Решение № 6354 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2024 г.

ВАСВторо отделение12.06.2025 г.докладчик Галина Стойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 944 от 04.07.2024 г., постановено по адм. дело 69/2024 г. по описа на Административен съд Смолян.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Доспат, приподписана от юрк. Ю. Джамбазова като процесуален представител, срещу решение 944 от 04.07.2024г., постановено по адм. дело 69/2024 г. по описа на Административен съд Смолян. Релевирано е касационното основание по чл. 209, т.3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към фактическата обстановка по делото, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта, с твърдения за доказан незаконен строеж, който е надлежно описан и индивидуализиран от органа и по отношение на който са неприложими режимите за търпимост. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Хаджиеви 5588 ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна, като съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на Хаджиеви 5588 ЕООД срещу заповед К-46/01.02.2024г. на кмета на община Доспат, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "масивен стоманобетонов бункер на един етаж с монтирана каменотрошачка с размери от запад-север-изток-юг: 2,40м; 1,50м; 4,50м; 1,00м; 4,50м; 1,50м; 2,40м;3,50м. и височина от 2,40м, със застроена площ около 21 кв.м., попадащ в поземлен имот 23025.130.56 по КККР на гр. Доспат, м. Авлията, с трайно предназначение на територията - земеделска и НТП нива. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Прието е, че същата е постановена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения за липса на ясно и пълно описание на процесния строеж, който не е индивидуализиран надлежно и поради това не може да се извърши преценка за незаконност на същия на основанията по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, както и за приложимостта на законоустановените режими за търпимост. Сочи се, че според доказателствата, вкл. СТЕ, описаният обект се състои от масивен стонамобетонов бункер, включващ фундамент, последният изграден през 1962г.-1968г., представляващ строеж по см. на § 5, т.38 ДР ЗУТ, но и каменотрошачка, представляваща преместваем обект по см. на §5, т.80 ДР ЗУТ, които части органът не е разграничил и не е посочил дали фундаментът е неразделна част от преместваемия обект, съотв. дали бункерът е неразделна част от трошачката, в резултат на което предметът на премахване се явява неясен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съображенията са следните: Настоящата инстанция изцяло споделя констатациите на административния съд за компетентност на издателя на оспорената заповед, както и за приложимост на реда по чл.225а ЗУТ за констатиране на процесното строителство в земеделски имот, като на осн. чл.221, ал.2 АПК препраща към мотивите на решението в тази му част. Необоснован от събраните доказателства и в противоречие с материалния закон обаче е решаващият извод на първата инстанция за неясен предмет на оспорената заповед поради допуснати от органа съществени нарушения на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Противно на приетото от съда, настоящият касационен състав счита, че кметът на община Доспат е изпълнил задължението си за служебно събиране на всички относими за случая доказателства, в резултат на което е налице надлежно описание на вида и параметрите на незаконното строителство в съставения констативен акт и в издадената заповед. Предмет на премахване е "масивен стоманобетонов бункер на един етаж с монтирана каменотрошачка, който е конкретизиран като местоположение на територията на ПИ 23025.130.56 по КККР на гр. Доспат с предназначение на земеделска земя въз основа на геодезическо заснемане, възложено от община Доспат, а като размери - въз основа на оглед и измервания, извършени от длъжностни лица от общинската администрация. В съдържанието на КА и на издадената заповед са посочени разположението на строежа и параметрите на същия в план, височина и площ, които са нанесени в приложената окомерна скица. Видно е, че строежът е индивидуализиран по вид, размери и местоположение, които обстоятелства се потвърждават и от приетата и неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установява, че процесният бункер е с посочените размери и се състои от стоманобетонови стени и стоманобетонова плоча /фундамент/, върху която чрез заварка към планки е закрепена челюстна каменотрошачка, която не е мобилно съоръжение. При тези факти правилно административният орган приема, че описаният масивен стоманобетонов бункер с монтирана каменотрошачка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория по чл.137, ал.1, т.5, б.б- производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях. Неправилен и в противоречие със събраните доказателства е и възприетият от административния съд извод за неяснота при описанието на строежа поради липсата на разграничение между съществуващия фундамент и монтираното съоръжение. Както се посочи, нареденият за премахване бункер с каменотрошачка е описан в оспорената заповед с конкретни данни за местоположението му в земеделска земя; с материалите, от които е направен, а именно бетонови стени и плоча, към която е закрепено съоръжение за обработване на камъни; с размери от запад-север-изток-юг, височина от 2,40 м. и застроена площ около 21 кв.м., отразени в съставената окомерна скица, които данни се потвърждават от установените на място от вещото лице. Следователно описанието на обекта е ясно, а последният е индивидуализиран в достатъчна степен и по начин позволяващ да се определи еднозначно предметът на премахване, разпореден с процесната заповед. От друга страна, по делото е безспорно установено, включително от заключението на СТЕ, че в случая строежът е единно цяло състоящо се от фундамент /плоча/, стени и каменотрошачка и не следва да се разглежда като съвкупност от самостоятелни части - строеж и преместваем обект, както неправилно е приел съдът. Квалификацията на съоръжението по т.80 на §5 ДРЗУТ в оспореното решение не съответства на събраните доказателства. По начина на свързването й с терена, каменотрошачката е трайно прикрепена към него и е налице функционална връзка с бетоновия бункер, а по предназначение същата не отговоря на изискванията на чл.56, ал.1 ЗУТ. Такива твърдения не са изложени и от дружеството-адресат на заповедта. Неговата теза е за приложимост на хипотезата на чл.147, ал.1, т.2 ЗУТ, т.е. приема, че се касае за строеж, но счита че не е необходимо одобряването на инвестиционен проект за изграждането му. В случая е безспорно, че съоръжението не може да бъде експлоатирано без наличието на бетонен фундамент и следва да се премахне наред с него. Съществуващият фундамент, независимо кога е построен дали през 1962г.-1968г., както твърди дружеството или през 2022г.-2023г. както счита органът, също не е самостоятелен обект, а е част от строежа. Предвид горните данни, правилно администрацията е приела наличие на един строеж от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ, чието премахване е наредено с диспозитива на заповедта. С оглед на изложеното и противно на изводите на административния съд, настоящият касационен състав счита, че оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което обжалваното решение за отмяната му само на процесуално основание, е неправилно и следва да се отмени. В случая, съдът, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, не е изложил мотиви относно съответствието на оспорения административен акт с материалния закон. Не са правени фактически и правни констатации, от които да е видно становището на съда по законността на строежа съобразно приетите от органа основания по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, както и по приложимостта на режимите за търпимост, установени от законодателя. При липсата на мотиви в тази посока, касационната инстанция не може да се произнесе по същество на спора за материалната законосъобразност на процесната заповед, поради което след като се отмени обжалваното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери съответствието на заповедта с разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, включително във връзка с наведените от дружеството адресат на акта, доводи за приложимост на хипотезата на чл.147, ал.2, т.1 ЗУТ. Извън горното, съдът следа да прецени предпоставките относно търпимостта на процесния строеж. Годината на изграждане на последния следва да бъде установена по безспорен начин, за което са допустими всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, тъй като същата е определяща за преценката за търпимост, с оглед различните режими по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и § 127, ал. 1 от ДПР на ЗУТ. Едва след изясняване на описаните обстоятелства е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146, т.4 АПК. При този изход на спора, съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на направените по делото разноски. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение