Решение № 5165 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 734/2013 г.

Решение № 5165 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 734/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ясен Симов Джукалов, от с. Триград, община - Девин, против Решение № 175/12.10.2012 г. по адм. дело № 73/2012 г. на Административен съд - Смолян, с искане за отмяната му, в частта, засягаща собствения му поземлен имот с идентификатор 11733.502.26, без да бъдат конкретизирани отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 1 - 3 от АПК. Ответникът - Изпълнителния директор на АГКК, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът Георги Тодоров Гугински, чрез пълномощника му - адв. Христова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. От ответника Митко Асенов Лоховски е постъпило писмено становище, с което моли за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно. Ответниците: Сашка Велкова Джукалова, Асен Зефиров Чолаков, Селим Асан Тюран, Заим Асан Тюран, Сюлейман Асан Тюран и Мехмед Асан Тюран, чрез пълномощника им - особен представител адв. Монева, от която е постъпило писмено становище, намират обжалваното решение за правилно. Останалите ответници - физически лица, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение, по жалба на Георги Тодоров Гугински, Административен съд - Смолян е отменил Заповед № РД-18-54/12.12.2011 г. на ИД на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, е одобрена кадастрална карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ за землището на с. Триград и селата Водни пад и Жребево, община - Девин, област - Смолян, в частта на одобрената КК и КР за землището на с. Водни пад, за имоти с идентификатори: 11733.502.32, 11733.502.30, 11733.502.26, 11733.502.25 и 11733.502.34, като незаконосъобразна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че при изготвяне на КК относно посочените пет имота, не са спазени изискванията на закона и на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, като границите на тези имоти от запад /за имоти 502.32, 502.34 и 502.30/ и от изток /за имоти 502.26 и 502.25/, не са отразени правилно, не съвпадат с материализираните на място и със съществуващия между тях път. Поради това е отменил заповедта и е върнал преписката на органа за ново произнасяне - преработване на КК за всички тези имоти. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване по отношение отмяната на заповедта, в частта й касаеща одобрената КК и КР за имоти с идентификатори: 11733.502.30, 11733.502.26, 11733.502.25 и 11733.502.34. По отношение на тези имоти жалбата на ответника Георги Тодоров Гугински е била процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 4 от АПК - липса на правен интерес от оспорване. Правният интерес принадлежи на заинтересованите лица. "Заинтересовани", по аргумент от § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, са лицата - собственици или носители на други вещни права върху недвижимите имоти, чиито права се засягат пряко и непосредствено от изработената КК и КР. Правата на оспорващия Гугински, като собственик на имот с идентификатор 11733.502.32, землището на с. Водни пад, се засягат пряко и непосредствено от одобрената КК само по отношение този имот, доколкото поддържа твърдения за неправилно заснета имотна граница от запад, но не и по отношение на останалите четири имота, спрямо които не доказва никакви вещни права. Ето защо по отношение на тях, жалбата му е била недопустима, поради липса на правен интерес, поради което е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Постановеното по недопустима жалба решение е също недопустимо и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване, в частта му, с която е отменена заповедта на ИД на АГКК за одобряване на КК и КР за землището на с. Водни пад, по отношение на поземлени имоти 502.30, 502.34, 502.25 и 502.26. В останалата му част, с която е отменена същата заповед, по отношение на имот 502.32, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по своя резултат. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани правни изводи, че при изработване на КК и КР на с. Водни пад, в частта, касаеща западната граница на имот 502.32, собственост на ответника Георги Гугински, е допуснато нарушение на материалния закон, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. Съдът е следвало да посочи нарушените материалноправни норми от ЗКИР и от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, като посочването общо на чл. 14, ал. 1 от тази наредба, не е било достатъчно, тъй като разпоредбата от т. 1 до т. 6 визира конкретни критерий при установяване границите на поземлени имоти, чиято последователност е задължителна за органа. Непосочването на конкретно нарушените разпоредби от закона и наредбата обаче не се е отразило на правилността на обжалваното решение като краен резултат, тъй като са изложени мотиви за неправилно заснета западна граница на имот 502.32, от които става ясно волята на съда и коя точно нарушена разпоредба е имал предвид. Това са чл. 43, ал. 1, т. 5, б."а" от ЗКИР и чл. 14, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. /в ред. ДВ, бр. 82/2011 г./. При установените данни, че за с. Водни пад няма одобрени предходни кадастрални и регулационни планове, няма означени на място за имота граници по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от цит. наредба, единствения критерий, по който е следвало да бъдат определени тези граници, е критерия по т. 5 на чл. 14, ал. 1 от наредбата, а именно по съществуващите на място граници на имота, материализирани чрез ограда и съществуващ път от запад, разделящ имот 502.32 от имот 502.25. Несъобразяването с материализираните на място граници на имот 502.32, правилно е възприето от съда като незаконосъобразност на заповедта, в отменената й част, касаеща този имот. Като правилно и законосъобразно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение