Решение № 12161 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7169/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. А. гражданин на Сирия срещу решение 10564/26.03.3025 г., постановено по адм. дело 1703/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1068/28.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалноправни разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът е приел безкритично и без анализ на допълнителните данни от други източници, изложените в решението на председателя на ДАБ изводи, касаещи ситуацията в страната на произход Сирия. В тази връзка се сочи, че изводите на решаващия съд относно настоящата ситуация в Сирия, били базирани на подход, който противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), публикувана на интернет страницата й https://euaa/europa.eu, изискваща цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут, което е свързано най вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение., докато в решението е посочена само една справка, изготвена от ДАБ и затова анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е непълен и не са отчетени настъпилите след постановяване на административния акт реални събития в държавата по произход. Според касатора съдът при постановяване на решението си не е съобразил, че в множество решения ЕСПЧ е приел, че отправната точка при разглеждане на исканията за международна закрила следва да бъдат Женевската конвенция от 1951 и Протоколът към нея от 1967 г., както и Квалификационната директива 2011/95/ЕС. Изложени са доводи относно принципът забрана за връщане (non refoulement), който е реципиран в общностното законодателство, а посочената директива въвежда в правото на ЕС набор от общи стандарти за признаване на лицата за бежанци или като такива ,нуждаещи се от международна закрила, което включва забраната за връщане съгласно чл. 33 от Женевската конвенция. В тази връзка са изложени от касатора доводи, че пребиваването в Турция е временен бежански статус, създаден за сирийците и тъй като позволява на Турция да ги депортира лесно, поради което в посочената страна касаторът твърди, че за него не съществува защита от принудително връща не в Сирия, но това обстоятелство не било съобразено от административния орган. Подробни доводи в касационната жалба се развиват относно чл. 18 от Хартата за основните права на ЕС, която гарантирала правото на убежище, което включва зачитане на посочения принцип забрана за връщане . Касационният жалбоподател излага и оплакване, че съдът в противоречие със събраните доказателства не е приел, че административният орган при постановяване на решението си не се е съобразил с наличието на решение по дело С 465/04 на СЕС по тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите от трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с чл. 2 буква д) от същата директива. Относно отказа на административния орган за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, в касационната жалба се съдържа оплакване, че неправилно съдът е приел, че не съществува опасност жалбоподателят ако се върне в Сирия, ще претърпи посегателства и заплахи по чл. 9, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касаторът не е съгласен с приетото от първоинстанционния съд, което е в противоречие с материалния закон, че следва да се потвърди направения от административния орган извод, че по отношение на жалбоподателя Турция е трета сигурна страна. Сочи се в касационната жалба, че в резолюция, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 20.04.2016 г., се посочва, че връщането, както на сирийци, така и на гражданите на други държави в Турция противоречат на европейското и международното право. За източник на информация касаторът сочи Дойче веле, Медико Интернешънъл и Хюман райтс уоч и според тях спрямо сирийските бежанци в Турция не трябвало да се установяват там и да получават турско гражданство. Иска се отмяна на обжалваното решение със законните от това последици. Ответникът по касационната жалба председател на ДАБ, чрез процесуалния си представител юриск. Кръстева, я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, от. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съдът е обсъдил установените по делото факти и доказателства и въз основа на тях е направил извод за неоснователност на касационната жалба. Възприел е направения извод от съда, че липсват предпоставките за приложение на чл. 8, ал.1 ЗУБ, тъй като липсват конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за липса на предпоставките по приложение на чл. 8, ал.1 ЗУБ. Посочено е от съда, че в интервюто кандидатът е обяснил, че не членува в партия или организация, нито във въоръжена групировка, както и че не е имал проблеми с официалните власти. Според съда мотивите за напускане на страната по произход в процесния случай, са финансови, а от друга страна е общата ситуация на несигурност в Сирия. Посочено е в съдебното решение, че икономическите и битови причини не попадат в обхвата на ЗУБ. По отношение на основанията за предоставяне на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ, изводите на ответника за липса на предпоставките на посочената разпоредба, съдът е приел за правилни, тъй като липсвали доказателства чужденецът да е изложен на тежки посегателства или на реална опасност от тях. Съдът е посочил, че не е доказано по делото нито една от предпоставките не само по чл. чл. 9 ЗУБ, ал. 1, т.1 и 2, но и по чл. 9, ал. 2 от същия закон опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки заплахи срещу живота или личността. По приложението на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ и обсъждайки предпоставките на тази разпоредба, съдът се е съобразил с решение по дело С 465/07 на СЕС по приложението на чл. 15, буква а) и б) от Директива 2004/83/ЕО, по които съдът е изложил подробни мотиви. Обсъдена е от съда и представената актуална справка, издадена от ДАБ от 14.03.2025 г., която съдържа данни за интегриране в нови административни структури в Сирия на представители на различни групировки, създаване на съвместни комитети и механизми за представителство във властовите структури. В тази връзка съдът е обсъдил и, че на 02.05.2025 г. новите власти в Сирия са обявили сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация след свалянето от власт на Б. Асад. Първоинстанционният съд е възприел и доводите на административния орган, че Турция се явява трета сигурна страна по смисъла на § 1, т. 9 от ДБ на ЗУБ, в която жалбоподателят нямал основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване правата му, тъй като не е изложен на опасност от преследване и застрашаване на правата му, нито от преследване и тежко посегателство, поради което съществува възможност да поиска статут на бежанец и право от предоставянето му да се ползва от международна защита като бежанец, поради което са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Съдът е посочил в тази връзка решение 247/03.02024 г. на Министерски съвет на Република България, с което е прието, че Турция е трета сигурна страна. Добавено е от съда, че от 2018 г. в Република Турция живее семейството на жалбоподателя, а от 2021 г. и неговата съпруга. С посочените мотиви съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил. Обжалваното решение е правилно постановено. Безспорно е установено по делото от проведеното в административното производство пред ДАБ интервю с касационния жалбоподател, че той е с етнически произход [етническа принадлежност] и [вероизповедание] по религия. В тази връзка правилно съдът е приел, изхождайки от проведеното в ДАБ интервю с чужденеца, който е заявил, че е живял в [населено място] (Рабеш), Област Дейр Алзор, а след това се е установил в [населено място], същата област, като през 2014 г. семейството му е отишло в гр. Ракка, а той е отишъл в гр. Азаз, Област Халеб тъй, като след нахлуването на Ислямска държава е започнал да премества местоживеенето си. В тази връзка са налице и данни от интервюто, че гр. Азаз, където е било последното му местожителство през 2014 г. е бил под контрола на Свободната армия, а по отношение на предходното си местоживеене в [населено място] е бил под контрола на режима, а [населено място] по контрола на кюрдските сили. Въпреки, че докато е бил Сирия, касаторът е подлежал на военна служба и изрично е заявил това пред интервюиращия го орган, същият е посочил, че не е получавал повиквателна за армията и не е бил търсен за това. Конкретизирал е също, че той като единствен син в семейството, е бил освободен от военна служба, което показва, че касаторът не е имал никакви проблеми в страната си по произход за отбиване на военна служба, нито че е имал проблеми с групировките в страната му. Пак в тази връзка е заявил и, че не е имал проблеми с властта в Сирия. Единствената причина, която е посочил пред ДАБ за напускането си на Сирия, е че негова сестра е починала, баща му е бил опериран от [заличен текст] и той не е имал възможност да подпомогне финансово семейството си. По отношение на краткото си пребиваване в Турция касаторът е заявил, че не може да живее там, тъй като животът в Турция е много скъп. При така изложените от касатора причини за напускането на Сирия, обосновано първостепенният съд е приел, че причината за това са икономически, а не от страх за преследване или изтезания и др. Правилно първоинстанционният съд в решението си е посочил, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставянето на бежански статут, тъй като съдът подробно е разгледал всичките, съдържащи се в тази разпоредба хипотези, поради което те не бива да се преповтарят в настоящето решение. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не е съобразил решението по дело С 465/07 на СЕС. Тъкмо обратното е установено по делото, тъй като съдът при обсъждане дали по отношение на чужденеца е налице реална опасност ако се върне в Сирия да претърпи тежки заплахи съгласно чл. 15, буква а) от Директива 2008/83/ЕО, респ. Директива 2011/95/ЕС, като изрично се е позовал на това решение на СЕС и е направил извод, че няма нарушение на принципа забрана за връщане (non refoulement) предвид установената промяна в обществено политическа обстановка в Сирия и при преценката за наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ относно предоставянето на хуманитарен статут, за който е приел, че правилно административният орган е установил, че те не са налице. Относно мотивите на съда, с които е възприел доводите на административния орган, че по отношение на жалбоподателя Турция е трета сигурна страна по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ, респ. чл. 38 от Директива 2013/32/ЕС и няма причина касаторът да не се завърне там, откъдето нелегално е преминал в България, следва да се посочи, че административният орган, а впоследствие и съда макар да са изложили мотиви, че чужденецът може да се завърне в Турция, но не само това е основанието за непредоставянето статут на касатора, тъй като подробно са разгледани предпоставките по чл. 8, респ. чл. 9 ЗУБ. В този смисъл е и решение по адм. дело 12090/2024 г. на ВАС, Трето отделение, в който по подобен случай касационната инстанция е приела, че след като е установено липсата на предпоставки за бежански и хуманитарен статут, то Република България няма основание да предостави закрила на касатора, независимо от това дали той идва от страната си на произход или от трета сигурна страна. Ирелевантно поради това е да се обсъжда дали действително Република Турция е трета сигурна страна по принцип и по отношение на конкретния кандидат . Освен това в цитираното решение касационният съдебен състав е приел, че не е налице и преюдициалност на спора по дело С-718/24 . Касае се за преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С 718/24, по което няма постановено решение, но и казусът е по различен от настоящия, поради което, както и в цитираната съдебна практика, така и по отношение на настоящият случай не е налице преюдициалност с делото пред СЕС. В интервюто, дадено пред ДАБ А. А. А. изрично е посочил, че в Турция е пребивавал в период само от една седмица, след което е минал нелегално българската граница, лично се е предал на властите и е поискал да ползва услугите на адвокат. С оглед изложеното направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни, тъй като съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото данни за личното положение на касатора и изявленията му в интервюто, което е проведено в административното производство и от тях е направил обоснован извод за липсата на предпоставките за предоставяне на статут бежански и хуманитарен. Съдът не е нарушил и посочения от касатора принцип забрана за връщане (non refoulement), тъй като в съдебното решение подробно е описана и преценена промяната в обществено политическата обстановка в Сирия. Затова и представената една единствена справка в съдебното производство от 14.03.2025 г. не води до неправилност на решението. В тази връзка в настоящето касационно производство процесуалният представител на председателя на ДАБ представи 2 бр. актуални справки, вх. МД 02 528/30.09.2025 г. и вх. МД 02 572/20.10.2025 г., които подкрепят изводите на първостепенния съд, че за касационния жалбоподател не са налице данни за реална опасност да се върне в страната си по произход. Така установените факти и обстоятелства не могат да се променят от цитираните данни от източници на информация за Турция на Дойче веле , Медико и Хюман райтс уоч , относими към положението в Турция. Това е така защото, както се посочи по горе административният орган, както и съда не са приели като единствен мотив, че лицето следва да се завърне в Турция като трета сигурна страна. И в административния акт, и в съдебното решение е прието, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставянето на международна закрила на касационния жалбоподател. Мотивите обаче за липсата на посочените предпоставки, за да му се предостави бежански и хуманитарен статут, се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно на основание чл. 221 , ал. 1, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение