Решение № 2071 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2019 г.

Решение № 2071 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение № 760/15.04.2019 г., постановено по адм. д. № 2460/2018 г. по описа на Административен съд-Варна (АС-Варна). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът И. Тончев оспорва касационната жалба по подборни съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 760/15.04.2019 г., постановено по адм. д. № 2460/2018 г. по описа на АС-Варна е отменена Заповед № 967/13.07.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 92, и чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител И. Тончев и Заповед № 3-1558/13.07.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на И. Тончев като инспектор по приходите в сектор "Проверки", отдел "Проверки", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна. Административният съд е приел, че оспорените пред него заповеди са издадени от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но от обективна и субективна страна не е извършено описаното в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение. Допълнително са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като дисциплинарната отговорност е ангажирана след изтичане на сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АС-Варна по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовано лице в срок спрямо подлежащи на обжалване актове. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, фактическата обстановка по спора е правилно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Допълнително представените с касационната жалба писмени доказателства не установяват по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК касационни основания за отмяна, а факти, които не са навеждани пред първата инстанция. Дисциплинарно наказание от 2014 г. не е елемент от фактическия състав, представляващ основание за налагане на дисциплинарното наказание през 2018 г., а начинът на разпределението на правомощия на ръководни служители в НАП не е навеждан като спорно по делото обстоятелство, поради което не е възможно от тези доказателства да се обуслови допуснато процесуално нарушение от АС-Варна като не са дадени указания за събирането им. С оглед забраната за установяване на нови фактически обстоятелства от касационната инстанция тези писмени доказателства се явяват неотносими към спора. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно и възприема изцяло мотивите му при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно съдът приема, че двете оспорени заповеди за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител и за прекратяване на служебното му правоотношение са постановени от компетентния орган – изпълнителният директор на НАП - орган по назначаването за държавните служители в администрацията, респективно дисциплинарнонаказващ орган. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че въпреки това оспорената заповеди за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на И. Тончев следва да бъде отменена, защото като при постановяването й са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради липса на посоченото в нея основание за издаването й. Мотивите на първоинстанционното съдебно решение са изключително задълбочени и обстоятелствени, формирани са въз основа на цялостен и подробен анализ на всички доказателства по делото, а правните изводи съответстват на закона. Напълно основателни са доводите на представителя на Върховната административна прокуратура относно правното значение на чл. 62, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител за документалното отразяване на отсъствието на служителя, респективно изчисляване на месечното му възнаграждение. Трябва да бъдат споделени и изводите, че касационният жалбоподател е бил уведомен за предстоящото отсъствие на И. Тончев поради призоваването му за открито съдебно заседание по дело както с включването на това обстоятелство в маршрутния лист за съответния ден, така и поради участието им като страни по едно и същото дело. Следователно напълно необосновано това отсъствие от работа за един ден е квалифицирано като дисциплинарно нарушение, за което трябва да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на решението, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция И. Тончев е направил разноски в размер на 780 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени в тежест на НАП. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение