист 20). Същите документи кореспондират с извършените правни действия по посочените дела. По отношение на претендираните неимуществени вреди, правилно съдът е приел, че в случая не са налице всички предпоставки по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган - чл. 4 от ЗОДОВ. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Когато се преценяват условията, при които е отменено НП, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. В случая липсва връзка между твърдените вреди и издаденото НП, тъй като вредите се свързват с преминаване на друга работа и преместване в друг град, които факти не са свързани или обусловени от издаденото наказателно постановление. Наличието на съдебен спор, предполага правно очакване за положителен резултат и не е свързано задължително с причиняване на емоционален дискомфорт. Не са ангажирани доказателства за това, че е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Приобщените доказателства по делото в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отмененото НП, поради което настоящия състав напълно споделя изводът на АС Л. за неоснователност на претенцията за неимуществени вреди. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение