Решение № 12695 от 19.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12943/2017 г.

Решение № 12695 от 19.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12943/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. М., от [населено място] против решение № 5260/18.08.2017 г. по адм. дело № 3933/2017 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54е, ал. 1, чл. 115, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че осигурителният орган неправилно е определил началния момент, от който е започнала да тече давността. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че правилно Административен съд София – град е приел, че вземането на НОИ за изплатеното обезщетение за безработица не е погасено по давност. Съгласно чл. 54е, ал. 1 КСО изплатените обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно за периода на полученото обезщетение по чл. 104 ЗДСл, тъй като не може да получават обезщетение на две основания. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 5260/18.08.2017 г. по адм. дело № 3933/2017 г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на С. М., от [населено място] срещу решение № 1040 – 21 – 75 / 13.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане № 2013 – 00 – 1961 – 7 / 04.11.2016 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № 8084/06.08.2011 г. по адм. дело № 10356/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменена заповед № 10020/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която е било прекратено служебното правоотношение на С. М., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. На М. е било изплатено парично обезщетение за безработица за периода 03.05.2010 г. – 15.10.2010 г. в размер на 3281, 85 лева за възстановяването на което са били издадени оспорените в съдебното производство актове на осигурителните органи. За да ги издадат, последните са съобразили, че на 28.11.2014 г. С. М. е получил обезщетение от органа по назначението на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за периода 16.12.2009 г. – 15.10.2010 г. в размер на 9011, 68 лева. Съгласно чл. 54е КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт. В 7-дневен срок от изплащане на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. С чл. 115, ал. 1 КСО законодателят е уредил, че вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. За процесните суми давността по чл. 115 КСО е започнала да тече на 01.01.2015 г. Актовете на органите на НОИ са издадени през 2016 г. и 2017 г. и давностният срок за погасяване на вземането не е изтекъл. Достигайки до същите изводи, административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Законосъобразно е определен и размерът на присъдените разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение