Решение № 4053 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2013 г.

Решение № 4053 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Благоевград, против Решение № 1827/10.12.2012 г. по адм. дело № 452/2012 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № 1477/28.12.2011 г., като незаконосъобразна. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От ответника Александър Карагьозов, чрез пълномощника му - адв. Ангелов, е постъпило възражение, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Оспорената пред Административен съд - Благоевград заповед № 1477/28.12.2011 г. на кмета на община - Благоевград е на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, вр. с чл. 59, ал. 1, т. 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, наричана по-долу Наредбата. С нея е одобрено допълването на кадастралния план на с. Бело поле, община - Благоевград с верните имотни граници на имот с пл. № 39, записан в разписната книга на името на Росен Иванов Юручки, Асен Димитров Юручки, Ганчо Станкев Бойчев и Гюргена Славчова Бойчева, конституирани като ответници по делото. Оспорващият Александър Петков Карагьозов е един от съсобствениците на съседния имот с пл. № 40 по кадастралния план на с. Бело поле, одобрен през 1984 г. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което я прави незаконосъобразна. За такива нарушения са приети съставения в нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР акт за непълноти и грешки, в който липсва подписа на част от заинтересованите лица, а именно собственици на съседния имот пл. № 40 в лицето на: Албена Йорданова Михалкова, Любенчо Александров Михалков, Маргарита Петкова Пешева. Положеният върху акта подпис от Александър Спасов Карагьозов, като собственик на имот пл. № 40, не е приет от съда за положен от оспорващия Александър Петков Карагьозов, поради липса на доказателства, че се касае за едно и също лице. Неполагането на подписи от заинтересованите лица обективира наличие на спор за материално право, който е пречка за допълването на кадастъра с границите на имот пл. № 39. Освен това съдът е установил, че горепосочените заинтересовани лица не са взели участие в административното производство по издаване на оспорения акт, в нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно закона. Законосъобразно е прието, че оспорената заповед за изменение на кадастралния план на с. Бело поле, в частта му касаеща имотните граници на имот с пл. № 39, е издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, вр. с чл. 57, т. 3 и чл. 59, ал. 1, т. 6 от цитираната по-горе Наредба, в хипотезата на отстраняване на непълноти и грешки. В този случай органът е бил длъжен да състави акт за непълноти и грешки, който съгласно чл. 62, ал. 3 от същата наредба се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Пряко заинтересовани са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. В случая, тъй като се касае са изменение на имотни граници на имот пл. № 39, правата на собствениците на съседните му имоти се считат за засегнати от това изменение, поради което същите е следвало да бъдат уведомени за започнатото производство по изменение на имотните граници на имот пл. № 39, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, както и да им се даде възможност да представят доказателства и да подпишат съставения акт за непълноти и грешки, като заинтересовани лица. В случая правилен е изводът на съда, че при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, органът не е уведомил собствениците на съседни имоти да встъпят в производството и не им е предявил акта за подпис. Съобразно данните по делото това са били останалите собственици на съседния имот пл. № 40: Любенчо Александров Михалков и Маргарита Петкова Пешева /н. а. № 105/1994 г., н. а. № 83/1995 г. и н. а. № 91/1996 г./. По отношение уведомяването и подписа върху акта на ответника Александър П. Карагьозов, настоящият състав счита, че няма процедурни нарушения, тъй като същият признава, че е подписал акта, без скицата към него, като отразяването на друго презиме-Спасов вместо Петков е резултат на техническа грешка. Липсва уведомяване и подпис върху акта и на собственика на имот № 38 /по разписен лист - стр. 111 и заключение на вещо лице/ - Димитър Дойчинов Христов, респ. неговите наследници, който граничи от юг с имот пл. № 39. Съдът не е констатирал засягането на собственика на този имот, но този му пропуск не е съществен и не се отразява на правилността на решението, като краен резултат. Същото важи и за извода на съда, че е налице спор за материално право. Такъв спор би възникнал само при редовно конституиране и участие в административното производство на всички заинтересовани собственици, които в това им качество откажат да подпишат акта за непълноти и грешки. В случая посочените по-горе лица изобщо не са били конституирани и уведомявани за производството и за подписване на акта, за да се счита, че е налице техен отказ. Независимо от това изложените по-горе нарушения в процедурата по образуване и разглеждане на административното производство по издаване на процесния акт, при неучастие на всички заинтересовани лица, като съществени, обосновават законосъобразност на обжалваното решение. Като такова същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение