Решение № 9142 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9675/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Инвестстрой" ООД срещу Решение 330/ 29.03.2023 г., постановено по адм. дело 826/ 2022 г. на Административен съд- Бургас (АС Бургас), с което отхвърлен иска срещу Държавен фонд Земеделие за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон. Намира за неправилно приетото от съда, че не са изпълнени предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди. Изразява несъгласие с правните изводи на съда за липса на причинна връзка между претърпените от дружеството вреди и бездействието на администрацията. Моли да се отмени обжалваното решение и да се осъди Държавен фонд Земеделие да заплати обезщетение, както и да бъдат присъдени разноски. Ответникът- Държавен фонд "Земеделие", в постъпило становище с дата 19.01.2024 г., чрез юрисконсулт Гачев, моли да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли изцяло депозираната касационна жалба. Намира, че не са налице касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде потвърдено. Претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател- "Инвестстрой" ООД, чрез управителя Ц. В. в открито съдебно заседание поддържа касационната жалба и всички изложени в нея основания. Излага аргументи за отмяна решението на АС- Бургас. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна решението на Административен съд- Бургас. Счита същото за правилно и законосъобразно, поради което иска да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административен съд Бургас е сезиран с искова молба от Инвестстрой ЕООД, ЕИК 147102828, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Христо Фотев 22, ет.1, офис 1, представлявано от управителя Ц. В.. Предявен е иск срещу ДФЗ, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на дружеството обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 370 800 лева, настъпили в резултат на бездействие на Държавен фонд Земеделие да извърши в разумен срок необходимите проверки, и да сключи административен договор с дружеството. В исковата молба се развиват подробни доводи за основателност и доказаност на исковата претенция и се иска да бъде осъден ответникът да заплати посочената сума. Заявява претенция за присъждане на разноски. С обжалваният съдебен акт е ОТХВЪРЛЕН искът на Инвестстрой ЕООД, срещу Държавен фонд Земеделие за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 370 800 лв., като неоснователен и недоказан. ОСЪДЕН еИнвестстрой ЕООД, представлявано от управителя Ц. П. В. да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски в размер на 360 лв. За да достигне до този резултат Административен съд Бургас преценил, че в конкретния случай като незаконосъобразно бездействие на администрацията се сочи неизвършването на необходимите проверки, съобразно дадените указания от съдилищата и сключването на административен договор с дружеството. Решаващият съд счел, че не е налице твърдяното притовоправно фактическо бездействие, което да съответства на изискванията на закона. Твърдените от страна на дружеството бездействия не са фактически, а правни такива. Посочил, че в конкретния случай административният орган е длъжен да се произнесе по направеното от ищеца искане, като безспорно това е правно, а не фактическо действие, а извършването на предхождащите това проверки е част от сложния фактически състав по издаването на крайния акт и също не може да се приравни на фактически действия. Решаващият съд е намерил, че след постановяване на административния акт от Държавен фонд Земеделие, същият ще подлежи на съдебен контрол. В случай, че в производството се приеме наличието на незаконосъобразни действия/ бездействия, щяло да се допусне предварително произнасяне по законосъобразност на бъдещ административен акт. В настоящото производство ищецът не успял да докаже, че в следствие на незаконосъобразно бездействие на административния орган е претърпял имуществени вреди. На първо място ищецът изцяло доброволно, по своя преценка и усмотрение е решил да вложи претендираните суми в инсталацията за преработка на маслодайни култури. На следващо място от 2016 г. процесната инсталация е в експлоатация, като в нея се преработва както собствената на ищеца продукция, така и такава на други земеделски производители, което е предпоставка за търговска печалба, а това от своя страна опровергава довода за нанесени имуществени вреди. По горните съображения съдът счел, че не са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция била отхвърлена. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни доводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - "Инвестстрой" ООД за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковата претенция на "Инвестстрой" ООД против ДФЗ за обезщетение за причинени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ и нейното прилагане следва да е при наличието на достатъчна сигурност, безспорно установена причинена вреда. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване- чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. За да се претендира обезщетение от незаконосъобразен административен акт или от действия или бездействия на административен орган, трябва да е приключило административното производство по издаване на акта. Исковете за вреди, основани на отменени административни актове, във връзка с които преписката е върната за решаване на административния орган, са предявени при все още неразрешен окончателно административноправен спор относно основното засегнато материално право на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди. Неоснователни са твърденията на касатора за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията, изразяващо се в неизвършване на необходимите проверки, съобразно дадените указания от съдилищата и сключването на административен договор с дружеството. Не са налице основания за промяна изводите на съда. Правилно и обосновано съдът е приел, че в случая не е налице противоправно фактическо бездействие. Твърдяното бездействие не подлежи на разглеждане по реда на чл. 204, ал. 4 АПК, чл.256 АПК. В конкретния случай административният орган е длъжен да се произнесе по направеното от ищеца искане, като безспорно това е правно, а не фактическо действие, а извършването на предхождащите това проверки е част от сложния фактически състав по издаването на крайния акт и също не може да се приравни на фактически действия. Константна е практиката на ВАС, че отмяната на административен акт и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган в общия случай не води до основания за ангажиране отговорността на държавата. От друга страна, не е допустимо спорното благо по административното правоотношение, което не е приключило, да се присъжда по реда на ЗОДОВ. С оглед изложеното правилно е прието, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на администрацията на ДФ Земеделие по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДФЗразноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,