Решение № 3112 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13676/2020 г.

Решение № 3112 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13676/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. Р., от гр. Бургас против решение № 1302/09.10.2020 г. по адм. дело № 1384/2020 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Бургас, чрез юрисконсулт Д. Д. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1302/09.10.2020 г. по адм. дело № 1384/2020 г. Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на Ч. Р., от гр. Бургас срещу решение № 1012-02-220#2/15.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане № 27/25.07.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Бургас. Приел е, че оспорените актове не страдат от пороците по чл. 146 АПК. Решението е правилно. Постановено е след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 9236/09.07.2020 г. по адм. дело № 1832/2020 г. на Върховния административен съд. С касационното решение са дадени указания за назначаване на съдебно-икономическа експертиза за проверка на намиращата се в осигурителния архив документация - трудови договори, заповеди за назначаване, заповеди за преназначаване, заповеди за ползван платен годишен отпуск, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и др. касаещи вредността и тежестта на полагания от жалбоподателя труд през периодите 01.04.1995 г. - 17.06.1996 г. и 19.07.1996 г. - 01.03.1999 г., вкл. данни за изплащани купони за безплатна храна, кисело мляко, допълнителен платен годишен отпуск и др., с оглед установяване на обстоятелства относно характера, вредността и тежестта на положения труд за спорните периоди. По делото е установено, че с оспорените актове на пенсионните органи по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО е била определена в действителен размер отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ч. Р. по чл. 69б, ал. 1 КСО. Спорът между страните касае прилагането на чл. 104, ал. 3 КСО досежно осигурителния стаж, придобит за периодите 01.04.1995 г. - 17.06.1996 г. на длъжност "главен инженер рудник" в "Български медни мини" ЕАД и 19.07.1996 г. - 01.03.1999 г. на длъжност "главен инженер рудник / началник рудник" в "Български медни мини" ЕАД. Административният съд е изпълнил дадените му от Върховния административен съд указания. Назначил е съдебно-икономическа експертиза, която е установила, че в архива на НОИ липсват документи от вида на указаните с касационното решение. Констатирано е било, че са съхранени ведомости за работни заплати, от които е видно, че на жалбоподателя са били начислени за спорните периоди допълнителни суми за "условия на труд" и "ангажирано време" без да е ясно правното и фактическо основание за това начисляване. Съгласно чл. 104, ал. 3 КСО за работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Критерият, възприет от законодателя при определяне на правилата за преобразуване на осигурителния стаж е не заеманата длъжност, а фактическата заетост на работа под земята, която тази длъжност изисква, стига същата да не е сред висшите ръководни такива, т. е. да не е по-високо в йерархията от тази на ръководител участък. През периода 01.04.1995 г. до 01.03.1999 г. намират приложение разпоредбите на отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г., в чл. 1 от който се признава първа категория за подземна и подводна работа по отношение на инженерно-технически работници до началник (ръководител) на рудник включително, инженерно-технически работници до началник (ръководител) на предприятие включително, в предприятията на безруднична структура и хронометражисти, заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти; началници и зам. -началници на минноспасителните станции и минноспасителните пунктове. Ангажираните гласни доказателства установяват за жалбоподателя до минимум 12 слизания под земята на месец, без да отчитат тяхната кратка продължителност и нетраен характер. Правилно съдът е приел, че за да бъде причислен трудът на жалбоподателя към първа категория труд от вида на този по чл. 104, ал. 3 КСО, неговата трудова функция следва да е била свързана с полагане на труд под земята ежедневно и постоянно, т. е. да е налице идентичност или сходство на трудовата функция на жалбоподателя с трудовата функция на подземните работници, по отношение на труда положен под земята. Доколкото длъжността на Р. не е била оперативна, а висша ръководна, функциите по нейното изпълнение са се осъществявали ежедневно и основно опосредено, чрез ръководителите на участъците, завеждащите смени, главните маркшайдери и всички останали междинни звена в контролноизпълнителния и ръководноизпълнителния процеси. Не е налице и втората материалноправна предпоставка по чл. 104, ал. 3 КСО лицето да не е заемало ръководна длъжност в йерархията на мината над длъжността "ръководител участък". Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение