Решение № 6751 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2018 г.

Решение № 6751 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Б. Ч. от с. Б., общ. С. З. срещу решение № 324 от 01.12.2017 г., постановено по адм. дело № 320/2017 г. на Административен съд - гр. С. Загора, с което е отхвърлена жалбата на В. Б. Ч. срещу Заповед № 10 - 00 - 807 от 15.05.2017 г. на Кмета на община С. З., с която е наредено премахването на незаконен строеж от пета категория: "стопански сгради - 4 броя", намиращ се в УПИ III - 226, кв. 25, по плана на с. Б., общ С. З., изпълнен без строителни книжа и издадено разрешение за строеж. В касационната жалба жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като посочва, че са допуснати множество такива и в частност не е спазена процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Твърди, че не е установена и годината на построяване на стопанските сгради, поради и което е нарушено задължението да се установи дали постройките са търпими и съответно неподлежащи на премахване. Твърди и че е оспорила приетата по делото СТЕ. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. О. К. на община С. З., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. О. С. М. Ч. с представен писмен отговор на касационната жалба изразява становище за основателност на същата и неправилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд - гр. С. З. З. № 10 - 00 - 807 от 15.05.2017 г. на Кмета на община С. З. на основание чл. 225, ал. 2 и чл. 225а ал. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж от пета категория: "стопански сгради - 4 броя", намиращ се в УПИ III - 226, кв. 25, по плана на с. Б., общ С. З., изпълнен без строителни книжа и издадено разрешение за строеж. За да постанови оспореното решение Административен съд - гр. С. Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а именно на стопански постройки със селскостопанско предназначение, представляващи постройки на допълващото застрояване и е извършен без разрешение за строеж и строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е и че безспорно е установено, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като приема, че постройките са извършени към 2014 г. като се позовава на твърденията на жалбоподателката в рамките на проведеното административно производство. Въпреки това са изложени и мотиви относно посочения в самото съдебно производство по - ранен срок на построяване - 1984 - 1985 г., като извежда извод отново за липса на предпоставки за търпимост на обектите, поради това, че същите не съответстват на правилата и нормативите за устройство на територията към 1984 - 1985, както и на сега действащите. Поради това прави извод, че не може да се приеме, че строежът е търпим, т. е. такъв неподлежащ на премахване. Оспореното решение на Административен съд - гр. С. Загора е правилно. При постановяване на оспореното решение АС - гр. С. Загора не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. Видно от протокола от съдебно заседание от 01.11.2017 г. процесуалния представител на жалбоподателката не е оспорил СТЕ, която е приета след изявление на същия да се приеме експертизата. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително назначената, изслушана и приета съдебно - техническа експертиза, е коментирана от съда, и същият се е позовал на релевантните технически установявания в нея. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила, от категорията на съществените, при издаване на заповедта, само при наличието на които може да се приеме незаконосъобразност на акта. Видно от текста на заповедта ясно се установява за кои строежи, изградени без строителни книжа и разрешение за строеж, е наредено премахването, както и ясно се разбира на какво основание същите са приети за незаконни. Неотносимо към настоящото производство е наведеното в касационната жалба възражение за неспазена процедура по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Тази процедура е относима при издаване на заповеди по чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, но не и в производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Не се установява и нарушение относно компетентността на органа, издал заповедта, тъй като правомощия за строежи от четвърта до шеста категория са предоставени на Кмета на община, в случая Кмета на община С. З. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният обект - стопански сгради - 4 броя - представлява строеж. Това се установява от събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ, поради което е законосъобразен извода на съда във връзка със събраните по делото доказателства, че спорния обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за него не е издадено разрешение за строеж, няма одобрени строителни книжа и съответно представлява незаконен строеж, който подлежи на премахване. От доказателствата се установява, че спорният строеж е извършен от жалбоподателката, като не са оборени констатациите в тази връзка от съставения констативен акт за извършеното незаконно строителство. На следващо място законосъобразен е и извода и съответен на събраните доказателства, за неприложимост на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по отношение на спорния строеж, както и извода, че не може да се приеме, че е търпим строеж, неподлежащ на премахване, по посочените разпоредби. Това е така, тъй като дори да се приеме, че е извършен през периода 1984 - 1985 г., макар и настоящият състав да споделя извода на АС - С. З., че строежът е извършен към 2014 г., същият не отговаря на правилата и нормите за устройство на територията действали към онзи момент, както и на сегашните. Т. е. не са налице предпоставките да се приеме, че строежът е търпим. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС - гр. С. Загора е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Установено е по делото, че извършител и собственик на процесния строеж е В. Б. Ч. Незаконосъобразно като заинтересована страна в процеса е конституиран съсобственика на дворното място - С. М. Ч., като наследница на Б. Ч., която не е пряко засегната от издадения административен акт за премахване на незаконен строеж. По отношение на С. М. Ч. решението на АС - С. З. следва да бъде обезсилено и производството по делото в тази част прекратено. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото, както и искането в тази връзка на ответника С. М. Ч.. Искането за присъждане на разноски от страна на ответника Кмета на община С. З. предвид изхода на спора е основателно и разноските следва да бъдат присъдени на основание с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,