Решение № 10040 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4391/2010 г.

Решение № 10040 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4391/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 22.01.2010 г. по адм. д. № 168 от 2009 г. Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на Стоян Борисов Конявски от Кюстендил против Заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на Кюстендил, в частта за границата между имоти № 50.222 и 50.228 на същото лице и имоти № 1725, 1726 и 1727 на различни лица. Против това решение на административния съд Стоян Борисов Конявски е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. За да отхвърли подадената жалба, административният съд е приел за установено, че законосъобразно е отразена в кадастралната карта материализираната югоизточна граница между имотите касатора и имотите на разни лица /заинтересовани страни в това производство/, тъй като не са били означени границите на тези имоти, като същевременно е констатирано, че съществуващата на място материализирана граница /огради, сгради, подпорни стени и др. елементи/, която е на имотите на заинтересованите страни, не съвпада с границата на имотите на касатора по картата на възстановената собственост /КВС/. Също така е прието, че законосъобразно административният орган не се е позовал на КВС за имотите на касатора, а е взел предвид наличието на материализираната северозападна граница на имотите на заинтересованите страни, защото при несъвпадение между материализираната граница и тази по КВС, предимство има първата. Становището на административния съд е правилно. До това становище съдът е стигнал като е обсъдил всички доводи на страните и е проверил правилността на данните по кадастралната карта и онова, което съществува на терена - видими граници на имотите, чрез техническа експертиза, която се е произнесла по всички оплаквания и възражения на страните. Съдът не е имал основание да постави под съмнение даденото от вещото лице заключение и като го е възприел и е съобразил решението си с него, не е допуснал нарушение, което да налага отменяването на решението по касационен ред. Съгласно чл. 14 от Наредба № 3 от 2005 г. границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от: 1/. означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, 2/, съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1, 3/. кадастрални планове, одобрени по реда на ЗЕК (отм.) или ЗТСУ (отм.), на § 40 ПЗР на ЗИДЗКИР и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Не е спорно, че границите на двата имота не са означени на място със специално регламентирани трайни знаци по т. 1, при което границата между имотите полежи на отразяване по следващия по поредност приоритет съществуващите на място материализирани граници след като не са означени или посочени по реда на т. 1. Правилни са изводите на съда, че разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, във връзка с чл. 14 от Наредба № 3 от 2005 г., в която е употребен израза "приоритетно", указва, че критериите от т. 2 до т. 5 от наредбата се прилагат последователно в случай, че липсват данни за означеното местоположение върху терена с гранични точки от собствениците или чрез способа по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, както е в случая, а при липса на последните - да се ползва КВС и т. н. Установено е от заключението на вещото лице, че материализираната северозападна граница на имотите на заинтересованите страни /ограда, сграда, подпорна стена и др. елементи/ съвпада със заснетата в кадастралната карта граница. Също така е установено, че материализираната северозападна граница не съвпада с границата по КВС, поради което КВС не е пренесена в кадастралната карта и имотите в кадастралната карта не са нанесени с границите по КВС. Тези констатации не се атакуват касационно в това отношение. След като е констатирано, че административният орган е спазил приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 2005 г., правилно е прието, че обжалваната кадастрална карта се явява законосъобразен административен акт и по тази причина е отхвърлил подадената жалба. Ето защо без значение за спора са всички други доказателствата, които не са допуснати от съда, включително и възлагане на втора допълнителна задача на вещото лице, щом е налице спор за имуществено право, защото каквото и да установят те, съдът не би могъл да постанови друго решение. Според заключението на вещото лице има несъответствие между границата на място и границата по КВС, че югоизточната граница на имотите на касатора по КВС отстои около 5 м. от материализираната северозападна граница на имотите на заинтересованите страни. Тези данни сочат, че между касатора и заинтересованите страни има спор за действителните граници на имотите. При несъответствие между фактическо и юридическо положение меродавно за съда за това производство е фактическото положение. Касаторът, който поддържа, че така приетото фактическо положение не отговаря на правното положение, тъй като от гледище на имуществените права имотната граница е по КВС, а не там, където е поставена ограда, сграда, подпорна стена и др. елементи, ще трябва да установи това в отделно производство по общ исков ред. Той ще трябва да установи релевантното за претенцията му положение в отделно производство /иск за установяване на граници или иск за собственост/ и сетно въз основа на съдебното решение да поиска изменение на кадастралната карта. В случая спорът за границата е свързан със собственост. След като спорът не е само за границата, а включва и част от мястото, то защитата влиза и в рамките на чл. 108 ЗС. Прочие, налице е спор за материално право съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР и когато на самото място има видима граница, отразена точно в кадастралната карта, но страната, която иска изменението, поддържа, че границата е другаде, както е в случая. Наличието на този спор е пречка за изменение на кадастралната карта. В административният процес не могат да се поставят въпроси, чието разрешение би довело до изместването му от неговите рамки на спор за законосъобразност на индивидуален административен акт и до превръщането му в друг процес, например в исков граждански процес, както е в настоящия случай. Правилно административният съд се е ограничил с проверяване законосъобразността на кадастралната карта, тъй като в административния процес не може да се разглежда имуществен спор - на кого са принадлежали по време на одобряване на кадастралната карта спорните площи, представляващи част от имоти понеже той се разглежда и решава в гражданския процес. Въз основа на решението на гражданския съд административният орган ще решава има ли основание за изменение на картата поради наличие или непълнота или грешка в кадастралната карта, след като нанесе имотните граници и обособи имотите в кадастралната карта съобразно с съдебното решение. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,