Решение № 14232 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10478/2016 г.

Решение № 14232 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10478/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 237-244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на С. Ж., с посочен съдебен адрес в [населено място], подадено чрез процесуалния й представител адвокат М. Тошева, за отмяната на влязло в сила решение № 64/01.06.2016 г. по кас. адм. дело № 87/2016 г. на Административен съд-Видин, в частта му с характер на определение, по която е оставено в сила определение № 21/17.03.2016 г. постановено по гр. дело № 246/2015 г. на Районен съд - Кула. Искането е с посочено правно основание чл. 239, т. 1 АПК. Във връзка с дадените на подателката му, изрични указания да изложи точно и мотивирано основанията си за отмяна, включително с оглед възможността на съда да извърши преценка относно срока за подаване на искането, по което е образувано настоящото производство, последното е допълнено с "искане за отмяна", депозирано във Върховния административен съд на 23.10.2017 г. В последното като акт, чиято отмяна се претендира, недвусмислено е посочен друг влязъл в сила съдебен акт - определение № 8214/04.07.2016 г. постановено по адм. дело № 7500/2016 г. на ВАС, четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Ж., срещу влязло в сила решение № 64/01.06.2016 г. по кас. адм. дело № 87/2016 г. на Административен съд-Видин, по мотиви, че съдебният контрол в административния процес е двуинстанционен, а оттам и че постановеният от АС-Видин, окончателен акт, не подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд. Съображенията на тричленния състав на ВАС са изцяло споделени от петчленния състав на Първа колегия на ВАС, който оставил в сила горепосоченото определение, със свое определение № 9746/16.09.2016 г. по адм. дело № 9358/2016 г. Следва да се отбележи, че и при подаване на уточняващото искане от 23.10.2017 г., изрично като основание за отмяната е посочено това по чл. 239, т. 1 АПК - поради наличието на открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Независимо от това, както с първоначалното, така и с искането за отмяна, внесено на 23.10.2017 г., не са представени писмени доказателства, като и двете искания обективират подробно изложени, недопустими искания за събиране на писмени и гласни доказателства, оставени без уважение с нарочно определение на настоящия състав, постановено в откритото съдебно заседание проведено по делото на 13.11.2018 г. Ответникът по искането за отмяна - началник на ОС "Земеделие" гр. Кула, изразява становище за недопустимост на първоначално подаденото искане, а след допълването му с "искане за отмяна" от 23.10.2017 г., не изразява становище. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, счита искането за отмяна за допустимо, като подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК /с оглед липсата на конкретно изложени твърдения относно новооткритите данни/, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: С влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска според направеното уточнение на искането за отмяна от 23.10.2017 г., тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е оставил без разглеждане и прекратил образуваното пред него съдебно производство по ч. адм. дело № 1500/2016 г., по "частна" жалба, подадена от С. Ж., чрез процесуалния й представител адвокат М. Тошева, срещу влязло в сила решение № 64/01.06.2016 г. по кас. адм. дело № 87/2016 г. на АС-Видин, в частта му с характер на определение, по която е оставено в сила определение № 21/17.03.2016 г. по гр. дело № 246/2015 г. на Районен съд-Кула, в частта в която поризводството по последното дело е прекратено относно решения за възстановяване на собствеността на имоти, обозначени с №№ 074043 и 074022, в землището на с. Старопатица. Съдът е приел жалбата за недопустима, като подадена срещу влязло в сила съдебно решение, което не подлежи на последващ инстанционен контрол. При обжалването му, определение № 8214/08.07.2016 г. е оставено в сила с определение № 9746/16.09.2016 г. по адм. дело № 9358/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. В случая, към процесното искане за отмяна няма приложени писмени доказателства, което само по себе си налага извод за неоснователността му. Наред с това, във връзка с направените и поддържани от подателката му, чрез процесуалния й представител, доказателствени искания за събиране на нови документи, следва да се отбележи, че никой от тях не отговаря на кумулативно даденото изискване по чл. 239, т. 1 АПК, да е от съществено значение за изхода на делото. Дори и представени, тези доказателства, с оглед естеството им, не биха могли да наложат изводи, различни от направените от съда в определението, чиято отмяна се претендира. Поради това и настоящият състав приема за неоснователно искането за отмяна, направено на основание чл. 239, т. 1 АПК. Наред с горното, следва да се отбележи, че изложените от подателката на искането и процесуалния й представител конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна, най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК по отношение на предходни, влезли в сила съдебни актове, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Претенциите на С. Ж., в частта им, представляваща искания за преразглеждане на гореописаните влезли в сила съдебни актове на тричленен състав на ВАС и АС - Видин по съображения за неправилността им, са недопустими, с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения и определения, като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,