Решение № 12343 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2016 г.

Решение № 12343 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. М., подадена чрез упълномощен адв. Д. М., против решение № 199 от 24.06.2016 г., постановено от Административен съд - Смолян, по адм. д. № 91/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения при постановяването му и неправилно приложение на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че от страна на Министерството на земеделието и храните не са представени всички изискани доказателства във връзка с издаването на заповедта на министъра, както и е допусната неравнопоставеност между страните при даване срок за представяне на писмени защити, като писмените бележки на М. не са били надлежно обсъдени в мотивите на съдебното решение. Развива тезата, че нарушенията на процесуалните правила са се отразили на неправилното приложение на материалния закон и за липса на посочени в оспореното уведомително фактически основания за издаване на акта. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, както и процесния отказ, като незаконосъобразни и претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът се е произнесъл по направените от процесуалния представител на М. искания. Според участващия по делото прокурор съществува разграничение между теренните проверки и проверките на място, както и разлика в органите, които ги извършват - Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на МЗХ, като теренните проверки не са проверки за контрол, а тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол и са се извършвали по реда на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., отм., но действащ към момента на извършването им и за теренните проверки земеделският производител не се уведомява, за разлика от проверките на място. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Р. Г. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 199 от 24.06.2016 г. е отхвърлена жалбата, подадена от Р. Г. М., от [населено място] против уведомително писмо изх. № 02-210-6500/7457 от 28.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", гр. София и Р. Г. М. е осъдена да заплати на Държавен Фонд "Земеделие" сума в размер на 450. 00 /четиристотин и петдесет/ лева, внесено възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, според която изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство на заместник - изпълнителните директори. Първостепенният съд е преценил, че е приложена заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. с която изпълнителният директор е делегирал правомощия на заместника си, който е издателят на оспореното уведомително писмо. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че актът е постановен в изискуемата за това писмена форма в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като съдът е счел, че оспореното уведомително писмо е мотивирано - в него подробно са изложени фактическите основания които са мотивирали административния орган да го издаде. Констатирано е, че в Протоколи № SML-6-GP-13471 от 06.10.2014 г. и № SML-6-GP- 13508 от 22.10.2014 г. са посочени конкретно причините, поради които части от заявените парцела са недопустими за подпомагане, които протоколи са част от административната преписка, съставени са преди издаване на уведомителното писмо и вписаното в тях е част от мотивите за издаване на индивидуалния административен акт. Установено е, че в процесния акт са изложени и правните основания за издаване на акта, като изрично са цитирани и коментирани приложимите в случая разпоредби и нормативни актове от националното законодателство и това на Европейския съюз. При осъществения съдебен контрол по законосъобразност първостепенният съд е приел, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, която регламентира, че разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Оттук е изведено заключение, че от една страна чл. 43в, ал. 3 от ЗПЗП сочи обстоятелствата, при които се намалява размера на плащанията или отказва плащане, а Европейското законодателство също въвежда определени критерии, който следва да се имат предвид за да се намали или откаже претендираното плащане. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. В касационната жалба е развита тезата, че от страна на Министерството на земеделието и храните не са представени всички изискани доказателства във връзка с издаването на заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. Следва да се има предвид, че с две писма вх. № 1124/18.05.2016 г. и вх. № 1175/31.05.2016 г., зам. министърът на земеделието и храните е посочил, че заявените от Р. М., УРН [номер] за кампания 2014 г. площи попадат в частта от територията на страната, попадаща извън извършеното през годината самолетно или сателитно заснемане, съответно за тях МЗХ не разполага с актуална за кампанията Цифрова ортофото карта, която да бъде дешифрирана. От съществено значение е обстоятелството, че споровете във връзка със законосъобразността на цитираната заповед на министъра, с която е одобрен допустимия специализиран слой за подпомагане, не следва да се решават в рамките на настоящия процес, защото визираната заповед подлежи на самостоятелно обжалване и жалбоподателката е разполагала с процесуалната възможност да оспори горепосочената заповед в отделно съдебно производство, което се развива пред Върховния административен съд. По отношение твърдението, че съдът е допуснал неравнопоставеност между страните, като писмените бележки на М., представени след заседанието, не са били надлежно обсъдени в мотивите на съдебното решение, настоящият съдебен състав намира, че не обосновава съществено нарушение на процесуалните правила, защото съдебният процес е устен и жалбоподателката е разполагала с процесуална възможност да пледира в съдебната зала или да представи писмената си защита в заседанието, в което е даден ход на делото по същество. Не е допуснато нарушение от първоинстанционния съд и при приемане на представената по делото съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е изготвило заключението си, основано на документи, които то е представило. В хода на изпълнение на поставените задачи, експертът е бил длъжен да представи по делото всички документи, обосновали заключението му, което е необходимо не само за преценка на обосноваността и правилността на заключението, но и поради възможност страните по делото да изложат съображенията си по тях. Относно оплакванията, съдържащи се в касационната жалба за допуснато противоречие с материалния закон, настоящият касационен състав счита, че също са без правно основание. Това е така, защото в случая първостепенният съд точно е тълкувал и приложил чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, която норма регламентира при наличието на кои обстоятелства Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схеми за директни плащания. В чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, а т. 5 от същата норма регламентира правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или отказва плащане, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площите не е отстранено. Първостепенният съд се е съобразил с разпоредбите на чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. и чл. 58 от Регламент /ЕС/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г, които въвеждат критериите при които се намалява или отказва плащането. В мотивите на оспореното съдебно решение правилно е установено, че със Заявление за подпомагане с УИН 21.06.0614/96172 от 31.05.2014 г. за кампания 2014 г. земеделската производителка е заявила по схеми и мерки за подпомагане – СЕПП, СПП и НР1 общо четири БЗС: 1. БЗС-[номер] / № номер на парцел [номер]/ с площ от 11. 81 ха.; 2. БЗС [номер] / № на парцел [номер]/ с площ от 5. 15 ха.; 3. БЗС [номер] / № на парцел [номер]/ с площ от 6. 23 ха.; 4. БЗС [номер] / № на парцел [номер]/ с площ от 3. 48 ха, като общата площ на заявените за подпомагане БЗС възлиза на 26. 67 ха. Първостепенният съд точно е преценил, че в конкретната хипотеза са извършени необходимите проверки, в резултат на които като недопустими за подпомагане са определени следните парцели на заявителя: 1. Идентификатор на деклариран парцел/ БЗС -[номер] с площ от 11. 81 ха, след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП (площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи/ха -11. 81 ха и площ на парцела след извършване административни проверки/ха -1. 09 ха) е установена (определена) площ на БЗС/парцел/ от 1. 09 ха и разлика между декларираната и установена площ на БЗС/парцел (наддекларирана площ) от 10. 72 ха; 2. Идентификатор на деклариран парцел/БЗС -[номер] с площ от 5. 15 ха, след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП (площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи/ха -5. 15 ха и площ на парцела след извършване административни проверки/ха -0. 05 ха е установена (определена) площ на БЗС/парцел/ от 0. 05 ха и разлика между декларираната и установена площ на БЗС/парцел (наддекларирана площ) от 5. 10 ха; 3. Идентификатор на деклариран парцел/БЗС [номер] с площ от 3. 48 ха, след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП (площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи/ха -3. 48 ха и площ на парцела след извършване административни проверки/ха -0. 01 ха е установена (определена) площ на БЗС/парцел/ от 0. 01 ха и разлика между декларираната и установена площ на БЗС/парцел (наддекларирана площ) от 3. 47 ха; 4. Идентификатор на деклариран парцел/БЗС -[номер] с площ от 6. 23 ха, след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП (площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи/ха -6. 23 ха и площ на парцела след извършване адм. проверки/ха -0. 82 ха е установена (определена) площ на БЗС/парцел/ от 0. 82 ха и разлика между декларираната и установена площ на БЗС/парцел (наддекларирана площ) от 5. 41 ха. В Протокол № SML-6-GP-13471/06.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 03.10.2014 г., като причина за недопустимост е посочено: чл. 2, ал. 2 и чл. 15 от Наредба № 5/10.03.2010 г. на МЗХ и е отразено, че във физически блокове [номер]; [номер] и [номер] е установена трайно необработена /трайно пустееща/ земя с наличието на преобладаващо неподходящи за подпомагане елементи. В Протокол № SML-6-GP- 13508/22.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 16.10.2014 г. е записано, че физически блок [номер] е недостъпен - липсва пътека. Правилно е заключението на решаващия състав на Административен съд - Смолян, че в съдържанието на протоколи №№ SML-6-GP-13471/06.10.2014 г. и SML-6-GP- 13508/22.10.2014 г. са обективирани конкретните причини, поради които части от заявените парцела са счетени за недопустими за подпомагане, които протоколи не са оспорени по предвидения за това ред и не са опровергани от страна на жалбоподателката в хода на процеса. Настоящият съдебен състав споделя становището, че е налице разлика между теренните проверки и проверките на място, както и разграничение в правомощията на органите, които ги извършват: Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на МЗХ. Теренните проверки не са проверки за контрол, а тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол и са извършвани по реда на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. /отм. нормативен текст, но действащ към момента на извършването на проверките/. За теренните проверки земеделският производител не се уведомява, за разлика от проверките на място, които се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФ"Земеделие" и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Ето защо е неоснователно оплакването на касатора, че не е надлежно уведомен за теренните проверки. Следва да се отхвърли и възражението на касационния жалбоподател за немотивираност на процесния административен акт. В атакуваното уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, с което по СЕПП, СПП и НР1 за декларираните в заявлението за подпомагане площи е отказано изцяло подпомагане, се съдържат таблици, отразяващи изискуемите фактически и правни основания за постановения отказ, като в първата таблица са посочени заявените - декларирани БЗС/парцели и в колона № 6 е отразена установената площ в ха, а в колона № 7 - разликата между декларираната и установената площ в ха, като в текстовата част от уведомителното писмо са изложени основанията за това. Във втората таблица, на стр. 3 от писмото, са описани подробно изискуемите данни относно декларираната площ, установената/определена/ площ, разликата между декларираната и установената площ, процента на наддеклариране, санкционираната площ в ха и оторизираната площ в ха. Приетата съдебно-техническа експертиза по безспорен начин е потвърдила основанията за отказа от финансово подпомагане за всеки от заявените БЗС, като вещото лице е извело заключение за пълно съответствие с определените площи в процесното уведомително писмо. Безспорно е установено, че министърът на земеделието и храните е одобрил окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", а според чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Следователно ответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност и не извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответния производител не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. По делото няма данни горепосочената заповед на министъра да е обжалвана от земеделския производител, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти заповедта е влязла в сила. С оглед установеното съответствие между фактическите констатации в административния акт и действителното фактическо положение, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод за неоснователност на оспорването, защото в конкретния случай общият размер на наддекларираната площ, установена от Разплащателната агенция възлиза на 24. 70 ха, при общо декларирана площ от 26. 67 ха, тоест процентът на наддеклариране към общата установена площ по СЕПП е 100, в резултат на което правилно и законосъобразно и по трите схеми/мерки оторизираните суми са определени в размер на 0 лева. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,