Решение № 4972 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14700/2014 г.

Решение № 4972 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14700/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Мустафа Ибрахим Азиз от с. Голямо Църквище, община Омуртаг, подадена от процесуалния му представител адв. Игнатов против решение № 73 от 23.09.2014 г., постановено по административно дело № 96/2014 г. по описа на Административен съд - Търговище. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът - директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Търговище не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - Търговище е решение № 91-РД-2/7.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 4603208229/28.02.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Търговище, с което е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и му е отпусната добавка по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ), касателно началният период, от който е изменена пенсията и е отпусната добавката. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № МП-2493/25.03.2009 г. Мустафа Ибрахим Азиз е поискал преизчисляване на пенсията по чл. 84 от КСО и получаване на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ, като е представил свидетелство за съдимост и удостоверение № 3096/28.05.1893 г. от началника на отдел "Главно управление на местата за лишаване от свобода", от които се установява, че с присъда по н. о. х. д. № 122/1985 г. на Окръжен съд - Търговище, заявителят е бил осъден на 15 г. лишаване от свобода по чл. 104 от НК, като е изтърпял наказанието от 21.03.1985 г. до 12.09.1990 г. в Затвора в Стара Загора. Приложена и посочената по-горе присъда, на която има отбелязване, че лицето е амнистирано на 3.08.1993 г. С оглед установяване на фактите, за които е представил доказателства Азиз, и докато бъде установено по служебен път от Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ (Централната комисия) дали по отношение на заявителя е имало незаконна репресия, с разпореждане № 91-РРа-749/8.04.2009 г. на основание чл. 98 от КСО и чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, административното производство по подаденото заявление е спряно. Поради липса на произнасяне от Централната комисия, директорът на ТП на НОИ - Търговище изпратил още две напомнителни писма - изх. № 891-Ю-339/9.11.2010 г. и изх. № 91-Ю-41/16.02.2011 г., за становище по отношение на заявителското искане за отпускане на пенсия и на добавки по чл. 9 от ЗПГРРЛ. С протоколно решение от 27.04.2011 г. Централната комисия е приела, че по отношение на лицето Азиз следва да се изиска информация от МВР, в т. ч. е дала възможност на заявителя да представи заверен препис от присъдата и обвинителния акт. С решение по т. 8 от протокол от 18.10.2011 г. на Централната комисия, е взето решение искането на Мустафа Азиз да бъде отхвърлено поради липса на достатъчно доказателства за репресия по смисъла на ЗПГРРЛ. С разпореждане № 91-РРа-862 от 23.11.2011 г. спряното административно производство по заявлението на Азиз е било възобновено. С разпореждане № 91-РРа-863/23.11.2011 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Търговище е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ на лицето Мустафа Азиз. Със заявление вх. № МП-8539/13.12.2011 г. настоящият касационен жалбоподател отново е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО. С разпореждане № 4603208229 от 11.05.2012 г. на Азиз е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 74 от КСО. Това разпореждане не е обжалвано, поради което е влязло в сила. С ново заявление с вх. № МП-1097/4.02.2014 г. Мустафа Азиз е поискал да му бъде отпусната добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. С писмо рег. № 96-00-118/09 от 2.01.2014 г. от Централната комисия е изпратен протокол от 3.12.2013 г., на който е взето решение по т. 14, с което Комисията потвърждава предходното свое решение по административната преписка, като счита, че претендираната от лицето репресия няма политически характер. С писмо рег. № 96-00-118/09 от 23.11.2014 г. в ТП на НОИ - Търговище е постъпило решение по т. 19 от протокол от 14.01.2014 г. на Централната комисия, с което Комисията след подробно запознаване с допълнително представените писмени доказателства по административната преписка е решила да отмени взетите на предходните свои заседания решения, с които е отхвърлила искането поради липса на достатъчно доказателства за репресия по смисъла на ЗПГРРЛ и е приела за установено, че по отношение на Мустафа Азиз е осъществена незаконна репресия по политически причини, изразяващи се в "осъден на лишаване от свобода", за времето от 21.03.1985 г. до 10.11.1989 г. При тези данни и предвид подаденото от Азиз заявление на 4.02.2014 г. с разпореждане № 4603208229/28.02.2014 г. на ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ - Търговище е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 29.01.2014 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО по заявление подадено на 29.01.2014 г. и е отпусната добавка по чл. 9, ал. 1, т. 10 от ЗПГРРЛ, считано от 1.03.2014 г. Недоволен от началния срок на отпускане на пенсията и добавката Мустафа Азиз е оспорил разпореждането по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Търговище, който с решение № 91-РД-2/7.05.2014 г. е потвърдил оспорения административен акт. Решението на Административен съд - Търговище, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Съответен на установеното по делото е изводът на първоинстанционния съд за началната дата, от която следва да се отпусне пенсията за осигурителен стаж и възраст, предвид новото доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. На основание чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО разпореждането за изменение на пенсията, в случаите на представени от пенсионера нови доказателства за осигурителния му доход се издава от датата на представяне на доказателствата. В разглеждания случай това е датата 29.01.2014 г., когато е получено в ТП на НОИ - Търговище протокола от взетото на 14.01.2014 г. решение на Централната комисия. Ирелевантно за изхода на спора е обстоятелството, че с решение по т. 19 от протокола от 14.01.2014 г. Централната комисия е взела решение да отмени решенията си, взети по предходни свои заседания, с които отхвърля искането на Мустафа Азиз поради липса на достатъчно доказателства за репресията по смисъла на ЗПГРРЛ. Разпореждането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е изменено с процесното разпореждане, е влязло в сила и за да породи правните последици, целени от заявителя, следва да бъде съобразено с материалните предпоставки, предвидени в чл. 99 от КСО по отношение на изменението на влезли в сила разпореждания, а в ал. 2, т. 1 от посочената норма изрично е посочено, че то се изменя от момента на представяне на доказателствата, а не на разпорежданията, които се съдържат в представените доказателства. Предвид изложеното неоснователно е искането на касатора за изменение на пенсията от датата на подаване на първото заявление за отпускане на пенсия (25.03.2009 г.), поради липса на материалноправните предпоставки за включване на осигурителния стаж по чл. 7 от ЗПГРРЛ към момента на издаване на разпореждането за отказ да се отпусне пенсията. По отношение на добавката по чл. 9 от ЗПГРРЛ следва да се отбележи, че мотивите, изложени в първоинстанционното решение, са правилни и са съобразени с материалноправните предпоставки. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПГРРЛ добавката се отпуска по искане на лицето от първо число на месеца, следващ този, през който е направено искането, като се представят документите, издадени по реда на чл. 4, ал. 2 и 3, като искането се подава до Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, където лицето получава пенсията си. В настоящия случай заявлението е подадено на 4.02.2014 г. в ТП на НОИ - Търговище, и правилно исканата добавка е отпусната от първо число на месеца следващ подаване на заявлението - 1.03.2014 г. В съответствие с релевантните за казуса разпоредби съдът е приел за правилно определена от административния орган началната дата за отпускане на добавката. В случая при определяне на началния момент на отпускане на добавката е приложима също разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО, а именно, че добавката следва да бъде отпусната от датата на представяне на доказателствата. Добавката е отпусната като е взето предвид постановеното в хода на третото административно производство решение на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, затова като е определил началната дата за отпускане съобразно датата на подаване на заявлението - 4.02.2014 г., пенсионният орган не е допуснал нарушение на закона. Оспорените административни актове са издадени при спазване на разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Търговище е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,