Решение № 8820 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13473/2014 г.

Решение № 8820 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13473/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната дирекция "Автомобилна администрация - София" в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. София, ул. "Витиня" № 1 срещу Решение № 4630 от 07.07.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3985/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Заповед № РД-14-321 от 19.02.2014 г. на директора на Регионалната дирекция "Автомобилна администрация - София", с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка на моторно превозно средство, собственост на Кирил Георгиев Рунтов.

Касационният жалбоподател - директорът на Регионалната дирекция "Автомобилна администрация - София", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът не обсъдил факта, че Румен Иванов е извършвал специализиран превоз на пътници, без да има нужните за това документи. Сочи, че без правно значение е притежаването от лизингодателя на лиценз за обществен превоз. Разбирането на съда счита, че противоречи на чл. 8 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), който установява лиценза като личен и не подлежащ на прехвърляне. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Илияна Драгиева-Лакова.

Ответникът по касационната жалба - Кирил Георгиев Рунтов, действащ като едноличен търговец с фирма "Кирил Рунтов", счита същата за неоснователна. Счита, че оспореният акт на касатора е незаконосъобразен и съдът правилно го отменил. Правилно съдът приел, че собственикът на процесния автобус притежава издаден на основание чл. 7 ЗАвтП лиценз на общността за извършване на превоз и извършващият превоза - Румен Иванов, го представил по делото, заедно с пътен лист. Това прави неверен извода, че при извършената проверка водачът не е имал изискуемите документи. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Ответникът се представлява от адв. Иван Илчов, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. От доказателствата по делото е безспорно, че за автобуса има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници. За да е налице основанието по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП за издаване на заповед за принудителна административна мярка е необходимо моторното превозно средство, с което е констатирано да се извършва превоз, да няма издадено удостоверение. Изложените в касационната жалба доводи са ирелевантни към основанието за издаване оспорената заповед. Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено като правилно.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна:

1. На 04.10.2010 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издал на Кирил Рунтов, действащ като едноличен търговец с фирма "Кирил Рунтов" лиценз за превоз на пътници № 01128, валиден д 03.10.2015 г.

1. На 25.07.2011 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" издал удостоверение № 016889 на пътно превозно средство за обществен превоз на пътници на територията на страната към лиценз 01128 на превозвач Кирил Рунтов, едноличен търговец, валиден до 03.10.2015 г. на автобус, марка "Мерцедес", модел 0309, регистрационен № СО 8697 КА.

1. На 05.12.2013 г., със Заповед № РД-01-608, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" оправомощил длъжностни лица да налагат принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а ЗАвтП. Под № 4 фигурира директорът на регионална дирекция "Автомобилна администрация".

1. На 18.12.2013 г. между Кирил Рунтов и Румен Иванов бил сключен договор за лизинг на автобус, марка "Мерцедес", модел 0309, регистрационен № СО 8697 КА със срок до 30.05.2014 г. Договорът бил със срок 30.05.2014 г. и задължение за лизингодателя да прехвърли собствеността на превозното средство на лизингополучателя.

1. На 10.02.2014 г. между "Кадема ИНК" ЕООД, възложител, и "Менпауър България" ООД, изпълнител, бил сключен договор по силата на който изпълнителят приема да извърши "транспорт с автобус на група състояща се от кандидати за работа". Договорът бил със срок една година. За извършената услуга възложителят се задължил да изплати на изпълнителя сумата от 0, 90 лв. на километър.

1. На 12.02.2014 г. между "Влади 96" ЕООД, изпълнител, и "Менпауър България" ООД, възложител, бил сключен договор по силата, на който изпълнителят приема да извърши "транспорт с автобус на група състояща се от кандидати за работа". Договорът бил със срок една година. За извършената услуга възложителят се задължил да изплати на изпълнителя сумата от 0, 90 лв. на километър.

1. На 17.02.2014 г. между "Вади 96" ЕООД и Румен Ангелов Иванов бил сключен граждански договор, съгласно който изпълнителят - Румен Иванов, се задължава да извърши десет курса на фирмата по маршрут, определен от управителя, съгласно издаден и подписан пътен лист. Възложителят се задължил да предостави транспортно средство за извършване на поръчката.

1. На 17.02.2014 г. между Румен Ангелов Иванов и "Влади 96" ЕООД бил сключен договор за наем на автобус, марка "Мерцедес", модел 0309, регистрационен № СО 8697 КА със срок от пет години.

1. На 18.02.2014 г. била извършена проверка на автобус, марка "Мерцедес", модел 0309, регистрационен № СО 8697 КА. Контролните органи установили, че автобусът е собственост на Кирил Рунтов, управлява се от Румен Иванов, който извършвал специализиран превоз на пътници от гр. Ихтиман за гр. Самоков без удостоверение за обществен превоз на пътници или лиценз, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, пътен лист и удостоверение за техническа изправност. За установеното бил съставен акт за установяване на нарушение.

1. На 19.02.2014 г. директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация - София" издал Заповед № РД-14-321, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 107, ал. 1 ЗАвтП наложил принудителна административна мярка спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер на автобус, марка "Мерцедес", модел 0309, регистрационен № СО 8697 КА, собственост на Кирил Рунтов и определил място за домуване. Мярката е наложена за извършен специализиран превоз на пътници с автобуса, "за който от направената справка в информационната система на ИА "АА" се установи, че няма издадено заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници".

1. На 14.03.2014 г., с Решение № РД-14-321-4, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" отхвърлил жалбата на Кирил Рунтов срещу Заповед № РД-14-321 на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация - София".

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в исканата от закона писмена форма, но при нарушение на материалноправните разпоредби. Приел, че установената в заповедта фактическа обстановка била оборена в хода на съдебното производство и твърдяното от органа нарушение не е извършено, поради което наложената принудителна мярка е без правно основание. Приел, че органът не доказал съществуването на фактическото и правно основание сочено в акта. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Доводите, които поддържа в подкрепа на твърдяния порок са досежно предпоставките за налагане на принудителната мярка, т. е. за тълкуването и прилагането на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП.

Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна административна мярка спиране от движение за срок от шест месеца и определяне на място за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници. Видно е, както приел и съдът, че правната норма съдържа едновременно принудителната мярка и нарушението, за преустановяване на чиито вредни последици тя се налага. По делото не е спорно, че вида на мярката е съответен на установеното в правната норма. Спорът по делото е досежно нарушението - какъв е неговият фактически състав и осъществен ли е?

За да е налице нарушение по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е необходимо първо, да е извършен обществен превоз на пътници, и второ, превозът да е извършен с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници, респективно заверено копие от лиценз на Общността.

Кога един превоз на пътници е обществен законодателят е дефинирал изрично в § 1, т. 1 ЗАвтП. Съгласно разпоредбата обществен е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. От доказателствата по делото е видно, че по силата на сключения между "Менпауър България" ООД и "Влади 96" ЕООД договор последният се задължил да извърши превоз с моторно превозно средство срещу заплащане. Следователно първия елемент на фактическия състав на нарушението е осъществен - извършен е обществен превоз на пътници.

Не е налице вторият елемент. Процесният превоз е извършен с автобус, за който има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници. Безспорно по делото е, че за автобус, марка "Мерцедес", модел 0309, регистрационен № СО 8697 КА, с който е извършен превоза, има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на страната. Вярно е, че това удостоверение е към лиценз 01128, на превозвач Кирил Рунтов. Но в хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП законодателят не се интересува има ли превозвача лиценз или не, а релевантен единствено е фактът има ли превозното средство удостоверение. Именно поради тази специфика на нарушението е и вида на мярката - спиране от движение на превозното средство.

Що се отнася до лицето, което извършва обществен превоз без лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на страната законодателят е предвидил административно-наказателна санкция - чл. 93 ЗАвтП, а не принудителна мярка. И това е логично, защото целта на принудителната мярка е да преустанови вече започналото и продължаващо правонарушение, което може да стане, когато се отнеме средството, с което нарушението се извършва - моторното превозно средство, което няма удостоверение. Тази принудителна мярка не би имала преустановително действие спрямо лице, което извършва обществен превоз без лиценз, защото то би могло да извърши без лиценз превоза с друго моторно превозно средство. По отношение на лицето възпитаваща и превантивна, възпираща роля би имало административното наказание.

Следва да се посочи, че в мотивите на оспорената заповед органът макар от правна страна да се позовал на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП от фактическа страна не изложил факти и обстоятелства, относими към фактическия състав на тази мярка. В мотивите органът приел, че при справка в информационната система се установило, че за автобуса няма "няма издадено заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници". Но този факт безспорно се оборва, както приел и съдът, от представеното по делото удостоверение № 016889 на автобус, марка "Мерцедес", модел 0309, регистрационен № СО 8697 КА.

Видно от изложеното съдът правилно установил фактическия състав на приложимата правна норма. Правилно установил фактите и ги подвел към правната норма като направил верен и обоснован извод за липса на елемент от фактическия състав на мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. С оглед на това решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд