Решение № 357 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2008 г.

Решение № 357 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Варна срещу частта от Решение № 1016/14.07.2008 г. по ахд № 685/2008 г. на Варненски административен съд, първо отделение, шести състав, с която е отменена частта от ревизионен акт (РА) № МД - РА -061/27.11.2007 г. на орган по приходите при дирекция "Местни данъци", община Варна, потвърдена с Решение № 0336/11.02.2008 г., установяваща за довнасяне задължение за "Гранат" ЕООД за 2004 г. данък върху недвижимите имоти за довнасяне за разликата над 43,64 лв. до 2 925,10 лв. и съответните лихви за просрочие. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон без конкретизиране на касационните оплаквания, иска отмяната й. Ответникът по касационна жалба - "Гранат" ЕООД, гр. Варна, в писмено възражение, чрез процесуален представител, иска оставяне на жалбата без разглеждане и алтернативно - оставяне на решението в сила, присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, съдът e изложил мотиви, че отчетната стойност на недвижимия имот - земя и сгради, находящи се в гр. Варна, е увеличена през м. 07.2004 г. вследствие на полученото разрешение за ползване по разрешение за строеж от 2003 г. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на имота е отчетната стойност. Предвид датата на настъпване на промяната в отчетната стойност органът по приходите е следвало да приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗМДТ и да се определи нова данъчна оценка от месеца следващ настъпването на промяната. В този смисъл е и разпоредбата чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ според която за новопостроени сгради или части от тях, данък се дължи от месеца, през който са завършени или е започнало използването им. С оглед изложеното размерът на дължимия данък недвижим имот за 2004 година за процесния имот е този по допълнителната експертиза на вещото лице, а именно 9 287 лв., от които дружеството е внесло 9243,36 лв. За разликата над определения за довнасяне данък от 43,64 лв. РА е незаконосъобразен. Поради липсата на конкретни касационни оплаквания, съдът на основание чл. 218, ал. 2 от АПК следва да провери служебно решението за съответствието му с материалния закон. Всички цитирани от съда материалноправни норми са изтълкувани и приложени в съответствие с техния смисъл. Правилно е определен моментът, от който се дължи данък недвижим имот върху новата завишена данъчна оценка равна на новата отчетната стойност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационна жалба не е представил доказателства за направени от него разноски в касационното производство, поради което не могат да му бъдат присъдени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение