Решение № 11285 от 8.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на Робсов ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Свищов, [улица] (съдебен адрес: гр. Велико Търново, [улица], вх. В, ап. 3), подадена чрез пълномощника му адв. И. Няголов, против Решение 417/07.01.2022 г. на Административен съд Велико Търново (АСВТ), постановено по административно дело 247/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-04000420003650-091-001/07.01.2021 г. (погрешно изписан Р-040004200036506-091-001), издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) Велико Търново, потвърден с Решение 28/26.03.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 111.95 лв.

С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният РА и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни производства. В открито съдебно заседание дружеството поддържа касационната жалба чрез пълномощника си адв. Няголов по изложените в нея основания и допълнително изложени съображения в писмени бележки. Във връзка с искането за разноски представя списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Велико Търново оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Ушилова по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искания да бъде оставено в сила оспореното решение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 111.95 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АСВТ е бил РА Р-04000420003650-091-001/07.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 28/26.03.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново. С него на ревизираното дружество Робсов ЕООД са установени задължения:

1. за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 110 290 лв. и лихва към датата на акта 33 774.69 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури от трима доставчици ВесиЯна Консулт Груп ЕООД, Веси Консулт Груп ЕООД и Дебора 4 ЕООД в ревизираните данъчни периоди (д.п.) от 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1,т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС;

1. за корпоративен данък за д.п. 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в размер на 10 835.32 лв. и лихва 3 295.02 лв. в резултат на:

2.1. непризнати разходи на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по две фактури, издадени от ВесиЯна Консулт Груп ЕООД, и по две фактури, издадени от Веси Консулт Груп ЕООД;

2.2. непризнат извънреден разход чл. 15 и чл. 16 ЗКПО в резултат на отписано вземане на основание чл. 34 и чл. 37, ал. 1 ЗКПО по фактура 149/29.03.2010 г. с предмет аванс по договор, издадена на ЕТ Робсов Р. Петрова.

Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо и е преценил РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, имащ формата и съдържанието, изискуеми от чл. 120 ДОПК.

Въз основа на установената от него фактическа обстановка е обосновал извод за материална законосъобразност на РА.

Относно непризнатото от приходните органи право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС:

Съдът правилно е посочил в мотивите на своето решение, че в тежест на жалбоподателя е да докаже материалноправните предпоставки за надлежното упражняване от негова страна на правото на приспадане на ДДС съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. пар. 2 ДР ДОПК. (виж в този смисъл и Определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 44; Решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, т. 37; Решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 40 и т. 46).

Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112, тези предпоставки, оспорени от приходната администрация, са: данъкът да е дължим или платен от получателя във връзка с осъществени облагаеми доставки (в случая на услуги) и тези услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки.

Формална предпоставка е притежаването на фактура с изискуемото от закона съдържание и по-конкретно данни за обхвата и естеството на услугите и данни за момента на предоставянето на услугите (виж т. 26, т. 30 и т. 41 от решението на СЕС по делото Barlis 06).

Ако жалбоподателят е доказал наличието на сочените предпоставки, правото му на приспадане следва да бъде признато (Решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, Боник, т. 33), освен ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Тъй като отказът да се признае правото на приспадане, представлява изключение от основния принцип на данъчния неутралитет, компетентните органи по приходите трябва надлежно да установят обективни данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки (т. 37 и т. 43 от решението по делото Боник).

Установените от АСВТ факти във връзка с издадените от ВесиЯна Консулт Груп ЕООД две фактури - 168/03.11.2015 г. с данъчна основа 2 000 лв. и 169/20.11.2015 г. с данъчна основа 2 000 лв. (ДДС в общ размер 800 лв.) са следните:

1. Между жалбоподателя като възложител и ВесиЯна Консулт Груп ЕООД като изпълнител е сключен на 20.09.2015 г. договор, според който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да изработи два проекта проект по схема Ново работно място 2015 от ОПРЧР 2014 2020 и проект по схема Безопасен труд от ОПРЧР 2014 2020. Двете фактури са издадени във връзка с изработването на двата проекта.

1. Представен е протокол от 20.12.2015 г., според който изпълнителят на посочената дата е входирал двата проекта на Робсов ЕООД чрез системата ИСУН.

1. Протоколът е оспорен от ответника като неавтентичен с твърдения, че подписът за предал в него не е на В. Въргова едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството доставчик.

1. В производството по реда на чл. 193 ГПК автентичността на този частен документ не е доказана от страна на жалбоподателя с допустимите доказателства (гласни) и доказателствени средства (съдебно-графологична експертиза). Писменото изявление с нотариална заверка на подписа на госпожа Въргова правилно е преценено от съда като недопустимо доказателство, тъй като представлява свидетелски показания в писмен вид.

1. Жалбоподателят е представил в хода на ревизионното производство два формуляра за кандидатстване по: Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-1.1.13 Ново работно място 2015 от ОПРЧР 2014 2020 и по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.3.03 Безопасен труд, Приоритетна ос 2 Повишаване на производителността и адаптивността на заетите от ОПРЧР 2014 2020, за които твърди, че са входираните от ВесиЯна Консулт Груп ЕООД в МТСП на 20.12.2015 г.

Така представените формуляри за кандидатстване правилно са преценени от приходните органи и от съда като такива, касаещи предишния програмен период на ОПРЧР 2007 2013, т.е. като несъответстващи на предмета на договора и описанието на стопанската операция във фактурите. Правилно съдът е приел, че тъй като тези проекти касаят предходен период, не са входирани на 20.12.2015 г. в МТСП, противно на удостовереното от страните в двустранно подписания протокол. В папка 5 (л. 265 гръб и л. 267) се съдържат представените от жалбоподателя разписки, издадени от служител на ДБТ, удостоверяващи подаването на проектните предложения по схема BG051PO001-1.1.13 Ново работно място 2015 и по схема BG051PO001-2.3.03 Безопасен труд на 15.11.2012 г. и на 09.12.2012 г. Обстоятелството, че жалбоподателят е кандидатствал по схеми за подпомагане от ОПРЧР 2007 2013, се потвърждава и от писмото на Дирекция Районна служба по заетостта Ловеч с вх. 9706#2/14.10.2020 г.

1. В хода на ревизията е представено писмо от МТСП с вх. 9706#1/25.08.2020 г., според което Робсов ЕООД е представило проектно предложение BG05М9ОР001-1.003-1843 Ново работно място 2015 от ОПРЧР 2014 2020, отхвърлено на етап Оценка на административно съответствие и допустимост, и проектно предложение BG05М9ОР001-1.008-0001 Добри и безопасни условия на труд от ОПРЧР 2014 2020, одобрено и класирано в списъка с резервните проектни предложения без сключен договор за безвъзмездна финансова помощ. Схемите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, посочени в проектните предложения от писмото на МТСП, определено са различни от тези във формулярите за участие, приложени към протокола от 20.12.2015 г. Тези две проектни предложения обаче съответстват на предмета на сключения между ВесиЯна Консулт Груп ЕООД и Робсов ЕООД договор от 20.09.2015 г., но данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС извършване на услугата по изготвянето им - не е настъпило през д.п. м. ноември 2015 г., през който са издадени двете фактури.

7.На ревизираното дружество е връчено на 06.07.2020 г. искане за представяне на документи и писмени обяснения (л. 1 от папка 2). С него е поискано да бъде представена информация и доказателства за това кога са подадени заявленията за участие. Жалбоподателят представя проектните предложения, по които има сключени договори с Агенция по заетостта, но не представя доказателства, установяващи посоченото спорно обстоятелство, а именно кога са изготвени и подадени проектните предложения, посочени в писмото от МТСП.

8.От представената по делото кореспонденция (л. 64 л. 69 от папка 2), се установява, че през м. април 2016 г. дружествата са обсъждали необходимите документи, които кандидатът следва да представи във връзка с проектното предложение Безопасен труд. Друг факт, който сочи изготвяне на това проектно предложение през 2016 г., е наличието на допълнително плащане по фактура 169/20.11.2015 г. в размер на 2 600 лв., направено на 21.03.2016 г., установено от съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ).

9.Във връзка с проектното предложение по процедура BG05М9ОР001-1.003 Ново работно място 2015 с предложение BG05М9ОР001-1.003-1843 по делото са налице данни от кореспонденцията между двете дружества, че на 9 май 2016 г. ВесиЯна Консулт Груп ЕООД е изготвило възражението от Робсов ЕООД до МТСП (л. 34 от папка 2) против отхвърлянето му на етап Оценка на административно съответствие и допустимост.

Това обстоятелство и кореспонденцията между дружествата, коментирана по-горе (писмото от м. април 2016 г. касае изпращане на проектните предложения и приложенията към тях от ВесиЯна Консулт Груп ЕООД на жалбоподателя), дават основание да се приеме, че ВесиЯна Консулт Груп ЕООД е изготвило проектните предложения, посочени в писмото на МТСП, с които Робсов ЕООД е кандидатствало за финансиране по ПРЧР 2014 г. 2020 г.

Данните за В. Въргова от автобиографията й, приложена към проектите, и писмените обяснения от лицата, работещи в дружеството по трудови договори, обосновават извод, че тези проектни предложения са изготвено именно от ВесиЯна Консулт Груп ЕООД чрез В. Въргова, противно на приетото от приходните органи и от съда, и независимо от обстоятелството, че не е доказано кой е подписал протокола от 20.12.2015 г. за предал.

Безспорно е установено по делото, че на дати, следващи датите на издаване на процесните фактури, не са издавани от ВесиЯна Консулт Груп ЕООД други фактури, имащи за предмет изработването на проектите, с които Робсов ЕООД е кандидатствало за финансиране пред МТСП. ССЕ установява, че по двете фактури към датите на издаването им са извършени плащания на данъчната основа и ДДС по банков път от разплащателната сметка на жалбоподателя. Това плащане представлява авансово плащане за предоставените по-късно услуги, т.е. преди настъпването на данъчното събитие, поради което правото на приспадане на ДДС в размер на 800 лв., упражнено в д.п. м. ноември 2015 г. и м. април 2016 г., следва да бъде признато и РА да се отмени в частта му на установеното задължение за ДДС в размер на 400 лв. и лихва 205.71 лв. за д.п. м. ноември 2015 г., както и за установеното с него задължение за ДДС в размер на 400 лв. и лихва 188.80 лв. за д.п. м. април 2016 г.

Сходни с гореописаните са фактите във връзка с изработеното от Дебора 4 ЕООД проектно предложение. Управител, едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството доставчик е отново В. Въргова.

Представено е проектното предложение, посочено под 4 във фактура 201/13.08.2018 г. и в договора между страните от 10.06.2018 г., а именно: по процедура Подобряване на производствения капацитет в МСП, приоритетна ос Предприемачество и капацитет за растеж на МСП от ОП Иновации и конкурентоспособност, входирано с вх. BG16RFОР002-2.040-1349 на 21.05.2019 г. според предоставената от Министерство на икономиката информация (л.172 л. 186 от папка 2).

Не са представени от жалбоподателя обаче доказателства за това, че проектното предложение е било изготвено от доставчика още през м. август 2018 г., т.е. във връзка с тази доставка не е доказано настъпване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС към момента на издаване на фактурата. Тъй като ССЕ установява извършено само частично плащане по тази фактура в размер на 3 992.50 лв., то следва да се признае правото на приспадане на ДДС, съответен на така направеното частично авансово плащане, който е в размер на 665.40 лв.

Както беше посочено по-горе, според решението на СЕС по делото Barlis 06 жалбоподателят следва да представи фактура, съдържаща индивидуализация на услугата, за да е възможна преценката относно наличието на материалноправните предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит, или друг документ към нея, както и да докаже датата на извършване на услугата. Услугата в случая е индивидуализирана и е доказано предоставянето й, но данните сочат, че това е станало в един по-късен момент след д. п., в който фактурата е издадена. Поради това следва да се приеме, че задължението за ДДС на дружеството за д.п. м. август 2018 г. е в размер на 15 304.60 лв., а не 15 970 лв., с лихва за периода от 15.09.2018 г. до 07.01.2021 г. в размер на 3 596.59 лв. вместо 3 753.25 лв.

В изпълнение на договорните задължения по договора от 05.06.2018 г. е разработен от доставчика анализ на маркетинговата политика на Робсов ЕООД и стратегия, както и анализ на данните от проучване на международните пазари, съдържащ и анализ на дейността на Робсов ЕООД заедно с препоръки. С оглед на така представените анализи настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит по фактура 202/28.09.2018 г. с ДДС 7 200 лв. Услугата е свързана с дейността на дружеството жалбоподател и според ССЕ правилно разходите за нея са осчетоводени по дебита на сметка 650 Финансови разходи за бъдещи периоди. Поради това РА следва да се отмени в частта му на установеното задължение за ДДС в размер на 7 200 лв. за д.п. м. септември 2018 г. и лихва за забава в размер на 1 632.13 лв.

Не са доказани обаче предпоставките за признаване на данъчен кредит по фактура 200/27.07.2018 г. с предмет - консултантски услуги 5 броя с единична стойност 10 000 лв. (общо 50 000 лв.) и ДДС -10 000 лв. Не са налице допълнителни данни за обхвата и естеството на консултантските услуги (аналогично на правните услуги, коментирани в решението на СЕС по делото Barlis 06). Не са представени допълнителни документи към тази фактура, установяващи в какво се изразяват услугите и кога са предоставени. Същите не могат да се обвържат с договора от 10.06.2018 г., имащ за предмет изготвяне на 4 проектни предложения. Направените от първостепенния съд изводи в този смисъл са правилни и съответни на материалния закон, както и съобразени с Решението на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, т. 36 и с неговото решение по делото Barlis 06.

Административният съд е потвърдил РА в частта му на отказано право на приспадане на ДДС по 8 фактури, издадени от Веси Консулт Груп ЕООД.

Установил е, че между Робсов ЕООД като възложител и Веси Консулт Груп ЕООД като изпълнител е сключен договор А-153/20.04.2017 г. с предмет 9 услуги. Фактура 80/26.05.2017 г. е издадена във връзка с изпълнението на 4 от тях. Представени са разработките, изготвени от доставчика в съответствие с тези 4 услуги - Стратегия за развитието на Робсов ЕООД; Маркетингова стратегия за нуждите на Робсов ЕООД; Енергиен одит и Разработка на ОПЧР до 2020 г. С оглед така представените разработки неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит по фактура 80/26.05.2017 г. с ДДС в размер на 13 920 лв. Писмото от 6 октомври 2017 г., което е във връзка с подготовката на друг проект, потвърждава изготвянето на енергийния одит преди тази дата. Резултатът от услугите е налице и той е свързан с осъществяваната от дружеството независима икономическа дейност, поради което правото му на приспадане на ДДС следва да се признае. Поради това РА следва да се отмени в частта му, установяваща задължение за ДДС в размер на 13 920 лв. и лихва 5 038.67 лв. за д.п. м. май 2017 г.

Във връзка с петата услуга разработване и проучване на Програма Хоризонт, изготвяне на проектно предложение, апликационна форма и бизнес план - е издадена фактура 89/23.06.2017 г. Представена е Стратегия за кандидатстване по тази програма и бизнес план.

Правилно съдът е приел, че не са доказани материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по тази фактура.

Жалбоподателят не представя по делото доказателства за това, че бизнес-планът е изготвен от доставчика именно във връзка с проектното предложение по Програма Хоризонт, а и това обстоятелство не е видно от самия бизнес план. Освен това, този бизнес план е представен по делото и като изготвен от Дебора 4 ЕООД във връзка с подаденото проектно предложение в Министерство на икономиката.

Не са представени по делото от страна на жалбоподателя доказателства за изработването на проектното предложение към момента на издаването на фактурата, нито в по-късен момент, а цената на услугата е договорена общо.

Във връзка с услугите по разработване на проектно предложение към ЕК LIFE + и разработване на проектно предложение по инструмент за малки и средни предприятия Leadership in Enabling and Industrial Technologies, фази 1, 2 и 3 и (по фактура 99/27.07.2017 г. и фактура 111/23.08.2017 г.) няма доказателства за предоставянето им. Тъй като само фактурите и договора не са достатъчни като доказателства за предоставянето на услугите, правилно съдът е приел, че тази материалноправна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит не е доказана от жалбоподателя.

Фактурите от този доставчик с номера 119/29.09.2017 г. и 124/23.10.2017 г. имат за предмет подготовка на досиета за кандидатстване за ЦПО; фактура 132/20.03.2018 г. размер на енергийно обследване, доклад за енергийно обследване, икономическа обосновка на спестяванията; а фактура 135/17.05.2018 г. резюме от енергийното обследване, доклад от обследване на промишлена система и енергиен одит. Доказателства за предоставянето на така изброените услуги не са представени по делото. Представени са Критерии за лицензиране на Център за професионално обучение (ЦПО) от 16.09.2016 г., но не и досиета за кандидатстване за ЦПО. Не е доказано и извършването на енергийно обследване през 2018 г., а вече представеният към фактура 80/26.05.2017 г. енергиен одит съдържа данни само за периодите 2013 г., 2014 г. и 2015 г., поради което не може да бъде отнесен към договора от 10.03.2018 г. С оглед така установените факти правилно съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по изброените 4 фактури поради липсата на доказателства за предоставянето им.

По изложените съображения решението на АСВТ следва да се отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Робсов ЕООД против РА относно отказаното с него право на данъчен кредит в общ размер 22 585.40 лв. и съответните лихви в размер на 7 221.97 лв. и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени РА в тази част. В останалата му част, потвърждаваща РА относно отказано право на приспадане над 22 585.40 лв. до 110 290 лв. и лихви над 7 221.97 лв. до 33 774.69 лв., следва да се остави в сила.

Възраженията на касатора във връзка с възстановен ДДС с АПВ за д.п. м. декември 2019 г. и разликата, която е останала в приход на бюджета като невъзстановена, не следва да се обсъждат, тъй като касаят д.п. извън обхвата на ревизията.

Тъй като документалната необоснованост на разходите по смисъла на чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО по двете фактури, издадени от ВесиЯна Консулт Груп ЕООД, и по двете фактури, издадени от Веси Консулт Груп ЕООД, е обоснована с липсата на реално предоставени услуги, то с оглед изложените по-горе мотиви относно услугите по фактура 80/26.05.2017 г., следва, че разходите по тази фактура в размер на 69 600 лв. неправилно не са признати с РА, но законосъобразно е увеличен финансовият резултат (ФР) за 2017 г. с непризнатите разходи в размер на 25 000 лв. по фактура 89/23.06.2017 г.

ССЕ потвърждава констатациите в ревизионния доклад (РД), че фактура 168/03.11.2015 г. с данъчна основа 2 000 лв., издадена от ВесиЯна Консулт Груп ЕООД, е осчетоводена по дебита на сметка 601 Разходи за външни услуги, а фактура 169/20.11.2015 г. също с данъчна основа 2 000 лв., издадена от същия доставчик, е осчетоводена по тази сметка, но като разход за 2016 г.

По-горе в настоящото решение е обоснован извод за това, че са направени авансови плащания към датите на фактурите, тъй като не са налице доказателства за предоставянето на услугите през м. ноември 2015 г. Ако се касае за авансови плащания в д.п. съответно 2015 г. и 2016 г., то същите не следва да се признават за разходи за външни услуги, доколкото срещу заплатения аванс за жалбоподателя възниква вземане от доставчик и то е следвало да се осчетоводи по съответната сметка Доставчици по аванси. Данните по делото обаче сочат на предоставяне на услугите в д.п., в които са осчетоводени разходите за тях, поради което същите неправилно не са признати с РА и неправилно съдът е потвърдил акта в тази част.

Във връзка с отписаното вземане през 2015 г. по фактура 149/29.03.2010 г., издадена от жалбоподателя на ЕТ Робсов Р. Петрова, установените от съда факти са следните:

Предмет на фактурата е авансово плащане в размер на 60 100 лв. Няма извършено авансово плащане. В анекс към договора от 01.03.2010 г. е записано, че последният се прекратява частично и към фактурата е издадено КИ 151/21.05.2010 г. с данъчна основа 53 026.25 лв. и ДДС 10 605.25 лв. Не се оспорва от страна на приходната администрация, че след издаване на КИ жалбоподателят е осчетоводил приход в размер на 7 073.75 лв. във връзка с частичното изпълнение на договора за поръчка, от което следва, че за него е възникнало вземане от неговия клиент за посочената сума. Дали законосъобразно е отчетен приход през 2010 г. и във връзка с каква услуга конкретно, това е въпрос, относим към д.п. 2010 г., който не е предмет на ревизията. По отношение на това вземане е налице основанието на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО за отписването му, поради което по тази фактура е налице основание за признаване на отчетения извънреден разход в размер на 7 073.75 лв., а не в размер на 8 488.50 лв., включващ и ДДС върху 7 073.75 лв.

По така изложените съображения:

1. Извършеното с РА увеличение на ФР за 2015 г. със сумата от 8 488.50 лв. следва да се редуцира до 1 414.75 лв. и съответно да се намали с 2 000 лв., а дължимият корпоративен данък да се намали до 4 399. 82 лв., от които е внесен данък в размер на 4 258.35 лв. и остава дължим 141.47 лв. заедно със съответните лихви за забава за периода от 01.04.2016 г. до 07.01.2021 г. в размер на 68.49 лв.;

1. С оглед признаването на разхода в размер на 2 000 лв. за 2016 г., за този д.п. се дължи корпоративен данък в размер на 126.47 лв. и лихви за забава за периода от 01.04.2017 г. до 07.01.2021 г. в. размер на 48.40 лв.

1. Извършеното с РА увеличение на ФР за 2017 г. със сумата от 94 600 лв. следва да се редуцира с 69 600 лв., а дължимият корпоративен данък да се намали до 5 230.47 лв., от които е внесен данък в размер на 2 730.48 лв. и остава дължим 2 499.99 лв. заедно със съответните лихви за периода 01.04.2018 г. до 07.01.2021 г. в размер на 703.48 лв.

Решението на АСВТ следва да се стави в сила в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, установяващ задължение за корпоративен данък в общ размер 2 767.93 лв. и лихви за забава в общ размер 820.37 лв., а в останалата му част да де отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се дължат разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. За двете съдебни производства жалбоподателят е доказал направени разноски в размер на 16 330.96 лв., така както са посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Следва да му се присъдят разноски в размер на 4 165.40 лв., съответни на 40 349.41 лв. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съответно на отхвърлената част от жалбата (117 845.62 лв.), определено по реда на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция 3 708.45 лв. за първата инстанция и така, както е поискано за настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение