Решение № 11937 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2009 г.

Решение № 11937 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава Тринадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Величка Василева - пълномощник на Пламен Павлов Кълев, Росен Павлов Кълев, Йорданка Василева Александрова, Валентин Димитров Александров, Бисер Димитров Александров, Александър Росенов Колев, Иванка Росенова Марина, Виолета Росенова Терзиева, Костадинка Росенова Фурджева, Георги Костадинов Кълев и Илиана Костадинова Парталска против решение № 381 от 02.12.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение, по адм. дело № 331/2006 г. С него се отхвърля жалба на Елена Кълева, Димитър Александров, Александър Кълев, Иванка Марина, Виолета Терзиева, Костадинка Фурджева, Георги Кълев и Илияна Парталска (първите двама заместени в хода на процеса от Пламен Кълев, Росен Кълев, Йорданка Александрова, Валентин Александров и Бисер Александров) срещу заповед № ОА - 295/10.02.2006 г. на Кмета на Община Пловдив, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която се определя като застроена площта от бивш имот № 18 по стар кадастрален план на местността "Южно от Софийска железопътна линия, Дере арк и Фердинандовско шосе" от 1941 г. попадащ в обхвата на действащия кадастрален план на кв. " Кишинев - Смирненски" и регулационен план на "Хр. Смирненски - Кишинев". Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му ведно със законните последици. Свеждат се до това, че при решаването на спора съдът не отчел установеното от първото заключение на назначената по делото единична съдебно техническа експертиза несъвпадане на западната граница на имота, така както е очертана по скицата към издадената заповед в резултат на което се е получила разлика в по малко от 716 кв. м по отношение на които органът не се е произнесъл. Също така, че необосновано съдът е приел за техническа грешка посочването в заповедта, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, че частта от бившия имот попада в УПИ II - комплексно застрояване, а според заключението на експертизите стар имот № 18 попада в УПИ ХV - 2 - комплексно жилищно застрояване и в регулационния план на кв. "Христо Смирненски" одобрен със заповед № 782/13.10.1981 г. няма имот УПИ II - комплексно застрояване. Ответникът, Кметът на Община Пловдив не взема становище по жалбата. Ответникът, Димитър Росенов Александров не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението е правилно, тъй като съдът е спазил съдопроизводствените правила, уважил е доказателствените искания и обсъдил становищата на страните и приложимата материално правна уредба. При установеното, че площта от 787 кв. м в северната част от имота преминават водопровод и канал за обратни води, които обслужват построен магазин и че частта от 304.05 кв. м попада върху паркинг, тревна ивица и масивна сграда обосновано съдът е приел, че тези части следва да бъдат определени като застроени. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страни в съдебното производство в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред окръжния съд е образувано по жалба срещу заповед, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с която е определена изцяло като застроена площта на бивш имот № 18 по стар кадастрален план на "Южно от Софийската ж. п. линия, Дере арк и Фердинандовско шосе" от 1941 г., попадащ в обхвата на действащия кадастрален план на "кв. Кишинев - Смирненски" и регулационния план на "Хр. Смирненски - Кишинев". Възраженията за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на фактически и правни основания за издаването й и за нарушения на материалния закон са приети за неоснователни от съда, приел наличие на техническа грешка в западната граница, и застроеност в останалата му част. Фактическите констатации съдът установил чрез заключения на съдебно технически експертизи единична и тройни и извел правните си изводи за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно, в рамките на производство по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и има целта да се определи застроената, респективно свободната от застрояване площ на имоти в границите на урбанизираните територии, подлежащи на реституция по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В това междинно производство се определя застроената част (свободната от застрояване което се извършва служебно от техническата служба на общината, чието решение се одобрява от кмета, каквато е процесната заповед. На първо място в това производство следва да бъде индивидуализиран бившия имот по площ и граници според съществуващите доказателства за собственост и според действалите във времето планове като бъде нанесен в сега съществуващата регулация, включително и с провеждане на процедурата по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. По делото е установено от първото заключение на единичната експертиза и в особеното мнение на тройната експертиза, че стар имот № 18 се нанася в регулационния план от 1981 г. в УПИ ХV - 2 - комплексно жилищно застрояване и УПИ II - 1033 обществен център в кв. 16, а видно от заповедта, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се посочва, че стар имот № 18 се нанася в УПИ II - комплексно застрояване и УПИ II - 1033 обществен център. Наред с тази грешка, която съдът е приел за техническа е установено от единичната експертиза, че няма съвпадение със западната граница на бившия имот така както е нанесен в скицата към обжалваната заповед при което се получава разлика в площта в по малко с 716 кв. м. Тази разлика съдът е приел за несъществена тъй като спорните площи попадат в границите, определени от административния орган и при решаване на спора по същество е приел цялата площ на имота като застроена. При тези фактически констатации съдът е следвало да приеме от правна страна, че административния орган се е произнесъл по отношение на имот, който не е индивидуализиран на място според сега действащия план, поради което произнасянето по застрояването е опорочено. Мотивите на обжалваната заповед се съдържат в решението на техническата служба която одобрява, както правилно е приел съдът, но от тях не става ясно на какво се дължат констатираните различия от вещите лица в съдебното производство. При така констатираните грешки в заповедта съдът не е имал възможността да изведе еднозначен правен извод по съществото на спора поради което решението е необосновано - нарушение довело и до нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК налагащи отмяната му. След отмяната на решението следва да бъде постановено друго, по съществото на жалбата с което бъде отменена заповед № ОА - 295/10.02.2006 г. и делото върнато като преписка на административния орган за произнасяне с указанията бившият имот да бъде индивидуализиран по площ и граници според доказателствата за собственост и действалите планове и как се нанася според актуалният към издаването на заповедта план. Следва административният орган да изложи фактически и правни основания за издаването на заповедта от които да може да бъде направена проверка за законосъобразност. При този изход на делото община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати разноски в полза на касаторите за двете инстанции в общ размер на 1527 лева от които 17 лева представляват държавни такси, 540 лева възнаграждение за вещи лица и 970 лева възнаграждение за адвокат. При изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение