Решение № 17575 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2019 г.

Решение № 17575 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 98/31.05.2019 г., постановено по адм. дело № 354/2018 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменен РА № Р-02002018000875-091-001/24.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 247/15.11.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Глориа ауто" ЕООД чрез адв. Добрев я оспорва по подробни съображения в депозирания по делото писмен отговор. Претендира се и присъждане на направените разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С процесният РА № Р-02002018000875-091-001 от 24.08.2018 г., с който, в тежест на ревизираното дружество са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчен период м. 07.2017 г. в размер на 62453, 68 лв., ведно с начислени лихви 4701, 28 лв., на основание чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, поради това, че стоките били предназначени за безвъзмездна доставка или за дейности различни от икономическата дейност на лицето съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. За да отмени като незаконосъобразен ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че спорът е правен и касае материалната законосъобразност на извършената корекция в ползвания от жалбоподателя данъчен кредит за придобиване на процесните МПС, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, предвид следната фактическа обстановка: В случая е прието за безспорно установено, че "Глориа ауто" ЕООД на 23.03.2017 г. и 23.06.2017 г., е придобил 15 бр. МПС, за които са издадени фактури с данъчна основа общо в размер на 398 893, 32 лв. и ДДС 79778, 68 лв. Същите са осчетоводени по дебита на сметка 304 Стоки. Данъчния кредит по фактурите от март. 2017 г. е ползван в м. 03. 2017 г. По делото не е спорно и обстоятелството, че през м. юли 2017 г. 12 бр. от тези автомобили са послужили като имущество предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20171904000288 на ЧСИ С. Янкова, вписана в КЧСИ с peг. № 719 и с Постановление за възлагане на МПС от 12.07.2017 г., за купувач на автомобилите е обявен наддавачът "Сливен Моторс" ЕООД, взискател по същото дело, като общата сума по възлагане е 234 600 лв., без ДДС и 281 520 лв., с ДДС. Предмет на изпълнението са МПС по 12 бр. фактури от 03.2017 г. с издател "Литекс моторс" АД с данъчна основа 312268. 32 лв. и ДДС 62453. 68 лв. Изпълнителното дело е образувано за удовлетворяване на вземането на "Сливен моторс" ЕООД от "Глориа ауто" ЕООД произтичащо от запис на заповед издадена на 27.03.2017 г. за осигуряване изпълнението по чл. 14, т. 1 от сключен на 27.03.2017 г. договор за доставка на автомобили между "Сливен моторс" ЕООД, в качеството на възложител и "Глориа ауто" ЕООД, в качеството на доставчик, на 110 броя фабрично нови автомобили, а именно за заплащане на неустойка в размер на 400 000 лв. По делото е безспорно установено и че останалите три автомобила са доставени на 3 различни лица, за което са издадени три данъчни документи (фактури) с данъчна основа 61083, ЗЗ лв. и ДДС 12216, 67 лв. Основанието за извършена корекция е чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, която норма предвижда, че регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Административния орган счита, че тъй като се касае за удовлетворяване на задължение на "Глориа ауто" ЕООД към "Сливен моторс" ЕООД за заплащане на неустойка, която има характер на обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на сключения договор за доставка на 110 броя фабрично нови автомобили, то на основание на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, стойността на тези МПС не се смятат за възнаграждение по доставка. Административният съд правилно е определил правният спор при тези факти, а именно: дали публичната продажба на процесните МПС за удовлетворяване на задължение за заплащане на неустойка представлява последваща доставка на стоката, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая се касае за изпълнение на ликвидно и изискуемо парично задължение, чрез принудително изпълнение на вещи на длъжника, което независимо, че е с обезщетителен характер, то не е свързано с доставката реализирана чрез публичната продажба, поради което относно данъчната основа по нея не следва да се прилага разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Анализът на горепосочената разпоредба води до извода, че посочените плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер следва да са свързани непосредствено с доставката, предмет на облагане с ДДС, а не да произтичат от някакви други отношения между страните. Това е така защото тази правна норма има отношение към определянето на данъчната основа за конкретната доставка и не държи сметка за други отношения между съконтрахентите, произтичащи от техни други правоотношения. Данъчното облагане на доставката - публичната продан, проведена чрез явен, таен търг или на постоянно определено място от публичен изпълнител, съдебен изпълнител или от заложен кредитор, намира своята регламентация в разпоредбите на чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от Правилника за прилагането му, като с понятието "собственик на вещта" законът визира длъжника, залогодателя или собственика на ипотекираната вещ. В конкретния случай, това е длъжникът по изпълнителното дело (въз основа на което са издадени заповед № 405/10.05.2017 г. и изпълнителен лист от PC Сливен) "Глориа ауто" ЕООД. Публичната продан по ГПК е особен вид продажба, при която проданта се извършва не от собственика на вещта, а от лице, натоварено с публични функции - съдебен изпълнител. За целите на ЗДДС, публичната продан представлява доставка на стока, регламентирана в чл. 131 от ЗДДС като специфичен случай на доставка. Задължението на ЧСИ за внасяне на дължимия ДДС по публичната продан се предпоставя от това дали собственикът на вещта /обичайно длъжник по изпълнителното дело/ е регистрирано по ЗДДС лице. Макар и вменено като задължение на съдебния изпълнител, внасянето на ДДС от публичната продажба се извършва от името и за сметка на собственика на вещта - обичайно длъжник по изпълнителното дело, а ЧСИ е лице, задължено по закон да удържа и ла внася данък по смисъла на чл. 15 от ДОПК. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ДОПК, когато в закон е предвидено, че определено лице е задължено да удържа и внася данъци, за това лице се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс. Съгласно ал. 2 от същата норма, данъци, удържани и внесени от лицето по ал. 1. се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане. По силата на чл. 18, ал. 1 от ДОПК, лице, задължено по закон да удържа и да внася данък, което не удържи и не внесе данъка е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък. Съгласно ал. 2 на нормата, в случаите, когато това лице е удържало данъка, но не го е внесло, то дължи невнесения данък, а отговорността на вносителя се погасява. Следователно, след като "Глориа ауто" ЕООД – длъжник е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 23.11.2011 г., то с основание ЧСИ е начислил и внесъл дължимия във връзка с доставката ДДС в размер на 46 920 лв. и е издал постановление за възлагане на МПС на 12.07.2017 г. След като видно от представеното по делото "Сливен моторс" ЕООД притежава издадени от ЧСИ С. Янкова постановление за възлагане на МПС и документ по чл. 83, ал. 1 от ППЗДДС (изх, № 4477/26.07.2017 г.), съдържащ изискуемите реквизит. Разпоредбата на чл. 59 от ППЗДДС урежда възможността регистрирано лице, каквото е това дружество, да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на документа по чл. 83, ал. 1, какъвто документ е налице, при спазване на общите изисквания за упражняване на това право. Това право е признато на "Сливен моторс" ЕООД с Решение № 251/22.11.2018 г. на Директора на ОДОП гр. Бургас, от което следва извода, че процесната публична продажба представлява доставка на стоката, за която е налице право на приспадане на данъчен кредит, поради което не е налице посочената в оспорения административен акт, материално правна предпоставка по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС за извършване на корекция в ползвания от ответника по касация данъчен кредит за придобиване на процесните МПС. Наред с това данъкът по тази доставка е начислен и внесен от името на данъчно задълженото лице "Глориа ауто" ЕООД, чрез действията на ЧСИ и издаването на документ по чл. 83, ал. 1 от ППЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състава на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските, изчислени върху материалния интерес на спора. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 3 053, 58 лв. съобразно представена по делото фактура и банков превод. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение