Решение № 1179 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2010 г.

Решение № 1179 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2010 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от Любен Илиев Милев от гр. Благоевград жалба срещу заповед № К-4315 от 16.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която е било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административния акт. Иска се неговата отмяна, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административнопроцесуални правила при издаването му. Твърди се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като не е съобразено, че при издаването на заповедта за прекратяване на правоотношението жалбоподателят не бил навършил 60-годишна възраст. Освен това липсват мотиви и няма искане от негова страна. Представена е и подробна писмена защита. Ответникът по жалба - министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Узунова, прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта на жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 145 и сл. от АПК, приема за установено следното: Жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт е процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол е заповедта на министъра на вътрешните работи с която е прекратено служебното правоотношение с Любен Илиев Милев поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Тази разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентирала правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, без оглед на възрастта. Ето защо настоящият тричленен състав не възприема доводите, изложени в жалбата и писмената защита за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата в приложимата редакция към момента на издаване на оспорения административен акт, предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, изцяло по инициатива на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР, независимо от възрастта, при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж и от него две трети действително изслужени като държавни служители в министерството, не означава, че единствено от волята на служителя зависи дали да поиска да бъде пенсиониран или не, каквито са твърденията в касационната жалба. С изменението на т. 13 ДВ. бр. 88/2010 г. е предвидена възможност от 1.01.2011 г. пенсионирането при условията на чл. 69 от КСО да се извършва и по искане на служителя, но не е отнето правото на административния орган. Видно от приложената справка № 14001 от 7.04.2010 г. жалбоподателя има осигурителен стаж в размер на 28 години 7 м. 16 дни, отговаря на условията на чл. 69 от КСО т. е. не е нарушен материалния закон така както се твърди в жалбата. Приложено е и предложение от 12.04. 2010 г. В закона към момента на издаване на заповедта няма нормативно изискване за изготвяне на предложение, респективно не съществува задължение за запознаване на служителя с него. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 268 от ППЗМВР е предвидена само правна възможност, а не задължение. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМВР. В т. 1 е регламентирано самостоятелно правно основание за освобождаване от служба, а именно пределна възраст за служба в МВР - 60 години, и прилагането и не е свързано с наличието на условията на чл. 69 от КСО, каквото е изискването на т. 13 на чл. 245, ал. 1 от ЗМВР. В т. 2 е регламентирано друго самостоятелно правно основание за освобождаване от служба, а именно придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази норма се прилага, когато кумулативно са налице двете предпоставки, а именно навършване на възраст и осигурителен стаж, но и тя не е свързана с чл. 69 от КСО. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира жалба за неоснователна и обжалвания административен акт, за правилен и законосъобразен. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,