Решение № 12543 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2014 г.

ВАСVIII отделение24.11.2015 г.докладчик Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4603 от 04.07.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2557 по описа за 2013 г. в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12543 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП и на Валери Симеонов Анастасов от гр. София, чрез адв. Г. Манолов, против Решение № 4603 от 04.07.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2557 по описа за 2013 г. съответно в частта му, с която по жалба на Валери Анастасов е отменен Ревизионен акт № 21511204140/30.08.2012 г., на орган по приходите в ТД на НАП, в частта на определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 6 078,42 лв. и съответни лихви, изменен е същият РА, в частта на определените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., като те са намалени от 31 336,35 лв. главница на 21 901,71 лв. главница и съответни лихви и в тази, с която на практика са потвърдени установените задължения за 2005 и 2007 г. в посочените размери. Съгласно допълнението на касационната жалба на ДД "ОДОП" от 30.10.2014 г., съдебното решение, в частта му, с която е отменен РА, в частта на определените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 303,05 лв. и съответни лихви и е изменен същият РА, в частта на определените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., като те са намалени от 5 201,66 лв. главница на 4 961,23 лв. главница и съответни лихви, не се обжалва и е влязло в сила. В касационната жалба на ДД "ОДОП" София се твърди, че съдебното решение в обжалваната част, отменяща установени данъчни задължения за посочените периоди, е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновано кредитиране на експертните заключения, изготвени по неправилна методика. Твърди, се че РА в отменената му част е законосъобразен като се отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - Валери Анастасов, чрез адв. Г. Манолов, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в частта му, с която са потвърдени задълженията по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ съответно за 2005 и 2007 г. съответно в размер на 4 961,23 лв. главница и 21 901,71 лв. главница и съответни лихви, е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в незаконосъобразно непризнаване на направеното възражение за погасителна давност на задълженията за 2005 г.; необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд, основани на експертните заключения, че констатациите на органите по приходите за превишение на извършените от ревизираното лице разходи над доказаните приходи за 2007 г. са верни. След като за 2005 г. задълженията са погасени по давност, а към края на 2006 г. няма недостиг на парични средства, като начално салдо за 2007 г. следва да се вземат признатите от ревизиращите 47 954 лв., налични към 01.01.2005 г. и това би променило данъчните задължения за 2007 г. Иска се отмяна на решението и РА в посочената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба - ДД "ОДОП" София не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество - неоснователни, поради следното: По жалбата на ДД "ОДОП" София. Отмяната и намалението на установените данъчни задължения за посочените по-горе периоди, първоинстанционният съд е постановил, въз основа на приети без оспорване основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че на годишна база за 2008 г. няма превишение на извършените разходи над доказаните приходи на съпрузите, а за 2007 г. превишението, отново на годишна база, е в по-малък размер - 92 044,58 лв. вместо приетите от ревизиращите 133 519,94 лв. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" не се сочи нищо конкретно относно това, къде е грешката в методиката на експертизата, а последната е изготвена съгласно непротиворечивата съдебна практика на ВАС, че изчислението на съотношението на приходи и разходи следва да става на годишна база. По жалбата на ревизираното лице. Неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение за погасителна давност на задълженията за 2005 г. Правилно първоинстанционият съд е приел, че 5-годишният давностен срок, започнал да тече на 01.01.2007 г., е бил спрян на 21.12.2011 г. с връчване на заповедта за възлагане на ревизията, а с издаването на РА, в рамките на едногодишен срок, давността е прекъсната, на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК. След прекъсването на давността започва да тече нова давност, поради което подаването на жалбата против РА спира течението на новата давност, поради което изводът на административния съд, че определените задължения за 2005 г. не са погасени по давност е правилен и законосъобразен. Останалите оплаквания в касационната жалба на РЛ също са неоснователни. Няма законова опора поддържаното, че признатото от органите по приходите начално салдо за 2005 г. следва да се има предвид като налично в началото на 2007 г. Липсва и основание евентуалното погасяване на задълженията за 2005 г. по давност /което не е и налице/ да налага посоченото преизчисление на паричния баланс за 2007 г. Предвид изложеното, съдебното решение в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Въпреки претенцията за разноски на РЛ, такива не следва да се присъждат поради липса на доказателства разноски да са направени в касационното производство, а юрисконсултско възнаграждение на Д "ОДОП" не следва да се присъжда повторно, предвид чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

Цитирани разпоредби

2