Решение № 88 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1061/2006 г.

Решение № 88 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1061/2006 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК /отм./ И. Д. Х. от с. Щ. обл. Русе е поискал да се отмени по реда на отмяната по чл. 231 б. "е" ГПК решението на Русенския окръжен съд от 07.03.2006г по гр. д. № 78/2006г с което е отменено решението на Русенския районен съд от 13 декември 2005г по гр. д. № 218/2004г в частта в която били отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за отпуск поради бременност и раждане за времето от 23.11.2004г до 7.04.2005г и за трудово възнаграждение за времето от 12.08.2004г до 21.11.2004г и в тази част постановил ново решение. С него осъдил работодателя И. Д. Х. да заплати на работничката С. С. С. както следва: сумата 361 лева, представляваща трудово възнаграждение за времето от 12.08.2004г до 21.11.2004г:, сумата 631.30 лева дължимо обезщетение за ползван платен отпуск поради бременност и раждане за времето от 23.11.2004г до 7.04.2005г и сумата 900 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от 7.04.2005 до 7.10.2005г, заедно със законната лихва върху всички суми считано от 01.06.2005г до окончателното им изплащане и направените по делото разноски в размер на 100 лева. И. Д. Х. е бил осъден и да заплати в полза на държавата такса в размер на 51.60 лева. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд, прие следното|: Решението, чиято отмяна се иска е влязло в законна сила от датата на обявяването му- 7 март 2006 г. Молбата за отмяна е подадена на 9.5.2006г и това означава че е постъпила в тримесечния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм/. и че следва да се разгледа по същество. Първото съображение на молителя за твърдението му че било опорочено правото му на участие по делото е основателно. Русенският окръжен съд не е съобразил разпоредбите на чл. 218а ал. 2 б. "а" ГПК, според който на касационен контрол пред Върховния касационен съд подлежат исковете, предявени на правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, независимо от тяхната цена. След като е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което е обезщетението по чл. 344, т. 3 КТ, в тази част решението е подлежало на обжалване пред ВКС. За останалите две пера от исковете, които са били за присъждане на обезщетение за бременност и раждане по чл. 163, ал. 7 КТ и за неизплатено трудово възнаграждение за периода 12.08.-21.11.2004г решението не би подлежало на обжалване, тъй като цената на исковете е била под 5 000 лева. Но като се има предвид, че по същество Русенският окръжен съд е оставил в сила решението на Русенския районен съд с което е била отменена заповедта за уволнение от 10.04.2005г и е било прието, че уволнението е незаконно, тези два иска следват главния иск - за незаконно уволнение и за това и в тази част решението е подлежала на касационно обжалване. Констатацията на Русенския окръжен съд, че решението не е подлежало на касационно обжалване, сама по себе си не опорочава въззивното решение. След като съдът не е изпратил съобщения до страните за да има фиксиран срок за обжалването, Върховният касационен съд приема, че с т. н. молба за отмяна, всъщност, е обжалвано решението на Русенския окръжен съд и че тази "молба" играе ролята на касационна жалба. В този аспект ще разгледа и оплакванията за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, приемайки писмена защита след устните пледоарии в съдебното заседание. Оплакването е неоснователно. Откритото съдебно заседание по гр. д. № 78/2006г на Русенския окръжен съд се е провело на 10.02.2006 г. На него страните не са се явили лично, но са били представлявани от адвокатите З. З. процесуален представител на жалбоподателката С. С. С. и адвокат Р като упълномощен адвокат на И. Д. Х.. След като са приключили процедурните въпроси по хода на делото Окръжният съд е дал думата за устни пледоарии на двамата адвокати. На страница 2 от протокола е отбелязано, че адвокат З е пледирал по всички искове. Неговото и на представляваният от него И. Д. Х. становище по тях и разборът на доказателствата, събрани по делото са отразени в протокола, което показва че са изложени пред процесуалния представител на другата страна. Освен това е била представена и писмена защита" в която сме изложили подробни съображения". И всичко това в съдебното заседание и в присъствието на представител на касационния жалбоподател И. Д., адвокат Р. Н., който е взел отношение по всички въпроси и в този смисъл е записаната пледоария на л. 2 и л. 3 от съдебния протокол. Следователно, правото на защита на И. Д. Х., не е било опорочено. Невярно е твърдението, че писмената защита е представена след приключване на съдебното заседание, в която имало изложени съображения за уважаване на въззивната жалба на С. С. С. и другата страна-ответник, не се била запознала с тях. Отразените в протокола на съдебното заседание обстоятелства се ползват с формалната доказателствена сила на официалните документи, издадени от длъжностните лица в кръга на службата по установените форма и ред и в случая-за извършените от съда и пред него действия- чл. 143, ал. 1 ГПК /отм/. Тези обстоятелства не са опровергани и за това оплакването за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, следва да се остави без уважение. Решението на Русенския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд